Призивът „Не на войната!“ е дълбок човешки отклик, с който се противопоставяме на бомби, обстрели, разруха и убийства… „Не на войната!“ – и аз, и вие, и милиони хора по света изричаме тези думи с цялото си сърце, защото знаем, че болката от куршум в едно детско телце е една и съща, независимо от националната или расова принадлежност на това дете. Този призив, звучащ масово, високо и интензивно в последните две седмици от започването на военния конфликт в Украйна означава, че човечеството е научило най-важното от поредицата кървави уроци в историята си. Това обаче не е вярно.

Запаметили сме, наизустили сме само изводът от този урок и го повтаряме като заклинание с надеждата да проработи. „Не на войната!“, рабира се. Но „Не“ също така и на рака, диабета, Алцхаймер-а…, не на болестите изобщо! Представятели си, че лекар стои пред пациента си, размахва плакат, изрича заклинания и очаква билестта да си иде? Ако добре стои на мястото си, лекарят ще търси и изследва причините за болестта, ще постави диагноза, ще назначи лечение, ще следи всяка стъпка от развитието на болестта и тогава ще направи прогноза. Кои са нашите „лекари“ на войната? Какво правят? Към причината ли са насочени техните усилия или към симптомите?

Световният политически елит не се интересува от причините, дори и симптомите малко го вълнуват. Единствената му задача е да ни подтикне към заклинания, подръпвайки струните на човешкото състрадание и съпричастие по начин по който, потопени в антивоенния си транс, изобщо да не остане място за въпроса „ЗАЩО?“. Идеята е – не търсете причини, не мислете, не правете изводи – ние мислим вместо вас и ще ви дадем извода на готово – от вас се иска само да реагирате. И ние реагираме с горещо съпричастие, но с умело насочен ограничен адрес на получателя. Защото колко от нас се тревожат, вълнуват, състрадават наред с украинското и на рускоезичното население в Донбас? Що за хуманизъм е този избирателен хуманизъм? Такъв „хуманизъм“ проповядва съпричастие за едната страна и продуцира омраза за другата.

„Пропагандата трябва да улеснява изявите на агресия като посочва обектите на омраза“ – Гьбелс.

Медиите на колективния запад, начело със САЩ пунктуално и безусловно следват този Гьобелсов принцип. Цялата медийна пропаганда е задействана да внуши огромната лъжа, че симптомите са причината. Че Русия води война в Украйна, че Путин е кървав сатрап, а Зеленски – благороден пацифист и невинна жертва. Но в условията на Интернет Гьобелсовата пропаганда няма как да се релизира на 100 %. А и интернет-поколението вече знае и разпознава бързо циничния и злокобен друг Гьобелсов принцип: „… тъй като истината е смъртен враг на лъжата, от това следва, че истината е най-големият враг на държавата„. Затова и все повече западни анализатори и отделни телевизионни екипи (от Фанция – предавенето „Специални разследвания“ и САЩ – документалния филм на Оливър Стоун „Украйна в пламъци“) започнаха самостоятелно да търсят и анализират причините за военните действия в Украйна, предприети от Русия.

Ако държите на думата „война“, ще я използвам – започва я Украйна още в 2014 г. Родените на тази земя след Майдана класически фашистки групировки „Азов“ „Десен сектор“, „Айдар“…. с гордост назоваващи се последователи на верния сътрудник на Райха Степан Бендера (поляците най-добре знаят кой е той), са в основата на многобройни военни атаки в Донбас. Там те обстрелват, разрушават, издевателстват, изнасилват и убиват рускоезичното население в продължение на 8 (осем ) години а жертвите са между 13000 и 14000 (по данни на ООН и ОССЕ). Ние не знаехме почти нищо за това. Не трябваше да знаем. Но Европа е знаела.

В Европейската комисия по правата на човека са депозирани 5588 молби от пряко потърпевшите и близките на жертвите. Документирано е – молбите са надлежно заведени със съответния входящ номер. Но нито една от тях не е разгледана, нито една! Защо? Нещо за хуманизма като европейска ценност?

„Малкият“ принос лично на Зеленски е да включи тези фашистки формирования като челни отряди на укринската национална армия. „Малкият“ принос на този рицар на актьорското майсторство е да подпише като главнокомандващ заповед за мащабна военна операция в Донецк и Луганск с времеви параметри от 4 до 28 февруари. На 20 февруари вечерта 120 000-хилядна украинска армия е струпана в допирните точки на Донецк и Луганск и започва обстрел в населените места Счастье и Гороловка. (40 обстрела в минута). Дни преди това Путин нарежда евакуирането на жителите от тези зони. На 21 февруари Русия призна независимостта на ДНР и ЛНР, а на 24 февруари започна военна операция срещу Украйна, за да спре изтребването на населението в Донбас (каквато е целта на плана на въоръжените сили на Украйна за настъпателната операция срещу Донецката и Луганската Народни Републики – да „изчисти“ територията на ЛДНР от рускоезичното население!).

Руските войски напредват бавно, заради изричната заповед да се пази цивилното население. Но има жертви – според руската страна повечето от тях са провокирани от развилнелите се фашистки банди (питайте защо Борис Джонсън се въздържа от широко отворени врати за бежанците от Украйна). Но има жертви така или иначе – мъже, жени и деца. Вече са един милион и половина украинците, напуснали родната си страна, бягайки от ужаса на военните действия. Трагедия е, кървава трагедия за поколения напред. И понеже започнах със съпричастието… Голямото, истински важното е, че го има. Но зимата на нашето недоволство от разрухата, унищожението на хора и съдби, не бива да покрива само част територията на човешкото състрадание. Има опасност семенцата в другата част да измръзнат и цветето на човешката етика изобщо да не поникне или да се роди деформирано. Това е то резултатът от избирателния хуманизъм.

И това е то най-голямата опасност, която ни подсича в корена като цивилизовани човешки същества – опасността от смърт на хуманизма.

Катя Ташева - 09 март 2022

https://24may.bg/