Малцина днешни украинци биха склонили без остра съпротива да загубят Украйна

През август-септември т.г. руските войски в хода на Специалната военна операция (СВО) в Донбас напредват с няколко километра, превземат три села, едно градче и няколко улици от друго. През август-септември 1943 г. съветската армия на фронт 450 км разгромява 13 немски дивизии с 540 000 бойци, 900 танка и 1100 самолета, освобождава Донбас и се придвижва на 300 км към Днепър.

Качествена е разликата между СВО и реална война. Ако Русия има днешните украинци за тогавашните окупатори, войната да е приключила отдавна с подобен резултат. Затова настъпва много бавно с три, някъде и с пет пъти по-малко пехота. С епизодично използване на авиация и тежки ракети. Без удари по населението, за разлика от противника.

Днес по официални данни руската редовна армия наброява 1,2 – 1,3 милиона души. Предназначена е, както е и при американската, за бойни действия в една голяма и една малка войни. Затова от нейния състав в СВО се включват не повече от десетина процента. Стратегическият ресурс се запазва за възможна голяма война.

НАТО води срещу нея като жестока хибридна война с геополитически характер. А Украйна вече е на пълна издръжка от Запада, дори храна и облекло не може да осигури за войската си. Цялото въоръжение, разузнавателната информация, логистиката и управлението на бойните операции се осъществяват пряко от НАТО.

И държавният бюджет в голям обем и пълнят от ЕС. Основният индустриален капацитет Москва развиваше преди в Левобрежната Украйна. Населена предимно с руснаци и рускоезични, основно мирни украинци. Овладяна е още през пролетта. От месеци се водят само боеве с местно значение на три участъка от фронта.

Защото целта не е била и все още не е да се унищожи Украйна. Демилитаризация и денацификация е усилието, заявено е от самото начало, повторено е нееднократно. Казано иначе, съществуването на тази страна като нормална, а не като анти-Русия и по този начин плацдарм за агресии.

От съществуването на демократична Украйна интерес има само Русия, само тя, както е било в миналото, може да го гарантира във всяко отношение. Тази цел за Москва е реалистична, но е нужно време за зреене в сред разнородното украинско население, мнозинството от което напълно основателно е обидено, гневно, просто сърдито или поне силно разочаровано от Русия.

Взимайте суверенитет колкото искате, обяви през 1991 г. руският президент Елцин на съюзните републики в СССР и първа се заяви Руската федерация (РФ). Ще плачете с протегнати ръце за нашите богатства! Крайно вредната за самата Русия политическа идиотщина.

Пак логично почти всичките бивши не само не зареваха за вечна дружба с РФ, но в една или друга степен според историческото си минало се втурнаха по-далеч от нея. В разнородната Украйна в различни посоки. Тъпо и упорито Москва „демократично“ рушеше и РФ по препоръки и в пълна угода на англо-американците. Ще се възползват, я!

В Украйна също се развъртяха да я рушат икономически, да я преформатират в анти-Русия. Москва не само не противодействаше, ами всестранно помагаше в този процес. Дори когато след 2014 г. недобронамереността спрямо РФ, спрямо всичко руско се превърна в люта враждебност. А в Киев и в почти всички области властта взеха откровени нацисти.

За осем години най-активна и особено свирепа антируска обработка на населението нацистката зараза обхвана значителен процент украинци. Особено в западните области Галиция и Волин. Оттам произлизат най-яростните бойци и офицери, които твърдо и решително се бият срещу руската войска.

Основната маса войници в първите месеци също мотивирано служеха на фронта, не разумявайки добре, че Запада ги брои само за пушечно месо. В последните месеци започнаха да се досещат, бедите и неволите учат, но малцина биха склонили без остра съпротива да загубят Украйна. Важи и за роднините им в тила и в емиграция.

Приятелство може да приемат, но не и владичество. Това добре го е проумял и Кремъл преди нахлуването, затова провежда СВО. Освободителният поход приключва до левия бряг на Днепър. На хората от десния трябва да се припомня, че на Полша равноправна Украйна е ненужна, би била само територия за „Полша от море до море“. Както е от векове.

Два са другите възможни избори. Пълно унищожение върху териториите на десния бряг на Днепър на населението, почти цялото отговарящо на определението „руски свят“. Или окупация на цялата страна и прочистване само от нацисти.

Първият избор категорично няма да приеме почти целият съвременен свят. Вторият би срещнал решителна нелегална съпротива от украинците, всестранно подкрепяна отвътре и отвън. През ВСВ най-известният партизански командир е украинецът Ковпак.

Москва внушава отдавна, че е принудена да започне разграждането на Украйна именно като анти-Русия“. Това силно желаят да бъде разбрано и от украинците, наред с истината, че само Русия проявява стремеж и има интерес от съществуването на тяхната държава.

То е и очевидно за политически грамотните. Възстановяването на постсъветското, имперското пространство не касае само Украйна, другите бивши републики особено внимателно следят как го правят там, правят изводи и взимат мерки. Приятелство, дори икономически съюз – да, но етнически прочиствания – не! Едни активно търсят, други вече намериха външни покровители.

Москва опитва да построи империя в ново време, но върху проверени принципи – доброволно събрана, многонационална, с гъвкаво многообразие на култури.

На този фон, с този подтекст е изтеглянето на руските войски от Херсон. На първо време Киев няма да отстъпи. Но след няколко месеца може да се очаква организирана борба за промени за нова Украйна, приемливи за РФ, преглътнати от Запада. Вероятно след кратка нова офанзива и превземане на Харков и Одеса.

Стрестестът СВО показа, че на Запад отбелязват устойчивостта на РФ на огромния натиск на санкциите, а разчитаха на бърз крах. Налага се промяна в стратегията, тъй като Украйна няма да издържи да воюва дори с още по-голяма помощ. На предни позиции в сблъсъците с руските войски воюват все повече поляци и англоезични наемници, дълго няма да издържат.

Ще влязат ли редовни части на НАТО или не – този въпрос стои остро и иска бърз отговор. Ще може ли ЕС да поеме още по-голям товар в издръжката и при нарстващите по брой и активност протести в повечето страни? Натрапват се отрицателните отговори, показват го поредицата знаци за преговори с Москва.

На първо време с Киев, евентуално поне за някакво примирие. Скоро ще се наложи да премахнат от играта Зеленски, а вероятно и само да участват. Но кой да омекне пред Кремъл? Във Вашингтон не искат, а трябва спешно да притискат Китай. Кремъл пък даде ясни знаци, че без тяхно участие такива разговори ще са безплодни. Водят ги неофициално.

Според „Уолстрийт Джърнъл“ американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан е бил в поверителен контакт с руския помощник по външните работи Юрий Ушаков и секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев. И то от няколко месеца насам!

В страните от ЕС – гърч сред управниците, марионетки на хегемона в страни с ограничен суверенитет и лъжедемокрация. Няколко кризи настроиха населенията срещу безгръбначието им, срещу вредните за страните им действия. Те са просто номенклатура на Вашингтон, на която предстои да се опълча и срещу Китай.

Ето воплите на Германският президент Щайнмайер: „Германия започва епоха, в която трябва да се сблъскаме с насрещни ветрове… нуждаем се от силата да правим жертви… Уверявам нашите партньори, че Германия признава своята отговорност в рамките на НАТО и в Европа с Русия.“

Дружно срещу ветровете ще побеждават Русия „на бойното поле“. И у нас така. Нали сме „винаги с Германия“…

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg