В последното ни интервю за списание Four направихте някои прогнози, които се сбъднаха. Говорихте за кризата за германските компании за торове. Попадна в заглавията няколко седмици след нашето интервю. Вие също казахте: „Това, което характеризирате като „блокиране на „Северен поток“ 2“, всъщност е политика на „купувайте американското“. Сега това стана повече от ясно след разрушаването на газопроводите „Северен поток“. Бихте ли коментирали това?

Майкъл Хъдсън (М.Х.): Външната политика на САЩ отдавна се фокусира върху контролирането на международната търговия с петрол. Тази търговия е основен фактор за платежния баланс на САЩ и нейният контрол дава на американските дипломати възможността да налагат задушаващ контрол върху други страни.

Петролът е основният енергиен носител и растежът на производителността и БВП във водещите икономики обикновено отразява растежа на потреблението на енергия на работник. Нефтът и газът не само се изгарят за енергия, но са основната химическа суровина за производството на торове и следователно за селскостопанската производителност, както и за производството на пластмаси и други химикали.

Затова американските стратези разбират, че отрязването на страните от петрола и неговите производни ще доведе до потискане на тяхната промишленост и селско стопанство. Възможността за налагане на такива санкции позволява на САЩ да направят страните зависими от спазването на политиката на САЩ, за да не бъдат „отлъчени“ от търговията с петрол.

Американски дипломати от години казват на Европа да не разчита на руския петрол и газ. Целта е двойна: да се лиши Русия от големия й търговски излишък и да се завладее огромният европейски пазар за американските производители на петрол.

Американски дипломати убеждаваха германските лидери да не одобряват изграждането на газопровода "Северен поток 2" и накрая използваха претекста за война на НАТО с Русия в Украйна, за да организират едностранно унищожаването на двете тръби "Северен поток 1" и "Северен поток 2".

(2.) За нашата публика, нашите слушатели: В новата ви книга „Съдбата на цивилизацията: финансов капитализъм, индустриален капитализъм или социализъм“ вие твърдите, че световната икономика сега се разделя на две, като САЩ и Европа са доларизираната част. И тази западна неолиберална част избутва Евразия и по-голямата част от Глобалния Юг в отделна група. Вие току-що заявихте това в интервю през ноември. Бихте ли обяснили това за нашето издание?

М.Х.: Разделението не е само географско, но основно отразява конфликта между западния неолиберализъм и традиционната логика на индустриалния капитализъм.

Западът деиндустриализира своите икономики, заменяйки индустриалния капитализъм с финансов капитализъм, първо в опит да намали заплатите, като отиде в чужбина, за да използва чужда работна ръка, а след това в опит да установи монополни привилегии и да завладее пазарите за оръжия (а сега и петрол) и високотехнологични стоки от първа необходимост, превръщайки се в рентиерска икономика.

Преди един век се очакваше индустриалният капитализъм да еволюира в индустриален социализъм, като правителствата предоставяха субсидирани основни инфраструктурни услуги (като здравеопазване, образование, комуникации, изследвания и развитие), за да минимизират разходите за живот и правене на бизнес. Ето как Съединените щати, Германия и други страни са изградили своята индустриална мощ, и това е начинът, по който Китай и други страни в Евразия го направиха наскоро.

Но изборът на Запада да приватизира и финансира основната си инфраструктура, да премахне ролята на правителството и да прехвърли планирането към Уолстрийт, Лондон и други финансови центрове, го остави с малко какво да предложи на други страни, освен обещанието да не ги бомбардира или третира. като врагове, ако се стремят да запазят богатството си в свои ръце, вместо да го предадат на американски инвеститори и корпорации.

В резултат на това, когато Китай и други страни изграждат своите икономики по начина, по който Съединените щати го направиха от края на Гражданската война до Втората световна война, те се третират като врагове.

Сякаш американските дипломати виждат, че играта е приключила, че икономиката им е станала толкова задлъжняла, приватизирана и с високи разходи, че не може да се конкурира, че те просто се надяват да продължат да правят други държави зависими до този момент, докато играта най-накрая приключи.

Ако САЩ успеят да наложат финансовия неолиберализъм на света, тогава други страни в крайна сметка ще се изправят пред същите проблеми като Съединените щати.

(3.) Първите терминали за американски втечнен газ (LNG) сега се отварят в Германия. Как това ще се отрази на търговията и взаимозависимостта/зависимостта между Германия и САЩ?

