Преди двайсет години коалиция, водена от Съединените щати, нападна Ирак с твърдението, че ще унищожи оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин, ще спре подкрепата му за Ал-Кайда и ще освободи иракския народ. Войната се оказа епохален провал, както това издание предупреждаваше, подобно на пророчицата Касандра. Естествено, главният военнотворец Джордж У. Буш сега се наслаждава на медийното сияние на „отговорен“ мъдър мъж, докато противника на войната Доналд Тръмп го грози наказателно дело.

Нека бързо да си припомним последствията от войната на Буш. Няколко хиляди американски военнослужещи бяха убити, а иракските жертви наброяват стотици хиляди. Войната струваше на американските данъкоплатци 3 трилиона долара или около 9 000 на всеки жител. Не бяха намерени никакви оръжия за масово унищожение. А връзката Саддам-Ал-Кайда, „дълбока, дългогодишна и всеобхватна“ според Дик Чейни и жена му Лин, която пише в Weekly Standard, се оказа фалшива новина.

Без всякакво планиране на непосредствените последици, администрацията на Буш създаде условия за оргия от грабежи, която опустоши безценното археологическо наследство на Ирак, наред с много дуги неща. 15 000 обекта са били взети от Националния музей по време на 36-часовия грабеж през април 2003 година. Повече от половината все още не са възстановени. „Възможно ли е да е имало толкова много вази в цялата страна?“, шегуваше се тогавашният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд.

Същият провал в управлението и контрола доведе до подробно документиран садизъм, извършван в контролирания от Съединените щати затвор Абу Гариб, извън Ирак. Там, както обобщи The New York Times в редакторска статия повече от десет години след събитията, „задържани под американски контрол са били изнасилвани, бити, изтезавани с електрошок, събличани, измъчвани с глад и безсъние, обесвани на китките им, заплашвани със смърт.“ В един от случаите, брилянтно предаден от Джейн Майер, един от затворниците е бил убит.

Друга огромна грешка беше допусната с „дебаасификацията“ – системните усилия на администрацията на Буш да отстрани от държавна служба всички бивши членове на управляващата партия на Саддам, Баас. Предвидимият резултат – Иракската държава остана без управленски капацитет на съдбоносно кръстовище. И още по-опасно: безсилието и нарастващото недоволство на стотици хиляди основно иракски сунити, които впоследствие създадоха основата на Ислямска държава.

По последни анализи, издигането на Ислямска държава в Ирак и Сирия трябва да бъде положено като трофей в краката на администрацията на Буш. Неговите хора разтърсиха район, който бездруго беше вече разкъсван от чувствителни религиозни и етнически разломи и оставиха след себе си неуправляеми и неконтролируеми пространства. Сред последствията беше и почти тоталният геноцид над язидския народ, да не споменаваме унищожаването на християнската общност в Ирак – една от най-старите в света, чиято популация от 1, 5 милиона преди войната беше свита до 250 000 души. Създадената нестабилност в Ирак, както и в Сирия – също набелязана за смяна на режима – изпратиха един милион мигранти в Европа, подготвяйки почвата за десетилетие на политическо преобръщане на континента.

Ранените американски военни не бяха по-добре в ръцете на администрацията на Буш. Във Военно-медицинския център Уолтър Рийд, както разкри проучване на Washington Post, ветераните са се справяли не само с дългото чакане, но и с хлебарки, гризачи и болестотворна плесен. Цялата система изглежда е замислена, според разкритията на Post, да откаже обслужване на тези, които най-много се нуждаят от него – хора, които, поради липсващи досиета не успяват да докажат, че са служили в Ирак (и Афганистан).

По-обширните стратегически последици са твърде добре познати. Нарушавайки регионалния баланс, Вашингтон укрепи позицията на Иран. Днес Техеран се явява основната външна сила в Ирак. Това може би не е чак толкова ужасно, ако вярвате в сферите на цивилизационното влияние. Но според логиката на американските ястреби резултатите са катастрофални. Иран, все пак, не се очакваше да бъде един от победителите във „Войната срещу Терора“. Но точно така се получи.

Президентът, който предизвика всички тези събития, днес е почитана медийна фигура. Той рисува и публикува книга за артистичните си усилия, радващи се на широко одобрение. Той говори глупости за „бруталната инвазия на Путин в Ирак“ (имайки предвид Украйна), кикоти се на фройдистката си грешка заедно с нас, и след това продължава да говори нефокусирано. Междувременно наследникът му Тръмп ще се окаже първият президент от много дълго време, който не е започвал война.

Само че тъкмо Тръмп, а не Буш, е изправен пред наказателно производство в Манхатън, по едно от десетките разследвания срещу поведението му, започнати от същия елит, който сега възхвалява бушовете и чейнитата. Ще бъде ли подведен Тръмп под отговорност за това, че е купувал мълчанието на порно звезда? Не знам и не ме интересува. Защото в каквито и престъпления да е обвинен, те са джуджета в сравнение със „законните“ престъпления на Джордж У. Буш.

Сохраб Ахмари

Източник: The American Conservative

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/dzhordzh-u-bush-edin-kriminalen-prezident-dvayset-godini-ot-amerikanskata-invaziya-v-irak