Извадки от "Опит за история на град Сливен" на сливенския биограф - д-р Симеон Табаков и журналистическите отзиви на големия американски журналист Джанюариъс Макгахан:

Митингът в Сливен – 1872 г.

По силата на султанския ферман от 28 февруари 1870 г. българите получават

правото да възстановят църковната си независимост под формата на Екзархия.

Тържествената служба в българската черква “Св. Стефан” в Цариград на

6 януари 1872 г. - т. нар. “Богоявленска акция”, когато празничната литургия е отслужена от трима български владици: Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Панарет Пловдивски, е нарушение на договореностите с Цариградската патриаршия – в църквата да не служат български свещеници. Това богослужение е възприето от Патриаршията като провокация и по нейно настояване тримата владици са изпратени на заточение.

Уведомени веднага за случилото се от своя съгражданин Стефан Стефанов, сливенци организират голям митинг на 23 януари около храма „Св. Димитър” в центъра на Сливен, на който присъстват над 5000 души в защита на българските духовници. Протестът предизвиква изпращането на „успокоителна” телеграма от страна на великия везир Махмуд Недим паша – изключителен случай в обществения ни живот. Поради бурните протести и на други места в българските земи, султанът е принуден да освободи заточениците и да насрочи избори за Екзарх.

Активното участие на Сливен в църковно-националната борба е предисловие за

включването на Сливенския санджак в новоизградената Екзархия, а Църковно-народният събор да учреди Сливенска митрополия, без да е имало някога такава - изключение в църковния канон…

На 3 юли 1873 г. първият духовен водач на Сливенска епархия митрополит

Серафим пристига в Сливен.

…………………………………………………………………………………………………..

За Българската община в Сливен през Възраждането

Като най-старата обществена институция, тя катализира основните направления във възрожденския процес през ХІХ в. Законът за вилаетите от 1864 г. окончателно утвърждава статута на общините, като това е едно правно признаване, кодифициране на дейността им. Сливенската община се превръща в посредник между българското християнско население и османската власт, в обществена институция за съхраняване на традициите, обичайното право, запазване живота и интереси на членовете и. Неин водач за повече от 20 години е Панайот Минков, подпомогнат от Русчо Миркович, Димитър х. Костов, Михалаки Гюлмезов, х. Данчо Дянков, Параскева Бянов, Василаки Попович, х. Стефан х. Стоянов, Иван Д. Желязков и др.

В реч пред сливенци на 13 септември 1871 г. д-р Начо Планински подчертава: “Колкото до градската ни община ща кажа само това, че, в този златен век, в който живеем се изискват по-опитни и по-достойни мъже, които постоянно да използват длъжностите на туй свято звание - общинари, защото на тях са поверени учебните ни заведения, от тях се очаква благополучието на града ни, от тях се изисква да представляват цял град там, където трябва…!”

………………………………………………………………………………………………

За образованието в сливенските училища /ХІХ в./

„В Сливен се намират две големи училищни здания и две малки, така щото в тях могат да се поместят до хиляда ученици. Женското училище се намира в един нов, хубав дървен дом, с широка стълба, многобройни големи прозорци и сенчести дървета, които обикалят цялото здание. Вътре има осем големи стаи и две обширни зали, отделени една от друга само със стъклени прегради, събиращи до 400 деца…

Аз бях учуден, като видях в отдалечения кът на почти никому непознатите Балкани едно тъй добре направено училище с всичките му съвременни спомагателни учебни потреби: географически, геологически и ботанически таблици…

В Главното училище имаше шест класа, а в най-главния от тях се преподавало история, геометрия, френски, старославянски и турски език, европейска литература и книговодство…

Съобщиха ни, че в Сливен има двадесет учители, в това число тринадесет от мъжки пол и седем от женски…През деня те всички дойдоха при нас и ние с любопитство мислено ги сравнявахме с педагозите на другите страни. Длъжен съм да призная, че това сравнение никак не беше във вреда на българите…Те всичките имаха честни, живи, отворени лица и, види се, гледаха на занятието си като на най-почтена и благородна професия…

Българският градец Сливен в педагогическо отношение, както и във всяко друго, може да се сравни с подобни градове във Франция и Англия. При това трябва да забележим, че всичко, което са направили българите за възпитанието на децата си, не е предизвикано от никаква официална власт, парламентски постановления и училищни инспекции. Училищата се издържат в цялата страна от доброволен данък, разхвърлен от и между самия народ и всяка неделя в черквите събират пари за тая цел. И тоя народ наричат варварски…”

Из кореспонденция на Джанюариъс Макгахан

до вестник ”Дейли нюз”- 1876 г. от Сливен

автори на публикацията:

Мария Кирова и Росица Георгиева

историци от гр. Сливен