М.Х.: Санкциите на САЩ и унищожаването на Северен поток 1 и 2 направиха Европа зависима от доставките от САЩ, като цената на LNG газа е толкова висока (около шест пъти повече от това, което трябва да плащат американците и азиатците), че Германия и други страни са загубили способността си да се конкурират в стоманената, стъкларската, алуминиевата и много други индустрии. Това създава вакуум, който американските филиали се опитват да запълнят с инвестициите си в други страни или дори в самите САЩ.

Германската и друга европейска тежка промишленост, химическата и други производствени индустрии се очаква да бъдат принудени да се преместят в САЩ, за да получат петрол и други стоки от първа необходимост, които им е забранено да купуват от Русия, Иран или други алтернативи.

Предполага се, че те могат да бъдат блокирани да се преместят в Русия или Азия чрез налагане на санкции, глоби и политическа намеса в европейската политика от страна на американски неправителствени организации и сателити на Националния фонд за демокрация, както е от 1945 г. насам.

Можем да очакваме с нетърпение нова операция „Гладио“ за насърчаване на политици, които са готови да подкрепят този глобален разрив и преместването на европейската индустрия в Съединените щати.

Въпросът е дали квалифицирана работна сила ще последва Германия. По правило точно това се случва в такива ситуации. Това е точно такъв вид демографско свиване, пред което са изправени балтийските страни. Това е страничен продукт на неолибералната политика.

(4.) Какво е вашето виждане за настоящата военна ситуация в руско-украинската война?

М.Х.: Изглежда, че Русия лесно ще спечели през февруари или март. Може би ще създаде демилитаризирана зона за защита на рускоезичните райони (вероятно включени в Русия) от пронатовския Запад, за да предотврати саботаж и тероризъм.

На Европа ще бъде казано да продължи да бойкотира Русия и нейните съюзници, вместо да търси взаимна изгода чрез взаимна търговия и инвестиции. САЩ могат да накарат Полша и други страни да се „бият до последния поляк“ или Литва, имитирайки Украйна. Ще окажат натиск върху Унгария. Но най-вече ще настояват Европа да похарчи огромна сума за превъоръжаване, главно с американско оръжие.

Тези разходи ще изместят социалните разходи, които трябва да помогнат на Европа да се справи с разпространяващата се индустриална депресия, или субсидиите за съживяване на индустрията. По този начин милитаризираната икономика ще се превърне в нарастващи режийни разходи - докато потребителският и промишленият дълг ще нарастват, заедно с публичния дълг.

Когато това се случи, Русия може да поиска НАТО да върне границите си към границите отпреди 1991 г. Това е най-вероятният източник на конфликт.

(5.) Какво е вашето мнение за текущата финансова ситуация в тази война. Правителствата на страните от Г-7 и ЕС вече говорят за възстановяването и реконструкцията на Украйна след войната. Какво означава това за западния бизнес и финансов капитализъм?

М.Х.: Украйна трудно може да бъде възстановена. Първо, по-голямата част от населението й е напуснало и е малко вероятно да се върне, като се има предвид унищожаването на жилищата и инфраструктурата, а и мъжете.

На второ място, Украйна принадлежи най-вече към малка група клептократи, които се опитват да се продадат на западни земеделски инвеститори и други лешояди. (Мисля, че знаете кои са).

Украйна вече е обременена с дългове и се е превърнала във феод на МВФ (което на практика означава НАТО). Европа ще бъде помолена да „свърши своята част“ и иззетите от Русия чуждестранни резерви могат да бъдат изразходвани за наемане на американски компании за финансово обогатяване, за да се възстанови фиктивната икономика на Украйна, оставяйки страната още по-задлъжняла.

Новият държавен секретар от Демократическата партия ще повтори думите на Маделин Олбрайт и ще каже, че убийството на икономиката, децата и войниците на Украйна си е „заслужавало“ като цена за разпространение на демокрация в американски стил.

(6.) Прочетох много справочни материали за санкциите срещу Русия. Изглежда, че санкциите удрят по-силно Русия, защото тя не може да произвежда всичките си продукти, особено технологиите. От друга страна Русия вече има по-стабилен бизнес и купувачи от Китай и Индия. Какъв е реалният ефект от санкциите според вашия анализ?

