Този път е различно. Не сме подготвени да водим тотална война с Русия, била тя регионална или глобална. Преди да реши да се конфронтира с Москва, с екзистенциалната заплаха в Украйна, Вашингтон ограничаваше употребата на американска военна сила само в конфликти, които САЩ можеха да си позволят да загубят. Войни със слаби опоненти в развиващия се свят, от Сайгон до Багдад, които не представляваха същинска заплаха за американските сили или за американската територия. Този път – с прокси войната с Русия – е различно.

Противно на ранните надежди и очаквания на властовия кръг във Вашингтон, Русия нито колабира вътрешно, нито капитулира пред исканията на колективния Запад за смяна на режима в Москва. Вашингтон подцени единството на обществото в Русия, нейния латентен военен потенциал и относителния ѝ имунитет към западните икономически санкции.

В резултат, прокси войната на Вашингтон се проваля.

Американският секретар по отбраната Лойд Остин беше необичайно откровен относно ситуацията в Украйна, когато на 20 януари в Германия, в базата Рамщайн, каза на съюзниците: „Имаме уникална прозорец за действие до пролетта“ и призна, че „това не е много време“.

Алексей Арестович, наскоро уволненият съветник на Зеленски и негов неофициален „майстор на финта“, беше по-директен. Той изрази личните си съмнения, че Украйна може да спечели тази война с Русия, като сега поставя под въпрос дори оцеляването на Украйна от войната. Украинските загуби – поне 150 000 убити, включително 35 000 изчезнали в бойни действия и смятани за мъртви – фатално отслабиха украинските сили, което доведе до слаби дефанзивни позиции на Украйна, които вероятно ще се срутят под смазващата тежест на атакуващите руски сили в следващите няколко седмици.

Материалните загуби на украинската страна са също толкова тежки. Те включват хиляди танкове и бронирани пехотни бойни машини, артилерийски системи, платформи за въздушна защита и оръжия от вскякъв калибър. Тези бройки включват и еквивалента на седем години производство на ракети "Джавелин". В условията на близо 60 000 снаряда от всички видове – ракети, снаряди, дронове и твърди боеприпаси – които руските артилерийски системи изстрелват на ден, украинските сили едва смогват да отговорят с около 6 000 снаряда на ден. Нова платформа и пратки с амуниции могат и да обогатят вашингтонската клика, но не могат да променят тези условия.

Очаквано, разочарованието на Вашингтон от неуспеха на колективния Запад да спре вълната на украинското поражение расте. Всъщност, разочарованието бързо отстъпва пред отчаянието.

Майкъл Рубин, бивш служител на Буш и горещ поддръжник на перманентните конфликти на Америка в Близкия Изток и Афганистан, даде глас на фрустрацията си в статия, в която твърди, че „ако светът позволи на Русия да остане единна държава и ако позволи на путинизма да оцелее след Путин, то тогава на Украйна трябва да се позволи да поддържа собствено ядрено възпиране, без значение дали ще влезе в НАТО, или не.“ Това предложение е откровено безумно, но то съвсем точно отразява безпокойството на вашингтонските кръгове, че поражението в Украйна е неизбежно.

Членовете на НАТО никога не са били силно обединени зад кръстоносния поход на Вашингтон за фатално отслабване на Русия. Правителствата на Унгария и Хърватска просто изразяват широката публична опозиция на европейците срещу войната с Русия и липсата на подкрепа за желанието на Вашингтон да отложи предвидимото поражение на Украйна.

Въпреки че съчувства на украинския народ, Берлин не подкрепя пълномащабна война с Русия от името на Украйна. Германците са също обезпокоени от катастрофалното състояние на германските въоръжени сили.

Генералът от военно-въздушните сили в оставка (еквивалент на четири звезди) Харалд Куят, бивш председател на военния комитет на НАТО, остро критикува Берлин, за това че е позволил Германия да бъде въвлечена в конфликт с Русия, посочвайки, че няколко поколения германски политически лидери активно разоръжаваха Германия и по този начин лишиха Берлин от авторитет или надеждност в Европа. Въпреки че са активно потискани от германското правителство и медии, тези коментари силно резонират с германския електорат.

Простият факт е, че в усилията си да постигне победа в прокси войната с Русия, Вашингтон игнорира историческата реалност. От 13-ти век насам Украйна е регион, доминиран от по-големи, по-мощни национални сили, като Литва, Полша, Швеция, Австрия и Русия.

При равносметката след Първата световна война нежизнеспособните полски идеи за независима украинска държава са били предназначени да отслабят болшевишка Русия. Днес Русия не е комунистическа, нито пък Москва иска да унищожи полската държава, както са искали Троцки, Ленин, Сталин и техните последователи през 1920-те години.

Така че, какво цели Вашингтон с неговата прокси война срещу Русия?

Въпросът заслужава отговор.

В неделя, 7 декември 1941 г., американският посланик Аверел Хариман вечеря с премиера Уинстън Чърчил в дома му, когато ВВС съобщава новината, че Япония е нападнала военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Хариман е видимо шокиран. Той просто повтаря думите „Японците нахлуха в Пърл Харбър“.

Хариман не е трябвало да бъде изненадан. Администрацията на Рузвелт е направила на практика всичко по силите си, за да принуди Токио да нападне американските сили в Тихия океан, извършвайки серия от враждебни политически решения, чиято кулминация е наложеното от Вашингтон през лятото на 1941 г. нефтено ембарго.

През Втората световна война Вашингтон има късмет със съюзниците си и с навременните си действия. Този път е различно. Вашингтон и съюзниците му подкрепят пълномащабна война с Русия, унищожение и разбиване на Руската федерация, както и отнемане на милиони животи в Русия и Украйна.

Вашингтон е изпаднал в емоции. Вашингтон не мисли, а освен това е открито враждебен на емпиризма и истината. Нито ние, нито нашите съюзници сме подготвени за тотална война с Русия, била тя регионална или глобална. Искам да кажа, ако избухне война между Русия и Съединените щати, американците не бива да бъдат изненадани. Администрацията на Байдън и нейните поддръжници и от двете партии във Вашингтон правят всичко по силите си това да се случи .

Дъглас Макгрегър е полковник от запаса, бивш съветник по отбраната на президента Тръмп, ветеран от войни с множество отличия, автор на пет книги и старши сътрудник на The American Conservative.

Източник: americanconservative.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

glasove.com