По отношение на колективния Запад СВО е хибридна почти-война. С все по-опасно избледняващо тире. А този очевиден за политици, военни и анализатори факт произвежда и все по-масови тревоги и страхове сред населенията в САЩ и Евросъюза. Не спират, наливат бензин в украинския огън.

В статия в American Spectator от журналиста Даг Бендоу: „Украйна не представлява жизнено важен интерес за САЩ. За Вашингтон на първо място трябва да са американците и затова да не влиза в конфликт с Москва.“ Не са на първо място, по-назад са и това съсипва нацията и държавата им.

Още през 2006-а Уорън Бъфет – един най-яките милиардери – каза пред Ню Йорк Таймс: „Да, има война между класите, тя се води от моята класа на богатите и ние я печелим.“

Нобелистът Милтън Фридман: „Бизнесът има само една социална отговорност: да реализира дейности, насочени към печалби.“

Професорът по право Джоел Бейкън: „Корпорациите са нездрави форми на живот, разяждащи едно като цяло здраво, демократично общество... Много от тях действат без съвест и отговарят напълно на критериите за социопатия... Патологията е метастазирала, патогенът е заразил гостоприемника.“

Джоузеф Стиглиц през 2012-а: „За мнозина капитализмът се проваля в опита да произведе обещаното, а създава обратното – неравенство, замърсяване и най-важното – деградация на ценностите дотолкова, че всичко става възможно и никой не е отговорен.“ И още: „Политическата система се проваля в същата степен като икономическата“.

Живеем само във връзка помежду си, не съществуват отделни индивиди, учи будизмът. През 2020-та организираха обемно и продължително разделяне на хората по повод пандемията. За мнозина трудовите ангажименти от разстояние станаха неприятни, това е по-лошо от безработицата. Обхвана ги синдромът на прегарянето, работата вече ги съсипваше психически.

В значителна степен се разединиха приятели и дори близки роднини. Медицински факт: смъртоносният ефект от дефицитите в междуличностните отношения е сравним с рисковите фактори като употреба на алкохол и тютюнопушене и дори надвишава опасностите от липса на физически движения и затлъстяването.

Нюйорксия психоаналитик Стивън Рейснър: „Нарцисизмът и социопатията са типични за корпоративна Америка, днес те са успешни стратегии в политиката, бизнеса и индустрията на развлеченията.“

Именно тези в Америка и Европа тласнаха протежетата си в Киев срещу Русия. Те организираха, обучиха, настървиха и въоръжиха стотици хиляди украинци да мрат в безнадеждни сражения с руските войски. Все по-неприемливо за англо-американците е НАТО да загуби в Украйна. Същевременно днес просто да си бял и успешен мъж в САЩ е все по-трудно.

Френският политик Флориан Филипо, лидер на асоциацията "Патриоти", нарича новата програма на ЕС за финансова подкрепа за Украйна "пълно безумие". Защото от 1 януари 2023 г. и цяла година ще дава „по €1,5 милиарда всеки месец, а само Франция ще плаща 300 милиона!“

ЕС няма своя външна политика, тя е изцяло американска, а това засилва националистически тенденции в отделните страни. Фойерверките от активни манипулации и заблуждения все по-слабо въздействат. Все по-истерични стават заплахите срещу несъгласните и срещу Москва, а това издава тревожна слабост. Защото евронативците долавят, че наближава денят, в който ще ги тласнат към пряко участие във военни действия редом с украинските бойци. Прозрачна е досежно целите си „Триморската“ концепция за въвличане на бившите соцстрани в тази месомелачка. Вече хиляди се сражават на фронта в роли на наемници, дават жертви. Най-активни са във Варшава, оттам може да почне.

Полският психиатър Бржежицки (Brzezicki) добавил подтип на истерията, който считал за национален характер на поляците – скиротимически (от гр. skirtao – подрипвам, танцувам). Описал го като „сламенно горене на чувствата“. С действия като театралност, „игра на рицарско поведение“, самореклама, егоцентризъм, лъжливост, фантазьорство, а при опасност – „бягство в болестта“.

В романите на Хенрих Сенкевич се среща изобилие от такива персонажи. През 1939 г. настъпващите германски танкови клинове са атакувани от полски кавалеристи с извадени саби. Героично, но безполезно.

Без огромната и всестранна подкрепата на САЩ и НАТО Украйна за дни ще се разпадне, а Зеленски и компания ще забегнат на часа. Досега страната е загубила над 15 милиона души в емиграция, невъзвратимите загуби на фронта гонят 500 хиляди. Остър недостиг на електричество и вода, студ, срината икономика, инфлация, нарушено снабдяване с храни.

Затова властите в Киев правят всичко възможно да въвлекат евронатовците в голяма война под чужд флаг.

Опитват и с диверсии на руска територия. Майкъл Кофман от Центъра за военно-морски анализ разказва в The Washington Post: „Саботажът и подривната дейност са психологическата съставляваща... два дни след руското нахлуване се проведе серия от диверсионни атаки... с диверсиите демонстрираме настойчивост и целеустременост.“

САЩ са нестабилни, нервничат и действат импулсивно –агресивно. Финансовият им дълг е към целия свят, това е и управленски проблем. Същевременно войната е далеч от тях, ВПК яко печели, активно тестват нови оръжия, атакуват пазара на въоръжения и военна техника.

Частичната военна мобилизация в Русия се придружава от такава и във военната индустрия. Колкото по-бавно и предпазливо действат в СВО, толкова по-малко губят и не рискуват да предизвика импулсивна агресия на Вашингтон. И руската армия се реформира в движение, в нея протичат много важни оздравителни процеси. Както и в руското общество.

То все по-масово и ясно разбира, че срещу страната и тях се води война на унищожение, а само с калибри и вакуумни бомби денацификация на Украйна няма да се постигне. Престижът на патриотите се повиши много, оказа се, че либерали и прочие западници имат слабо влияние. Русия поотслабна икономически, но се засили военно и политически.

Да се победи може само при мобилизацията на всичките сили на народа. Войната е за оцеляване. Стана ясно, че е наивно да се чака украинците масово да се разбунтуват и се прегърнат с руснаците като с освободители. Ще приемат и частично извънредно положение върху застрашена от диверсионни операции руска територия, и поредна частична мобилизация.

Путин скоро може да обяви, че Москва също ще прибегне до изправащ ядрен удар, дори го намеква. Изглежда ще изчака докато скоро не прочистят Донбас до Днепър. Неправдоподобната фикция, че САЩ и НАТО не са страна в конфликта, се поддържа само с мълчаливото съгласието на Русия. Довреме. Войната в Украйна е на кръстопът.

За евронатовците ползите и без друго не бяха забележими в сравнение със загубите, вече става забележимо, че те стават все по-трудно поносими. В Москва, Вашингтон и Брюксел започват да търсят такова излизане от войната, при което поне за пред света да изглежда, че Москва не ги е победила, но не е и загубила.

Трудна работа е почти-войната да се спре с почти-победа.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg