Велика сряда е, трети ден от Страстната седмица, последна от живота на Иисус Христос. На Велика сряда си припомняме и за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. Случката е описана в Матей 26:6-13 от Библията.

Жената, успяла да влезе в дома, дето бил Христос, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не ѝ се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро струвало 30 сребърника (същата сума, за която Юда предава Христос), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси".

А Христос им отговорил, че след време същата цифра ще се помни като символ. "Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят.

Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

На Велика сряда Исус е изцелявал болни, слепи и предупредил учениците си да не ламтят за слава.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за 30 сребърника. И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Обичаят повелява да се бере здравец предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. Не се работи никаква домакинска работа, защото се вярва, че умението ще се отнеме.