Няколкостотин български граждани попадат в групата на "работещи бедни". Ако към тях добавим техните близки и хора от тяхното обкръжение, този обхват се разширява. Това коментира в "Нашия ден" Адриан Николов, експерт от Института за пазарна икономика.

"Бедността е характеристика на домакинството. Човек, може да е в домакинство с риск от бедност. Ние няма как да знаем за неговия индивидуален случай, тъй като в рамките на едно домакинство има много споделени разходи и общи ресурси. Статистиката определя не отделния човек, а домакинството", твърди Адриан Николов.

За да попадне някой в групата на работещите бедни, е необходимо да отговаря на две условия – да работи на пълно или непълно работно време, и да е част от домакинство с доход под 60% за определената година. Много повече работещи бедни са мъже, отколкото жени – 230 хиляди мъже и 150 хиляди жени. Този дисбаланс е обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи. Това по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, но се грижат за зависимите деца или възрастни.

Отражение при работещите бедни има и техният образователен профил. Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас. Висшето образование често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните.

Делът на работещите бедни в България е доста стабилен. Беше паднал под 9% от всички заети във възрастовата група между 18 – 64 години. Но от 2021 г. отново е 10%. Първите две тримесечия на 2022 г. доходите на работещите ще растат по-бавно от инфлационните темпове. Това ще доведе до повишаване на дела на работещите бедни през настоящата година, посочва експертът.