Отворено писмо, подписано от Иван Абажер, председател на Регионалната българска национално-културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски“:

Нямаме достатъчно учители по български

Във връзка с активно обсъжданата в българските медии тема за предполагаемата забрана на преподаването на български език в Русия, ние, българите, живеещи в Република Крим, изразяваме искрената си изненада от това колко малко знаят в България за реалното положение на нещата в изучаването на родните езици в многонационална Русия.

В нашата страна правата на всички народи да изучават родния си език са напълно защитени не само на законодателно ниво, но и са осигурени финансово, което се потвърждава от примера на нашата кримска общност. Въпреки факта, че в републиката няма населени места с компактно живеене на българи, българският език се изучава от 2 до 11 клас (по избор на учениците и по заявление на техните родители) в общообразователно училище-лицей № 3 в град Стари Крим, тоест в държавна бюджетна институция.

Освен това, по инициатива на Местната българска национално-културна автономия на градски окръг Симферопол, към Българския културен център „Извор“ е открито неделно училище „АзБукиВеди“. Този обществен проект се подкрепя и финансира от Държавния комитет за междуетнически отношения на Република Крим.

Документалният филм "Кримските българи. Животът като танц", заснет от Федералния канал "Култура" и прожектиран в цяла Русия, ярко разказва за отношението към българската общност в руския Крим. Във филма също така е показано и как кримските деца учат български език.

В същото време следва да се отбележи, че през 2014 г. държавните органи на Република България преустановиха подкрепата за неделното училище към Българския културен център "Извор" в Симферопол и до момента сме лишени от възможността да привличаме квалифицирани преподаватели от България, които да преподават на нашите деца родния им език.

От общуването със сънародници, компактно живеещи в Запорожка област, знаем, че след присъединяването към Руската Федерация на децата им не е забранено да учат нито български, нито украински език в общообразователните (и особено в неделните) училища. Преподаването в някои места на компактно живеене на българите не се провежда, но не поради „забраната“, а единствено поради липсата на учители по български език.

Ако България наистина е загрижена за състоянието на изучаването на български език в училищата на Таврия, то при разглеждането на такъв важен въпрос, който засяга държавни и дипломатически интереси, не е необходимо да се позовава на фиктивни причини и откровена дезинформация. В противен случай демонстрира некомпетентност и предразсъдъци, поставя в неудобно положение българските парламентаристи и държавници. Особено абсурдни изглеждат опитите Русия да бъде осъдена за нарушаване на правата на българите, живеещи на нейна територия, на фона на спирането на преподаването на руски език в училищата на България.

С уважение,

Председател

на Регионалната българска национално-културна автономия

на Република Крим Иван Абажер