Грешка е да се гледа на популизма като на опасност: той е полезното ехо на пренебрегнатия народ. Трябва ли да се страхуваме от популизма? Това уверява Валери Пекрес, следвайки Еманюел Макрон. “Поставям непреодолима граница с крайната десница” обясни кандидат-президентката на “Републиканците” (по RTL миналия понеделник), визирайки Марин Льо Пен и Ерик Земур. В случай на финален дуел между настоящия президент и един от двамата кандидати, гласът на Пекрес няма да отиде в тази дясна посока. Франсис Калифа, председател на Съвета на еврейските институции във Франция, обясни, от своя страна (L’Opinion, миналия понеделник), избора на своите гости за голямата годишна вечеря на 24 февруари: “На масата на републиканците няма място за екстремисти”. Меланшон, Льо Пен и Земур са “нежелани”. Проблемът е, че 40% от избирателите възнамеряват да гласуват за тях. Така че, може ли да се говори за екстремизъм или популизъм, когато изглежда близо половината избиратели искат да скъсат с установения ред?

Старият свят продължава да умира от неадекватност към реалността.

Левицата е вече само сянка. Подобна съдба обаче заплашва и “Републиканците”, ако упорстват в своите рефлекси на изключване, които ги отдалечават от променящото се общество. Не толкова лошото устно представяне на Пекрес на първия ѝ голям митинг в Париж миналата неделя рискува да попречи на нейната кариера: добрите говорители не са най-искрените. По-сериозното е, че изпъкна липсата на оригиналност на идеите и думите ѝ. Всичко в нейната реч звучеше фалшиво, готова да поласкае най-дясното крило в партията си, без да плаши центристите. От този невъзможен баланс произлязоха несвързани слова, заимстващи от популистите предложението им за референдум за народната инициатива или израза им “голямото заместване”, като внимаваше да не приема тяхната радикалност: думи без дела.

Грешка е да се гледа на популизма като на опасност: той е полезното ехо на един пренебрегнат народ.

Последният се страхува да не изчезне в глобализацията, да не бъде размесен, заменен. По същия начин изразът “крайна десница” вече не означава нищо, когато клишето обозначава нежеланието да бъдеш кон с капаци, споделяно от все повече граждани. Ако демокрацията е застрашена, то тя е застрашена от онези, които искат да заглушат гласовете, известяващи голямото консервативно разместване. Безумия изричат онези, което крещят за връщането на антисемитизма с популизма, без да виждат, че тази отрова се пренася от супремасисткия и юдеофобски ислям. Говорейки за Земур миналата неделя по Radio J, екологът Яник Жадо заяви, с одобрението на водещия Фредерик Хазиза: “Той е дежурният евреин (…). Той носи смъртни импулси и отровата на разделението”. Нито левицата, нито Съветът на еврейските институции във Франция възразиха на тези думи.

В една либерална демокрация народът не може да бъде враг. Именно като натрапници обаче бяха приети в Париж миналия уикенд участниците в “Конвоите на свободата”, дошли от цяла Франция. Бронирани машини бяха мобилизирани в събота вечерта на “Шанз Елизе”, за да разубедят тези скромни хора, които са малцинство, да протестират срещу ваксинационния пропуск и положението си на под-граждани, презирани от елитите. Протестиращи бяха проверявани, защото развяват трицветно знаме. Други бяха пръскани със сълзотворен газ, за да се разпръснат събиранията. Никога не е имало подобна войнствена обстановка в “чувствителните” зони, онези контра-общества, които ненавиждат нацията и където огнестрелните оръжия са в свободно обръщение. Тази война срещу популистите е отвратителна.

Царят е гол

Старият агонизиращ свят повтаря едни и същи анатеми срещу “крайните”. Те обаче казват, че царят е гол, а страната - уязвима. Все повече избиратели стават нечувствителни към стражарите на мисълта. От десетилетия тези фалшиви умове прикриват своята подлост и интелектуален мързел зад уроци по морал. Те непрекъснато демонизират онези, които говорят преди всичко за Франция и за своя народ. Когато Ксавие Бертран се притиче солидарно на помощ на отслабената кандидатка на “Републиканците”, той с право обясни, че “започващият петгодишен мандат трябва да бъде мандат на средните класи”.

Наистина политиката трябва спешно да преоткрие какво преживяват тези твърде френски французи: те не могат да вържат двата края и са презирани от лидерите с имигрантски предпочитания. “Народните квартали” обозначават тези на новата Франция. Забравеният народ обаче, за който говори Бертран, се разпознава по-скоро в речите, които самият той отхвърля. Идеологическият егоцентризъм е задънена улица, когато се въздържа от смесване с популистите, които пишат историята. Тридесет и двеминутният телефонен разговор миналия понеделник между Доналд Тръмп и Ерик Земур от тази гледна точка е коз за кандидата. “Не отстъпвайте, дръжте се”, го посъветвал бившият президент на САЩ, който успя да събуди загубилия надежда народ. Динамиката, която изглежда Земур отключи, е вдъхновена от същия патриотичен устрем.

Не само, че популизмът не е фашизоидната заплаха, описана от неговите объркани противници, но неговата защита на свободите го превръща, точно обратното, в крепостна стена на изтощената демокрация. Тази приключваща система се опитва да се предпази от критики, като умножава забраните за говорене и мислене. Хигиенисткият ред, въведен от Еманюел Макрон на 12 юли, малтретира индивидуалните права и националната солидарност, под претекст, че въвежда колективна защита и морални задължения. Приключва ли пасивността на политическия свят? Миналия понеделник във “Фигаро” двадесет сенатори от “Републиканците” публикуваха изявление с искане за незабавно премахване на ваксинационния пропуск. Този първи политически сигнал за тревога е добре дошъл. Готови ли си депутатите да бъдат най-накрая гаранти на обществените свободи?

“Един безотговорен човек вече не е гражданин”, заяви Макрон на 5 януари, говорейки за неваксинираните. Но кой е безотговорен, ако не този, който увеличи държавния дълг с 560 млн. евро в името на “каквото и да струва”! В сряда Сметната палата обяви тревога. Но кой го е грижа?

Превод от френски: Галя Дачкова

Автор: Иван Риуфол, “Фигаро”

https://glasove.com/na-fokus/kakav-populizam-i-ekstremizam-kogato-polovinata-narod-othvarlya-ustanoveniya-red