Във вътрешнополитически план става това, за което умните хора предупреждаваха още в края на миналата година. А именно, че приятелските отношения между президента Радев и "Продължаваме промяната" ще продължат твърде кратко. Сега просто се сбъдват тези прогнози. Виждаме, че отношенията между президентството и водещата партия в управляващата коалиция са на точката на замръзването. Репликите, които си разменят двете страни, са най-доброто доказателство за това.

Ако президентът Радев се е надявал, че лидерите на "Продължаваме промяната" ще му бъдат вечно благодарни, задето ги направи известни, значи е бил в плен на силен наивизъм. Да, той е човекът, който даде старт в голямата политика на Кирил Петков и Асен Василев. Направи ги министри в първия си служебен кабинет и всячески подчертаваше колко ги харесва. Защитаваше ги дори и тогава, когато не трябваше да го прави. Когато стана ясно от решението на Конституционния съд, че Кирил Петков е излъгал за канадското си гражданство, преди да стане министър, Румен Радев каза, че би се радвал, "ако България имаше повече министри като него". Съмнявам се, че днес президентът би повторил тази си реплика.Тъй или иначе, той направи доста, за да превърне неизвестните доскоро на широката публика Кирил и Асен в заслужаващи доверие политици.

Със сигурност "Продължаваме промяната" нямаше да спечели изборите, ако гласоподавателите не виждаха, че именно Румен Радев, политикът с най-висок рейтинг в държавата, стои зад тази формация. А в знак на благодарност за всичко, което президентът направи за тях, днес Асен Василев и Кирил Петков казват, че позициите му били "позорни" и се дължали на "неразбиране на ситуацията".

Очевадно е, че президентът Радев и някогашните му любимци от "Продължаваме промяната" имат коренно различни виждания по всички важни въпроси. Войната в Украйна, предоставянето на военна помощ на Киев, действията на правителството около спирането на руския газ, ветото върху началото на преговори на Скопие за влизане в ЕС – тези централни за българското общество теми слагат дълбока разделителна линия между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2.

Румен Радев има това предимство, че позициите, които застъпва, са в синхрон с вижданията на по-голямата част от българското общество. Както показват всички социологически проучвания, повечето българи са категорично срещу изпращането на оръжия на Киев и срещу вдигането на ветото върху Скопие. Със сигурност на повечето сънародници няма да се хареса и фактът, че ще трябва да плащат 20, 30 или 40% (точната цифра тепърва ще се уточнява)по-висока сума за отопление през зимата и да търпят всички останали несгоди, свързани със спирането на руските газови доставки. Това пък, естествено, ще доведе до спадане на доверието в партии като "Продължаваме промяната". И, съответно, рейтингът на Румен Радев, който вече се позиционира като твърд опонент на водената от тази партия политика, ще расте.

Много е вероятно президентът Радев да се окаже в ситуация, близка до тази на прословутия литературен герой Тарас Булба. Припомням сюжета на едноименната повест. Героят на руския писател Николай Василиевич Гогол, казакът Тарас Булба, води постоянни битки срещу поляците. Редом с него се сражават и синовете му Остап и Андрий. Андрий обаче прави фаталната грешка да се влюби в една красива полякиня. Заслепен от тази любов, той предава своите и се присъединява към полските войски. И така на бойното поле един срещу друг се изправят Тарас Булба и синът му Андрий. "Аз съм те родил, аз ще те убия!", извиква казашкият атаман и застрелва предалия родината свой син. След което, наблюдавайки безжизненото тяло на Андрий, казва: "Пропадна, пропадна безславно, като подло куче".

Да, Румен Радев не е родител на "Продължаваме промяната", но е факт, че основно благодарение на неговите усилия тази формация за отрицателно време придоби огромна популярност. Ето защо, дори и без да се провиква драматично, като Тарас Булба, президентът Радев би могъл да свали доверието си от тази партия. А това би имало същия тежък ефект, какъвто е предизвикало наказанието, наложено от казашкия атаман, върху собствения му син. Или, както е казал Оскар Уайлд, понякога животът подражава на литературата.