Минималната работна заплата да бъде основна, както досега, като върху нея да се начисляват класът и всички други постоянни възнаграждения, а стойността ѝ да се определя като 50% от средната работна заплата за първите 2 тримесечия от текущата година. Това е позицията на „Продължаваме промяната“ и именно това предложение ще подкрепи на второ четене във връзка с предложените промени в Кодекса на труда.

„Виждате, че в дневния ред на Народното събрание мнозинството сложи Кодекса на труда като 9 точка. Въпреки че с колегите от БСП имахме желание, с гласовете си не успяхме да я преместим като точка 2. Заради поредността ѝ в дневния ред най-вероятно няма да може да бъде разгледана в рамките на тази седмица и календарна година. Важно е да подчертаем, че определянето на минималната работна заплата изисква балансиран подход и разговори с работодателите и синдикатите. Вчера в комисия имаше няколко предложения, а това, което събра подкрепа, беше на ГЕРБ - минимална работна заплата да бъде брутна и да се определя на база 12 месеца за предходната година. „Продължаваме промяната“ се въздържахме на това предложение. Ние подкрепяме минималната работна заплата да бъде 50% от средната за страната за първите 2 тримесечия на текущата година. Никога не сме предлагали класът да отпадне. Смятаме, че в момента разговорът дали минималната работна заплата да бъде брутна, или основна, не може да се проведе в зала, тъй като изисква допълнителна работа по формиране на дефиниция какво означава брутна работна заплата и не можем в рамките на този кратък срок да приемем такава промяна“, заяви Искрен Арабаджиев – заместник-председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика.

Предложението на „Продължаваме промяната“ за минималната работна заплата е част от Законопроекта за продължаване на действието на държавния бюджет за 2022 г., който е в дневния ред на Народното събрание като втора точка за четвъртък. Това поставя възможността дискусията за промените в Кодекса на труда да се проведе тогава.

„Вярваме, че ще можем да намерим приемливо и конструктивно решение в зала чрез диалог и съгласие.“, допълни Арабаджиев.

Въпреки предложенията, свързани с промените в Кодекса на труда, минималната работна заплата не се вдига от народните представители. Това е отговорност и задължение на Министерски съвет, който издава постановление. Това, което народните представители могат да направят, е да приемат механизъм, който да определи какъв да бъде размерът ѝ. Ангажиментът за влизането ѝ в сила обаче е на Министерски съвет.