На Балканите предстои тежък сблъсък за Сърбия между САЩ и Русия, в който Москва е в по-неизгодната позиция, защото може да изгуби всичко в нашия регион, ако не запази влиянието си в Белград

- Александър Вучич спечели президентските избори в Сърбия на първи тур, партията му също е първа политическа сила. Въпросът за политическото дълголетие на Вучич става още по-отчетлив. На какво се дължи то според Вас, г-н Божинов?

- През годините г-н Вучич изгради сложна управленска система, събрала в себе си влиянието на солидните финанси и силата на централната и на местната власт. Към това следва да се прибави и медийната мощ, притежавана от сръбския държавен глава, чрез която може да се задава тона на общественото мнение.

Днес в нашата западна съседка зад всеки ъгъл наднича Прогресивната партия на президента Вучич. Държавният механизъм е в нейните ръце, затова и победата на г-н Вучич още на първи тур не може да бъде изненада.

Не са неочаквани и резултатите от вота за Скупщината. Управляващата партия изгуби мнозинството в камарата, което бе абсурдно постигнато след бойкота на опозицията на изборите през 2020 г., но мандатите в парламента се разпределиха по начин, даващ пълната възможност на президента Вучич да задържи законодателната и изпълнителната власт в ръцете си чрез коалиция – вариант, какъвто той търси, за да придаде по-голяма обществена тежест на формацията си и на личността си. Впрочем, за победата на Прогресивната партия спомогнаха и разногласията сред опозицията, активно използвани от Вучич. Той успя да раздели триумвирата Джилас-Йеремич-Обрадович, да привлече на своя на страна Александър Шапич. При това положение първите лица на опозицията останаха тайкунът Джилас и бившият външен министър Йеремич, събрали голям брой партии в коалиция срещу управляващите, но те така и не осъществиха сериозен пробив, а и някои техни решения будят недоумение. За кмет на столицата опозицията предложи г-н Владета Янкович, който е с две години по-възрастен от президента Байдън. За поста на държавен глава бе издигнат г-н Здравко Понош – бивш военен, влязъл в редиците на войската още по времето на Югославската народна армия. Тоест, трудно може да се каже, че г-н Понош носи в сърцето си демокрацията още от младите си години.

Всичко това способства за победата на Вучич, който има всички перспективи да запази позициите си в управлението - стига да не се изострят екологичните проблеми в Сърбия, които са голяма тежест на населението и могат да доведат до сериозни сътресения. Едно нещо, обаче, не може да се отрече – Вучич притежава способностите на държавник и следва да бъде уважаван в международен план.

- В нощта на изборите Вучич декларира, че ще продължи да търси равновесие между Брюксел и Москва. Възможно ли е това в свят, който очевидно цели да се раздели тежко и безкомпромисно?

- Белград се е научил да седи на два стола още от времето на Тито, тъй че балансирането никога не е било проблем за политиците край Дунав и Сава. Публичните изяви на сръбския държавен глава могат да наведат на мисълта, че западната ни съседка пази неутралитет в международните дела, който е в полза на Русия. Това, обаче, е на пръв поглед. С всеки изминал ден влиянието на Запада и конкретно на САЩ в Сърбия се засилва, при това със съдействието на властта в Белград. Назначението на опитния дипломат г-н Кристофър Хил за американски посланик в сръбската столица, ясно демонстрира засиления интерес на Вашингтон към обитателя на „Нови двор“. На Балканите предстои тежък сблъсък за Сърбия между САЩ и Русия, в който Москва е в по-неизгодната позиция, защото може да изгуби всичко в нашия регион, ако не запази влиянието си в Белград.

- Каква е тежестта на икономическата и социална политика на Вучич и Сръбската прогресивна партия в изборната победа?

- Президентът Вучич е постоянно на път из Сърбия – открива фабрики, участъци от автомагистрали и железопътни линии, добре озеленени площади и градинки и т. н. – позната картина, нали? Проправителствени медии като “Pink” и “Happy” представят Сърбия на зрителите си като икономическия тигър на Балканите. Такава иска да я вижда и президентът Вучич. Превръщат стария белградски квартал „Савамала“ в балкански Дубай.

Що се отнася до социалната политика на сръбското правителство, то местното законодателство изключително строго пази служещите и работниците - дотолкова, че те могат да си позволят работният им ден да приключи към 15 часа, без да се безпокоят за работното си място. Това е навик, останал от социалистическа Югославия.

Инвестициите по времето на г-н Вучич са твърде спорни. Две от тях изпъкват, свързани с природните богатства на западната ни съседка. Едната инвестиция е на мултинационалната, но в основата си англосаксонска, компания, превърнала живота на хората от градеца Лозница в ад. Същото стори в Бор и един азиатски гигант в минното дело, направил града едно от най-мръсните места в Сърбия, а може би и на Балканите. С риск да се повторя, екологичните проблеми остават огромно предизвикателство за президента Вучич. Те са цената за неговата балансирана външна политика.

- В зависимост от коалиционния партньор и името на премиера очаквате ли новости в политиката на Белград?

- Трудно е да се правят прогнози, но г-н Дачич не крие амбициите си за премиерското кресло, а без него и без партията му трудно би се съставило работещо правителство. Амбициите на лидера на социалистите поставя въпроса за политическата съдба на г-жа Бърнабич, запазила лоялност към президента. Повдига се и второ питане – дали Вучич би дал изпълнителната власт в ръцете на силен политик като Дачич, имащ прекалено голям опит в държавните дела? Вероятно ще трябва да почакаме месец-два, за да научим отговорите на тези въпроси. Не е изключен и трети вариант, зависещ от настроението на новия американски посланик в Белград.

- Въпросът за дълголетието важи с пълна сила и за Виктор Орбан. Ако новата разделителна линия е между демокрацията и авторитарните режими, чието начало сложи Байдън със Срещата на върха за демокрация, къде ще попадне Унгария?

- Живеем в свят, в който мощните глобални медии насаждат разбирането, че който не поддържа политиката на САЩ, то той е диктатор, авторитарен управник и т. н. Във външната политика Орбан се ръководи от едно-единствено правило – щом нещо е в интерес на Унгария, то трябва да бъде постигнато. Ако това ще изисква добри отношения с президента Путин, нека бъде така. Лично аз не виждам нищо лошо в това. Жалко, че у нас няма държавници, имащи волята на Орбан, изгонил соросоидните структури от страната си, насаждащи неолибералните „ценности“ и тровещи живота на нормалните хора с „експериментите“ си над човешката същност.

- Не е ли победата на Орбан поражение за официален Брюксел?

- Разбира се, че е поражение. Това е поражение за цялата същност на ЕС, поведен към пропастта от шепа самозабравили се бюрократи, живеещи в паралелен свят – свят на фалшивите стойности и тяхното аморално измерение. Позволете ми да напомня, че съюзът между мъжа и жената осигурява продължението на човешкия род, не нещо друго. Изобщо, ако не се реформира радикално, при това в най-скоро време, за да се върне към националното и общочовешкото, ЕС е обречен на забвение.

- Оказа ли войната на Русия срещу Украйна влияние изборите в Сърбия и в Унгария и в каква посока?

- Бойните действия в Украйна оказват влияние навсякъде по света. Свидетели сме на глобален разлом. Няма как това да не се отрази в макар и малки страни като Унгария и Сърбия. Първата е съсед на Украйна, чиито власти наложиха репресивен режим спрямо малцинствата на своя територия, включително и на унгарците, населяващи Закарпатието. Това е и едно от обясненията защо Орбан не следва сляпо призивите за помощ към Киев.

За сръбското общество спокойно може да се каже, че значителна част от него подкрепя Русия по съвсем разбираеми причини. Единствено либералната опозиция стои на пробрюкселски позиции. Останалите сръбски граждани - от привържениците на Вучич, през тези на Дачич, до симпатизантите на Обрадович - не крият симпатиите си към Москва. В самия център на Белград, точно срещу сградата на Министерски съвет, още могат да се видят останките от зданието на генералния щаб на армията, сринато през 1999 г. Като съзираш всеки ден тази гледка, дълбоко ще се замислиш за западните „ценности“.

- България доскоро се стремеше към баланс между Изтока и Запада. Накъде вървим сега?

- Според мен, през последните повече от 30 години, България никога не се е стремяла към баланс в международните си отношения. Ние попаднахме в западната сфера на влияние, любезно предоставени на Буш-старши от Горбачов. Оттогава ни управляват инсталирани правителства. Единствено Виденов се опита да защити националния ни суверенитет, за което бе предаден и жестоко наказан. Няма какво да крием, ясно е на всички като бял ден – у нас американският посланик има статута на генерал-губернатор. С други думи, ние не вървим наникъде, България отдавна е подмандатна територия, в чийто предели американските военни бази се ползват с екстериториалност. Какво повече може да се каже тук, освен че картината е много тъжна за нас.

- Казусът Северна Македония отново влезе в политическия дневен ред. Очакванията на Скопие са натискът върху София да се засили заради войната. Забелязвате ли усилия от страна на РСМ да постигне пробив по друг начин?

- И слепият може да види, и глухият може да чуе, че ПП и ДБ се готвят да зачеркнат историческата ни памет за Македония като българска земя. Те са се поставили в унизително положение, водещо неизбежно към упадъка им като обществени сили. Липсва им даже инстинкт за политическо самосъхранение – толкова им се иска да се представят в добра светлина пред покровителите си. Позицията на ИТН, по повод отношенията ни със Скопие, намирам за повече от колеблива. Тук май ще си останем с „Йовано, Йованке“ и нищо повече. От управляващите формации, единствено БСП зае категорична позиция, ясно изразена от г-жа Нинова и пред еврокомисаря г-н Вархей, че членството на РСМ в ЕС не може да бъде за сметка на българските национални интереси. При подобно съотношение на силите в кабинета и управляващото мнозинство съм песимист, че българската кауза, за която са загивали дедите ни, ще бъде защитена от харвардските възпитаници.

- По-голямата част от политическия ни елит не декларира готовност да отстъпи от позициите, приети от правителство, парламент, КСНС. В обществото ни също има консенсус, че отстъпки от декларации на МС и НС не трябва да има. Откъде тогава би могъл да дойде някакъв обрат?

- Вече започна обработката на общественото мнение у нас. Трябвало да се стабилизират позициите на ЕС на Балканите, за да не се допусне увеличаването руското и китайското влияние в региона – елементарна опорна точка, точно като нейните създатели, поставили се в услуга на чужди господари. Сметката за нейната реализация отново трябва да я платим ние, отстъпвайки от националната си чест. Уверявам ви, че до края на юни, когато завършва френското председателство, добре познати физиономии на бивши партийни секретари и преподаватели по „Научен комунизъм“ ще ни убеждават колко неевропейски се отнасяме към РСМ, като така сме подпомагали руската политика в региона. Лично аз, гледам на подобни персони с погнуса.

- През последната една година постигнахме ли напредък в разясняването на българската позиция пред западните партньори?

- Първо, аз не виждам някой да прави сериозни опити да разясни нашата позиция около РСМ. Чувам някакво политическо скимтене, но не и ясни послания. И защо трябва да разясняваме дадена позиция. Ние сме членове на ЕС, а не югозападните ни съседи. Ако искат да станат част от общността, те следва да се съобразяват с нас, а не ние с тях. На практика, обаче, става обратното – ясен сигнал за безхарактерността на политическата ни класа и нейната роля на колониална администрация.

- Ще спечели ли Русия, ако европейската интеграция на РСМ продължи да бъде само едно добро пожелание без ясни срокове?

- Политическите изгоди за Русия не са в центъра на вниманието ми. Ще спечелим ние, тъй като ще предотвратим навлизането на северномакедонизма в ЕС. Нормален човек би ли пуснал змия в къщата си? Северномакедонизмът е човеконенавистна идеология, базирана единствено на антибългаризма. Докато в РСМ не преосмислят самия характер на държавността си, допускането на Скопие до преговори с ЕС е равносилно на национално предателство. Нека да видим кой ще посмее да го направи, за да се изправи след време пред съда на историята. Той е като Божия съд – неизбежен е!

Д-р Войн Божинов е историк, част от екипа на Институт Рего. Автор е на редица научни трудове и книги, сред които е „Република Македония в съвременната геополитика“ (2018).