Европейските глобалисти използват „устойчивото развитие“ за износ на либерални ценности

ООН и Европейският съюз обединяват усилия, за да принудят страните да постигнат революционни цели

Американците вероятно смятат, че Целите за устойчиво развитие – фарс от прогресивно замислени резултати, като например премахване на бедността, справяне с климатичните промени и институционализиране на световния мир – са просто поредната нереалистична мечта на ООН, или с други думи, теоретична бюрократична работа, която е най-добре да се игнорира. А не би трябвало. Цели за устойчиво развитие в момента са транспортно средство номер едно за международно внедряване на либералния морален дневен ред. Това проличава особено ясно от целта на програмата за постигане на всеобщо „джендър равенство“, което в отделните си детайли систематично пропагандира сексуалната свобода и подкопава традиционните семейни структури.

Отказът от подчинение на този дневен ред е обвързан с финансови условия, особено за развиващите се страни.

Цели за устойчиво развитие е в голяма степен европейски проект. Последните му доклади отразяват, че неговите лидери не само са европейци, но и смятат неолиберална Европа за компас в многополярния свят.

Не е учудващо, че Европейската комисия е ангажирана да приложи Целите за устойчиво развитие във всичките си политики.

Седемнайсетте цели имат привлекателни имена, с които само малцина не биха се съгласили, като например „Без бедност“. Но дребният шрифт на препоръките на ЕС за изпълнението им разказва друга история. Това придобива тревожна яснота, когато човек се вгледа по-внимателно в цел № 5 на устойчивото развитие – „Равенство между половете“.

В 5-тата Цел за устойчиво развитие е заложена глобална джендър неутралност: „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“. За да осъществи това, ЕС иска да осигури всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно „здравеопазване“ и „права“. Те са определени „както е договорено в съответствие с Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието на Пекинската платформа за действие и заключителните документи на конференциите за техния преглед.“ В тези документи се посочва, че достъпът до контрацептиви и безопасният аборт по желание следва да бъдат права на човека.

Начинът, по който ЕС измерва успеха си в това отношение, е показателен – първо, чрез „дела на жените на възраст 15-49 години, които сами взимат информирани решения относно сексуалните отношения, употребата на контрацептиви и грижите за репродуктивното си здраве“; второ, чрез „броя на страните със законови разпоредби, които гарантират пълен и равен достъп на жените и мъжете на възраст 15 и повече години до грижи, информация и образование в областта на сексуалното и репродуктивното здраве“. Планираното родителство и неговата партньорска организация на СЗО в Германия трябва да се гордеят.

Дребният шрифт разкрива също, че 5-ата Цел за устойчиво развитие има икономически компонент. Една от целите е жените да участват в пазара на труда във възможно най-голяма степен и да не бъдат възпрепятствани от грижи за зависими деца. За да покаже до каква степен 5-ата Цел се изпълнява към този момент в Европейския съюз ЕС дори предоставя постоянна връзка към европейската статистика за лицата, които са извън работната сила, поради задължението им да полагат грижа, определящо се от пола им.

Особено тревожен е фактът, че върховенството на националните закони на отделните държави е второстепенно съображение в съзнанието на видни говорители на Целите за устойчиво развитие. Когато става дума за изпълнението им, неолибералното господство трябва да има предимство пред всички демократично определени национални регулации, които може да са налице.

В антологията „Международни човешки права на жените“, публикувана от приятелски настроени към ООН учени, арогантно се застъпва тезата, че въз основа на 5-ата Цел за устойчиво развитие националните закони и родителските права в африканските и азиатските страни трябва да бъдат пренебрегнати: „Предвид сериозно застрашените нужди на сексуалното здраве на подрастващите момичета в региона, може да се очаква, че всяко тълкуване, което ще бъде предоставено от съдилищата по отношение на подрастваща жена, търсеща лечение на сексуалното си здраве, ще бъде в полза на момичето и няма да се съобразява неоправдано с родителските правомощия за упражняване на контрол.“

Когато правителствата не желаят, „съдилищата могат да играят важна роля в утвърждаването на сексуалната автономност на подрастващите.“

Това не са изолирани коментари. Те напълно съвпадат с мнението на бившия германски федерален министър Адолф Клоке-Леш, който ръководи международния център за Цели за устойчиво развитие в Хамбург. В статия на уебсайта на Цели за устойчиво развитие Клоке-Леш се застъпва за форми на международно управление, което да има правомощия да отменя националните правителства. С други думи, сегашното ръководство смята, че Целите за устойчиво развитие, които нямат никаква законова сила, и техните либерални политики трябва да бъдат налагани на страните, които не желаят да се съобразяват с тях.

Още през 2016 г., малко след стартирането на Целите за устойчиво развитие през 2015 г., лобистката група Stonewall публикува ръководство за използването на Цели за устойчиво развитие за насърчаване на либерални леви политики, касаещи идентичността и сексуалността. Според Stonewall, която е сериозно субсидирана от правителството на Великобритания (тогава член на ЕС), „Този политически наръчник е предназначен за благотворителни организации, правителства и други организации, участващи в усвояването на помощи и международното развитие. Ръководството ще им помогне да разберат проблемите и да включат ЛГБТ хората в своите програми. В него се предлагат практически действия и се дават примери за най-добри практики от цял свят.“

В други европейски страни има подобни, финансирани от правителствата организации, които насърчават ЛГБТ като част от програмата на Целите за устойчиво развитие. Например Целите за устойчиво развитие Нидерландия, финансирана от министерство на външните работи на страната, публикува манифест за ЛГБТ през 2018 г., насочен към интегрирането на алтернативното сексуално изразяване в обществото. При стартирането на Цели за устойчиво развитие през 2015 г. министърът на външната търговия на Нидерландия предостави 93 милиона евро за финансиране на лидерски възможности за жените. Създаденият с тази цел закон изрично посочва, че той е насочен не само към постигане на икономическо равенство на жените, но и към преодоляване на неравенството, свързано със „сексуалната ориентация“. В съответствие със стандартите на ЕС, законът посочва 5-ата Цел за устойчиво развитие и Пекинската декларация за своята обосновка. Тази конкретна политика в областта на външната търговия е само един от националните примери за начинът, по който Целите за устойчиво развитие се използват от европейските правителства за насърчаване и износ на ЛГБТ ценности.

В обобщение, Целите за устойчиво развитие съдържат либералния морален дневен ред, който е насочен към преструктуриране на традиционните общества по подобие на неолибералните демокрации. Цел 5 на устойчивото развитие се застъпва за налагане на еманципация и сексуална свобода чрез финансови и регулаторни средства. Нейната програма е насочена към разрушаване на традиционните патриархални семейни структури и принадлежността към тях, за да се насърчи максималното участие в неолибералната визия за универсална пазарна икономика и сексуално самоопределение.

Бенно Зуидам, д.бф.н. преподава Християнска етика в Амстердамския университет. Преди това е бил университетски преподавател в ЮАР. Продължава да бъде асоцииран преподавател в Северозападния университет. Ангажиран е и с Библейското общество – християнска организация по въпросите на семейството и брака в Нидерландия.

Автор: Бенно Зуидам

Източник: theamericanconservative.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова