В глобален контекст България се нарежда на 78-о място по корупция с 42 от 100 възможни точки. Това показва системни, трайни и структурни проблеми в борбата с корупцията, а страната ни се намира по-близо до страни като Афганистан и Северна Корея. Данните представиха Калин Славов и Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници" на пресконференция в БТА, посветена на Индекс за възприятие на корупцията за 2021 година.

Калин Славов и Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници“ бяха категорични, че България тъпче на едно място в борбата срещу корупцията и се нарежда до страни като Афганистан и Северна Корея. На пресконференция в БТА, посветена на представянето на индекса за корупцията, Славов обясни, че в глобален контекст България се нарежда на 78-о място по корупция с 42 от 100 възможни точки. Това показва системни, трайни и структурни проблеми в борбата с корупцията, посочи той.

От „Прозрачност без граници“ изтъкнаха, че не просто страната ни няма напредък в борбата с корупцията, а тъпче на едно място. България чувствително изостава в борбата срещу корупцията, не успяваме да модернизираме институциите си и да наложим различен модел на функциониране на институциите, което да доведе до развитие на бизнеса. Нямаме и правила, които да регулират лобистката дейност, заявиха от неправителствената организация.

Ниските нива на корупция са в държави като Дания, Финландия, Норвегия, Нова Зеландия, Сингапур и Швеция. Това са държави, в които има стабилни политически системи, твърдо разделение на властите, работещ механизъм на взаимодействие на контрол власт с власт, гражданко участие и контрол, силна чувствителност на обществото към отклонения на хора от публичната власт, превантивни реакции на хора на такива позиции за корупция или конфликт на интереси и други. Обяснимо е, че с подобни устойчиви и управленски практики е да гарантират първите места в антикорупционните класации, обясни Славов. Само 25 държави се отбелязали прогрес в борбата с корупцията.

През последните 10 години в 90% от държавите има низходяща тенденция в количествен и качествен аспект в борбата срещу корупцията, посочи Калин Славов. Той отбеляза, че България се намира и под средната стойност на индекса за възприетия на корупцията, който е 43. Средната стойност на индекса за възприятие на корупцията за Европа е 66, като Норвегия, Швейцария и Исландия дават движението нагоре. Най-ниските стойности са в държавите от Централна и Югоизточна Европа – България, Румъния, Унгария, Хърватска и Гърция. „Унгария е черната овца на ЕС с проблемите с върховенството на закона, по линия на разходване на европейски средства и злоупотреби с тях, атаката срещу гражданския сектор, девиацията от някои европейски ценности“, добави Калин Славов.

Той акцентира, че България има ниски показатели още в наказателното правосъдие и приложението на регулаторната рамка е много слаба. Инхаус процедурите и обществените поръчки са средство за заобикаляне на регулаторната рамка, даде за пример Калин Славов. Славов подчерта, че трябва бързо да се наваксва и чисто в декларативната нулева толерантност към корупцията трябва да започне да се облича към конкретни политики, секторни планове и действия.

За да се пречупи трендът в борбата срещу корупцията трябва да се засили наказателното преследване и радикална промяна чрез „Чиста от корупцията среда“, предложи Калин Славов. Ако една система успее да се реформа в идеята за добрите управленски практики, които минимизират корупционния риск, може да има достъп до обществени средства, но ако не успее да се реформа, трябва да използва обществения пазар, настоя Калин Славов. Калин Славов настоя още да се мисли и за имиджова промяна в борбата срещу корупцията.