Най–често задаваният въпрос, защо президентът на САЩ Джо Байдън и съветниците му упорито насищат информационното пространство с предупреждението, че Русия ще премине в настъпление в Украйна, въпреки категоричното отричане на това от Москва и дори от украинска страна, има логично обяснение.

Управляващите във Вашингтон си дават сметка за загубите на позиции на САЩ в света и същевременно за вътрешните проблеми, граничещи със студена война между демократи и републиканци и влошаващи се икономически и социални параметри. Те са наясно, че Русия няма интерес да започне военни действия в Украйна, но инициирането на напрежение позволява под формата на военна помощ и солидарно прехвърляне на въоръжени сили и бойна техника да се създаде военна групировка до руските граници, която да остане постоянно дислоцирана там. Защото досега основният проблем на военните стратези беше в трудностите при прехвърлянето на достатъчно въоръжени сили и бойна техника за провеждане на успешна операция, при която е необходим числен превес от минимум 1,5 към 1 от към противниковата страна. Времето за това се оценяваше най–малко на 1 месец, което е крайно неизгодно при необходимост от бърза реакция. Поддържането на сегашното напрежение трябва да даде достатъчно причини и време за формирането на ядрото на такава бъдеща групировка.

От друга страна дълбоката държава в САЩ е наясно, че извънредната обстановка в международен план ще позволи да се отклони вниманието от икономическия провал на Байдън и крайно ниския му рейтинг /39%/ и да се предприемат някои действия вътре в страната: да се отложат евентуално междинните избори за конгрес през есента; да се справи с политическите си противници; да се проведе национална конфискация на оръжието в населението, да се отговори на натиска на военната индустрия за пласирането на въоръжения и техника; да се обвини Русия за срива на веригите за доставки. Подобни търсени ефекти от дълбоката държава са валидни и за някои други страни–членки на НАТО.

Ако Русия не се поддаде на сегашния натиск, не е изключено САЩ и НАТО да извършат провокация в Украйна – „атака под чужд флаг” и обвинят Русия за нея. Британски инструктури не случайно обучаваха украински екипи в саботажни дейности. САЩ са заинтересовани от поддържане във времето на конфликти като този в Донбас, което да принуди Русия да поддържа дългосрочно армията си по границите на Украйна до изчерпване на ресурсите си и отслабване режима на Путин.

За да се отговори на втория въпрос, може ли да се избегне войната, трябва да се върнем към началото на заявените от двете страни позиции.

За да „запазят лице”, за да представят неизбежните компромиси за успех, както Байдън, така и Путин трябва да предоставят един на друг шансове за това. САЩ и НАТО ще изтъкнат укрепването на източния фланг на НАТО и единството на Съюза като успех. Въпросът е, какви гаранции ще предоставят на Русия? Безкомпромисността на двете страни /Русия и САЩ/ генерира напрежение. Но докато то вече доведе до въоръжаване на Украйна без да е фактически член на НАТО, предизвика и безпрецедентно сближаване на Китай и Русия, което пък е стратегически крайно нежелателно за САЩ. Щедрото изсипване на оръжейна подкрепа за Украйна, може би подготвя компромиса на САЩ и НАТО да декларира пред Русия отлагането на членство на тази страна в НАТО в обозримо бъдеще.

А колкото до регулиране разполагането на ракетни системи и ядрени оръжия САЩ вече подсказаха, че могат да преговарят с Русия по тези въпроси. Крайният резултат без съмнение трябва да бъде създаването на по–справедлива и по–трайна европейска архитектура на сигурността.

Трудното изглежда е, че преди това ще трябва да признаем, че Западът не спази ангажиментите, поети в Основополагащия акт НАТО–Русия от 1997 г. и на срещата на ОССЕ в Истанбул през 1999 г.. Балтийските държави не са част от ДОВСЕ и не подлежат на юридически валидни правила за контрол на въоръженията. Независимият германски научен институт SWP посочва в тази връзка и други действия по трайно разполагане на въоръжени сили, които противоречат на Основния акт НАТО–Русия. Тези въпроси трябва да се „изчистят” и затова от тук нататък е важно в какъв формат ще продължат преговорите.

Щефан Вертхайм от Карнеги център във Вашингтон призовава САЩ да прозрат, че времето на еднополюсния свят отдавна е отминало. Оттегляйки се, САЩ биха могли да се концентрират върху собствените си проблеми и нужди, справяне с демокрацията, с промените в климата и т.н. Светът ще е принуден да признае, че трябва да съжителства с авторитарни държавни ръководители. Демократичните ценности по света и в самите САЩ биват дискредитирани, „защото бяха свързвани с упражняване на насилие от САЩ и техните съюзници”, твърди Щефан Вертхайм. Демократичните ценности не бива да бъдат още повече подкопавани. По–скоро би трябвало да се намали напрежението от геополитическия конфликт и да се минимизира враждебността към другия.

Български автори от години предупреждаваха за системни нарушения на международното право. В случая с последното развитие на средата за сигурност вследствие на Украинската криза отново странно се премълчава основополагащ принцип в основния документ на ООН, според който всяка страна има право на избор в защита на своята сигурност, но само ако той не е за сметка на сигурността на друга държава. Изход има и в други съществуващи вече документи като „Договора за добросъседство, партньорство и сътрудничество” /1990 г./, в чийто член 7–ми е записано: „Ако възникне ситуация, която по мнение на една от страните е заплаха за мира или може да предизвика опасни международни последствия, двете страни веднага установяват контакт, съгласуват позиции и мерки за подходящо овладяване и подобряване на ситуацията”.

Трансформацията на света ще ни сблъсква и с други предизвикателства, които разбира се не бива да подценяваме. Но демокрациите могат да оцелеят, ако поставяме силата на правото над правото на по–силния.