На 3 април т.г. БНТ излъчи интервю с американския политолог Джордж Фридман, което би трябвало да е тема №1, ако не броим войната в Украйна.

Но казаното от Фридман има пряко отношение към драмата на украинците, защото ни разкрива сценарий, който се реализира пред очите ни вече втора година.

В присъщия му откровен стил, определян от мнозина като пророчески, американският политолог чертае течащ в момента сценарий за създаване на нов военен блок на Източния фланг на Европа, който ще дублира НАТО.

Според Фридман 12-те държави от инициативата „Три морета“ (Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и България) трябва да създадат собствен отбранителен съюз.

И с просто око се вижда, че „Трите морета“ свързват транспортно Балтийско, Адриатическо и Черно море. А където има инфраструктура и комуникации, при това граничещи с Русия, рано или късно там идват и западни войски.

Внушението на Фридман е кристално ясно: такъв армейски съюз ще осигури на 12-те държави много по-добра защита от „руската мечка“, отколкото Северноатлантическият пакт.

На пръв поглед идеята конкурира НАТО. Но само на пръв поглед. Всъщност това е втори военен алианс на Запада, маскиран като грижа за Източния фланг на НАТО.

Нека го кажа направо - самостоятелен отбранителен съюз на 11-те членки на НАТО (Австрия не е в пакта) спестява на военните стратези във Вашингтон задължението да влизат във война с Русия заради Украйна, Прибалтийските републики, Полша или Румъния.

Зад добре завоалираната логика на янките се вижда нежеланието им да проливат кръвта си за фронтовите европейски държави с Руската федерация. Тази „привилегия“ благородно се преотстъпва на евровасалите, наричани за благозвучие „съюзници“ и „евроатлантически партньори“.

Фридман само осъвременява концепцията на полския политик Йозеф Пилсудски (1867-1935) за съюз на държави от Балтийско до Черно море, който трябва да предотврати коалиция на Германия с Русия, известна като „Intermarium“ (на полски Miedzymorze).

Сравним ли идеята за нов военен евроблок с британско-американската военнна операция „Шок и ужас“, превърнала Ирак в кърваво бойно поле, неизбежно изплува новата Коалиция на желаещите. Или по-точно казано – старата иракска бойна песен на нов европейски глас.

Ако някой наивно попита какво е бъдещето на Европейските въоръжени сили, за които така фанатично се залагат всички френски президенти, отговорът е един – никакво!

И това е другата скрита цел на „Трите морета“ – да осуети създаването на независима от САЩ европейска армия. Първата цел вече я посочихме – възможен военен сблъсък с Русия!

Звучи цинично, но нима не е факт? А и кога в близката и далечната история цинизмът е бил чужд на Великите сили? И кога „малките“ не са плащали сметките на „големите“ при световна война или локално кръвопролитие?

Ако още не сме убедили колебаещите се каква е тайната мисия на „Три морета“, през април 2017 г. Атлантическият съвет ни отвори очите.

На конференция в Истанбул, под мотото „Да направим „Три морета“ приоритет на екипа на Тръмп”, ген. Джон Джоунс - президент на Центъра за международна сигурност на Атлантическия съвет, направи култово признание: „Това е трансатлантически проект с огромни геополитически, геостратегически и геоикономически последици, целящ да отстрани ръката на Кремъл от европейския енергиен сектор”.

Очевидно ген. Джоунс е и дипломат, след като елегантно спестява истината за милитаристичния характер на Триморието. Защото е азбучна истина, че геополитиката се реализира най-вече с военни средства.

Нека сега видим „българския принос“ към „миролюбивата“ инициатива „Три морета“. Веднага ще припомня, че главната заслуга за българското домакинство на инициативата през юли 2021-а бе на Румен Радев. Той буквално го изтръгна от Прибалтийските републики, за да подпомогне предизборната си кампания за президент.

И каква изненада! По време на софийската среща се проведе видеовръзка с американския президент, на която Джо Байдън, за общо удивление, специално поздрави анонимния за света и българите служебен икономически министър Кирил Петков.

Тогава ни светна „червената лампичка“, че щатското внимание към министър и изравняването му по ранг с държавния глава на България е знак за височайшо благоволение. Само месец по-късно то се реализира в политическия проект „Продължаваме промяната“.

На софийски форум се лееха заклинанията, че територията на 12-те държави представлява една трета от целия Европейски съюз, а населението им е общо 111 милиона души. И че държавите от този регион създават 10% от БВП на ЕС и имат ръст над средния за Съюза.

Сиреч, това е икономическа сила, която е с огромен потенциал за развитие. Но Джордж Фридман повдигна завесата над „Трите морета“ и ни уведоми, че потенциалът на Триморските държави е идеален и за военен съюз, способен да воюва с Русия.

При откриването на форума Румен Радев заяви: „Три морета“ не е нито съюз, нито е военен, нито е срещу Русия.”

Фридман твърди точно обратното. И фактите дотук подкрепят неговата, а не президентската теза.

И още едно послание от Триморската среща в София не бива да се отминава. Някои оратори обявиха, че от момента на своето създаване инициативата "Три морета" имала визията да допълва, без да се съревновава с Европейския съюз…

Тези оратори излъгаха. „Три морета“ не само трябва да е второто НАТО на източните евровасали, но и вторият Европейски съюз на страните „втора категория“.

Затова да благодарим на Джордж Фридман. Триморското му откровение ни отваря очите за мъглявото ни бъдеще в нов военен и политически съюз.

Дано не е като украинското настояще!