На 92-годишна възраст почина бележитият български писател и общественик академик Антон Дончев. Това потвърди за "Хоризонт" издателят Иван Гранитски

Дончев е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА, като от лечебното заведение съобщили за bTV, че е починал след сърдечно боледуване.

В Златния фонд на БНР се пазят неговите думи: "Трагедията на българския народ и трагедията на моето семейство, и на мен, и на моето поколение това е, че ние през цялото време живеехме за утре. Погледнете положението на Българя. Българската национална идея е обединение на българската нация. Българският народ чака да се обедини. Отрязана е част от него. Дайте да видим как ще я съберем".

В едно от последните си интервюта споделя, че му е мъчно за това, което се случва в България:

"Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва.

Антон Дончев започва да пише стихове още в детска възраст, но публикува първата си книга едва на 25 години.

Академикът е мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното.

Първият му роман "Сказание за времето на Самуила" е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си "Време разделно", написан за 14 дни и преведен на 30 езика, с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.

"Всички книги, които съм написал, са изпети", казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Антон Дончев е награждаван за творчеството си многократно. Сред по-важните отличия са: орден "Стара планина" първа степен, националната литературна награда "Йордан Йовков", орден "Св. Св. Кирил и Методий" огърлие за значими постижения в културата и държавната награда "Св. Паисий Хилендарски".