Секретният документ на Европейската комисия, който изтече в „Билд“, рисува мрачна картина. Високите цени на енергията застрашават работните места и малките и средните предприятия. Все повече компании мислели да се въздържат от инвестиции – или дори да се изнесат напълно.

САЩ и Китай се справят с енергийната криза по-добре от ЕС. Енергийната криза е засегнала ЕС много по-силно, отколкото САЩ или Китай. Германската икономика е една от най-уязвимите. Цените на енергията в Германия вече бяха сред най-високите в Европа преди войната в Украйна – и в пъти по-високи, отколкото в двете най-големи икономики в света.

Както цитира „Билд“ от доклада, настроението в индустрията сега е по-лошо, отколкото в началото на пандемията. Според проучване на „Европейската кръгла маса за индустрията“ 34% от всички отговорни лица в компаниите в момента задържат инвестициите. Не по-малко от 15 процента дори планират да го направят за постоянно. Почти 50 на сто от анкетираните вече намаляват интензивността на бизнеса. Профсъюзите призовават за конкурентна цена на „електроенергията за индустрията“.

Всяко четвърто предприятие също така планира да изнесе производствени мощности и работни места в чужбина. Още миналата есен главният изпълнителен директор на BASF Мартин Брудермюлер предупреди в интервю за „Handelsblatt“ за загуба на конкурентоспособност в Европа. Според висшия мениджър разходите за енергия в Европа скоро могат да достигнат три пъти тези в САЩ.

Условията в Близкия изток също са много по-благоприятни. В началото на месеца синдикатите също алармираха и проведоха ден на действие срещу заплахата от деиндустриализация. Така например 40 % от предприятията в химическата промишленост вече са намалили производството си. Миналата година председателят на DGB Ясмин Фахими предупреди срещу „икономическото самоубийство“ под знамето на опазването на климата. IG Metall, IGBCE и IG BAU сега предупреждават за предстоящо закриване на работни места и обекти в енергоемките сектори на промишлеността. Първият председател на IG Metall, Йорг Хофман, призовава за „индустриална цена на електроенергията“. В противен случай енергоемки сектори като производството на стомана или алуминиевата промишленост могат „рано или късно да изчезнат от Германия“.

През 2023 г. Германия може да се превърне във водеща в изоставането в растежа страна в ЕС. Асоциацията на германските индустриално-търговски камари (DIHK) също потвърждава тревожната оценка в секретния документ. Тя е анкетирала 27 000 компании и е получила отговор, че всяка четвърта германска компания обмисля да премести производството или услугите си в чужбина. И тук анкетираните посочват като причини високите цени на енергията и липсата на сигурност на доставките. Освен химическата промишленост и стоманодобива, машиностроителният сектор също все по-често проявява стремеж към преместване.

Комисията на ЕС също така счита, че е вероятно Германия да заеме последно място по отношение на икономическия растеж в Европа през 2023 г. В есенната си прогноза Комисията приема, че германската икономика ще се свие с 0,6 % през следващата година. Заедно с Швеция това е най-лошата стойност от всички 27 държави от ЕС. Освен инфлацията се усеща и недостиг на предлагане.

Причините за песимизма са последиците от енергийната криза, но също така и несъществуващи от известно време фактори, като недостиг на квалифицирани работници или структурни проблеми в ключови сектори. Такива са, наред с други, автомобилната индустрия. Освен това инфлацията продължава да е висока и нищо не подсказва, че през 2023 г. тя ще спадне до желаното от ЕЦБ равнище от два процента. Въпреки това инфлацията тежи на компаниите и домакинствата, намалявайки покупателната способност и предизвиквайки сдържано потребление. Всички тези фактори намаляват доверието в икономиката.

Инвестициите в наука и изследвания, както и бързото стабилизиране и намаляване на цените на енергията биха били начин да се ограничат щетите. Те биха могли да помогнат за възстановяване на сигурността на предприятията и потребителите. Вместо това Германия е заплашена от недостиг на енергия. В доклад на McKinsey се говори за недостиг от четири гигавата до 2025 г. До 2030 г. свръхпотреблението може да достигне дори 30 гигавата. Общият капацитет на все още действащите атомни електроцентрали в Германия е 4,2 гигавата.

Под натиска на Зелените и ГСДП обаче федералното правителство ще се въздържи от удължаване на експлоатационния срок от април.

Източник - epochtimes.de