"Ако сме плащали 65 лева за продуктите в нашата кошничка, сега, година по-късно, за тях са ни необходими 95 лева. Това са 45%. Това е инфлацията, която хората усещат по джоба си. А официалната знаем, че наближава 20%." Това заяви в "Неделя 150" Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Обедняването трябва да бъде овладяно поне в някаква степен, категоричен е президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Инфлацията взима от джобовете на тричленно семейство в България около 400 лв. на месец. За издръжката на двама съпрузи с едно дете под 14 години са необходими 2376 лв. на месец, изчисляват от КНСБ. Това е с 391 лв. повече спрямо същото време миналата година.

За издръжката на човек, който живее сам, месечно са необходими 1320 лв., което е с 217 лв. повече спрямо миналата година, показват изчисленията на КНСБ. За да получава човек нетно такава сума, месечната му брутна заплата трябва да е 1701 лв. А за да могат да издържат семейството си, двама родители с едно дете трябва да имат брутни заплати по 1531 лв.

Увеличението на необходимата сума за издръжка е с близо 20% за година, което е повече от официалната инфлация от 18,7%. Причината за това е, че основните стоки, които хората купуват най-често, са поскъпнали най-много.

Около 1,8 млн. българи работят, но доходите им са по-ниски от необходимата заплата за издръжка на сам човек, показват данните на КНСБ. През последната една година броят на работещите бедни нараства. Хората с доходи под необходимите за издръжка преди година са били с около 100 хил. по-малко.

Според КНСБ минималната заплата трябва да осигурява достоен стандарт на живот и необходимите средства за издръжка. У нас обаче минималната заплата е само 46% от необходимото възнаграждение за издръжка на едно дете от двама работещи родители.

“Причината за рязкото покачване на необходимите пари за издръжка е високата инфлация. Искаме заплатите през декември тази година да са с около 20% по-високи спрямо миналия декември“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

В редица предприятия заплатите вече са вдигнати. В индустрията например увеличението на възнагражденията до юни е със 17% на годишна база. Преговорите на синдикалните организации за вдигане на заплатите в редица предприятия продължават. На 11 ноември от КНСБ са насрочили национално протестно шествие, в което ще се включат хиляди автомобили.

Според синдикалната организация са налице обективни предпоставки, които дават възможност на бизнеса да пренасочи средства за увеличение на заплатите, което да покрие инфлацията.

“Националният статистически институт ревизира данните си да ръста на брутния вътрешен продукт - през второто тримесечие има ръст от 3,9%“, каза Пламен Димитров, цитиран от "Труд“.

До голяма степен това се дължи на увеличение на потреблението. Ако заплатите не бъдат повишени, няма да има и икономически ръст. Редица предприятия отчитат добри резултати. В преработващата промишленост има ръст от 12,7%, а в енергетиката - от 51,3%.

“Инфлацията не е само внос, а се дължи и на фактори в България. Има необясними надценки“, каза Пламен Димитров.

Според него, ако регулаторните органи работят по-добре, за да сработи пазара, повишението на цените няма да е толкова голямо.

За да не се налага всяка година да има дебати за минималната заплата, от КНСБ искат тя да се определя като 50% от средната заплата за второто полугодие на предходната година.

“Сред другите искания на КНСБ е компенсациите за бизнеса за скъпия ток да продължат и през 2023 г., като компенсации да има и за предприятията на газ. Това е необходимо, за да се запази заетостта“, каза Пламен Димитров.