М.Х.: Санкциите на САЩ се оказаха неочаквана находка за Русия. Например в селското стопанство санкциите срещу износа на млечни продукти от Литва и други балтийски страни доведоха до разцвета на вътрешния руски сектор за сирене и млечни продукти.

Сега Русия е най-големият износител на зърно в света, благодарение на западните санкции, които имаха почти същото въздействие като защитните мита и квотите за внос, използвани от Съединените щати през 30-те години на миналия век, за да модернизират селскостопанския си сектор.

Ако президентът Байдън беше таен руски агент, едва ли би могъл да помогне повече на Русия. Русия се нуждаеше от икономическата изолация на протекционизма, но все още беше твърде погълната от неолибералните политики за свободна търговия, за да го направи сама. Така че САЩ го направиха вместо нея.

Санкциите задължават страните да станат по-самостоятелни, поне за основни нужди като храна и енергия. Такава самодостатъчност е най-добрата защита срещу икономическата дестабилизация на САЩ, за да се принуди промяна на режима и подобно спазване.

Един от ефектите е, че Русия ще трябва да купува много по-малко от Европа дори след края на военните действия в Украйна. Така Русия ще има по-малка нужда да изнася суровини за Европа. Тя може да ги копае сама. Индустриалното ядро, което беше Европа, може да се окаже в по-голяма степен в Русия и нейните азиатски съюзници, отколкото в Съединените щати.

Това е ироничният резултат от новата желязна завеса на НАТО.

(7.) Как бихте описали Китай, Русия и Индия: Виждате ли индустриален капитализъм или социализъм там?

М.Х.: РИК беше първоначалното ядро на БРИКС, която сега се разшири значително, за да включи Иран и по-голямата част от Централна Азия, както и маршрутите, включени в китайската инициатива „Един пояс, един път“. Целта е Евразия да не зависи повече от Европа или Северна Америка.

Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд често определяше „стара Европа“ като свиваща се мъртва зона. Тя не успя да изпълни вековните си планове да се превърне във все по-социализирана икономика с държавни субсидии за повишаване на жизнения стандарт и производителността, науката и индустрията.

Европа отхвърли не само марксизма, но и основата на марксисткия анализ в класическата икономика от Адам Смит, Джон Стюарт Мил и техните съвременници. Евразия следва този път, докато десният антиправителствен либерализъм на австрийската и чикагската школи разруши икономиката на страните от НАТО отвътре.

Тъй като центърът на промишленото и технологично лидерство се премества на изток, европейските инвестиции и труд вероятно ще го последват.

Евразийските страни ще продължат да посещават Европа като туристи по начина, по който американците обичат да посещават Англия - един вид постфеодален благороднически тематичен парк, дворцови постове за охрана и други странни спомени от дните на рицари и дракони.

Европейските страни ще приличат повече на Ямайка и Карибите, като хотелиерството и ресторантьорството ще бъдат основните сектори на растеж, а френските и немските сервитьори ще бъдат облечени в странните си квази-холивудски костюми. Музеите ще процъфтяват, като самата Европа ще се превърне в своеобразен музей на постиндустриализма.

(8.) В момента сме свидетели на колапса и фалита на борсата за криптовалути FXT. Управлението на тази фирма изглежда престъпно в най-висока степен. Как го оценявате?

М.Х.: Престъпността е това, което превърна криптовалутите в сектор на растеж през последните няколко години. Инвеститорите купуват криптовалути, защото това е средство за натрупване на богатства от международна търговия с наркотици, оръжия, други престъпления и укриване на данъци. Това са големите постиндустриални сектори на растеж на западните икономики.

Понци схемите често са добри инвестиционни средства в етапа на излитане - етапа на "изпомпване и изхвърляне". Беше неизбежно престъпниците не само да използват криптовалути за прехвърляне на средства, но и действително да създадат свои собствени валути, „свободни от жестоко държавно регулиране“. Престъпниците са абсолютните либертарианци на свободния пазар от Чикагската школа.

Всеки може да създаде своя собствена валута, както направиха американските банки от Дивия запад в средата на 19 век, като печатаха валута по желание. Когато хората пазаруваха в началото на 20 век, в магазините все още имаше списъци с променящите се стойности на различни банкноти. Най-успешните, като правило, бяха тези, които бяха най-добре оформени.

(9.) Знаете ли за бизнес отношенията между FTX и Украйна, правителството в Киев? Имаше ли слухове и статии в алтернативни медии за това?

М.Х.: МВФ и Конгресът са платили големи суми пари на правителството на Украйна и клептократите на власт. Вестниците съобщават, че по-голямата част от тези пари са били дадени на FTX, която се превърна във втория най-голям донор на Демократическата партия (след Джордж Сорос, за когото също се твърди, че се опитва да купи украински активи).

Така че изглежда има кръгов поток на работа: Конгресът на САЩ гласува за финансиране на Украйна, която влага част от тези пари в криптовалутата FTX за плащане или политическа кампания за проукраински политици.

(10.) Преди няколко месеца в американската преса се появиха статии за плановете на Фед: Те планират да създадат цифров долар, цифрова валута на централната банка (CBDC). Също така в Европа президентът на ЕЦБ мадам Лагард и германският министър на финансите Линднер говорят за въвеждането на цифрово евро. Тук в Германия някои критични експерти предупреждават, че това само ще насърчи тоталното наблюдение над населението и клиентите. Какво мислите за цифровите валути?

М.Х.: Това не е моят отдел. Всички банкови транзакции са електронни, така че какво означава думата „цифров“? За либертарианците това означава липса на държавен надзор, но в ръцете на правителството ще има запис на всичко, което някой харчи.

(11.) Какво е вашето мнение относно текущата слабост или сила на щатския долар, еврото, британския паунд, златото и среброто?

М.Х.: Доларът ще остане в търсенето, благодарение на факта, че той успя да направи еврозоната зависима от него. Британският паунд има малка подкрепа и малко причини за чужденците да инвестират в него. Еврото е младши валутен спътник на долара.

Без долар или друга валута, за да съхраняват своите парични резерви, правителствата ще продължат да увеличават дела на златото, защото то няма държавни задължения, така че американските служители не могат просто да го грабнат, както направиха с руските резерви. Не може да се вярва на страните от еврозоната, че не следват заповедите на САЩ да изземат резервите на други страни, така че те ще бъдат отбягвани.

Тъй като еврото се обезценява спрямо долара, чуждестранните инвестиции ще намалеят, защото инвеститорите няма да искат да инвестират в (1) свиващ се пазар и (2) компании, печелещи местни евра, които струват все по-малко от долари или друга твърда валута за главни офиси.

Разбира се, златото трябва да се съхранява у дома, за да не бъде просто конфискувано, както Банката на Англия конфискува златото на Венецуела и го даде на законен представител на САЩ. Германия би постъпила разумно, ако ускори транспортирането по въздух на собствените си златни резерви от трезорите на Федералната резервна банка на САЩ в Ню Йорк.

(12.) Какъв е текущият ви анализ на енергийните и финансовите кризи в света?

М.Х.: Няма истинска криза, по-скоро нещо като бавен колапс. Цените растат за това, което Америка изнася: петрол, храни и монополни стоки в областта на информационните технологии, докато разходите за живот на потребителите нарастват по-бързо от заплатите.

Така повечето семейства ще се окажат в затруднено положение. Средната класа ще открие, че в крайна сметка те наистина са класата, която печели надница, и ще затъне още повече в дългове - особено ако се опитат да се защитят, като вземат ипотека, за да си купят къща.

Проучвах 11-ти и 12-ти век за моята история на дълга и попаднах на история, която може да е от значение за въпросите, които зададохте. НАТО продължава да твърди, че е отбранителен съюз. Но Русия няма желание да нахлува в Европа. Причината е очевидна: нито една армия не може да нахлуе в голяма страна. По-важното е, че Русия дори няма мотив да унищожи Европа като враг, който е марионетка на Съединените щати. Европа е саморазрушителна.

Спомням си за битката при Манцикерт през 1071 г., когато Византийската империя губи от селджукските турци (до голяма степен защото нейният генерал, от когото императорът зависеше, Андроник Дука, дезертира и след това свали императора. Crusade of Kings, известна игра, дава подробности за тази битка и твърди, че следният разговор се е състоял между Алп Арслан и Роман:

Алп Арслан: "Какво щеше да направиш, ако аз се бях явил пред теб като затворник?"

Роман: „Може би щях да те убия или да те пусна по улиците на Константинопол.“

Алп-Арслан: „Моето наказание е много по-тежко. Прощавам ти и те освобождавам.“

Това е наказанието, което Европа ще получи от Евразия. Неговите лидери направиха своя избор: да бъде сателит на САЩ.

https://pogled.info/