КИЕВСКО ИЗДАНИЕ: ЗАЩО СЕ НАГНЕТЯВАТ СЛУХОВЕ ЗА РУСКА ИНВАЗИЯ В УКРАЙНА
Не след дълго САЩ и НАТО трябва да дадат на Русия писмен отговор на исканията й за стратегическа стабилност. Поне официално се очаква писмена реакция в Русия. И Западът не отрече, че се готви да ги предостави. Но докато се пише отговорът, напрежението около "руската инвазия в Украйна" ескалира все повече и повече, пише украинското опозиционно издание “Страна“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
В края на миналата седмица САЩ заявиха, че Москва готви провокации, които ще се превърнат в претекст за война. Тези и други изявления вече активно сриват гривната (украинската валута, бел. ред.) и генерират в Украйна истинска нестабилност, за чието създаване обвиняват Путин. „Страна" анализира как слуховете за война около Украйна нарастват през последните дни.
Летят самолети, доставят оръжия, хем се говори за война, хем се извършват конкретни действия, които само повишават напрежението. В чисто военната сфера. Британски разузнавателни самолети RC-135W Rivet Joint предизвикателно летят над Донбас, като се сменят един друг. А четвъртият военнотранспортен самолет С-17 на Кралските военновъздушни сили кацна в Киев. Британското издание The Guardian пише, че в Киев се внасят противотанкови системи NLAW, аналози на американските „Джавелин“, но не толкова мощни.
Интересно е, че доставката, съдейки по услугите за проследяване на въздушния трафик, заобикаля територията на Германия (между другото, германците отричат, че са затворили въздушното си пространство за преминаване на самолети с оръжие, както вече писаха британските медии). Над украинската територия летя и американски "Боинг" Е-8, самолет за военно управление. Global News съобщи, че малка група канадски специални части на KSOR са пристигнали в Украйна, уж за да помогнат на украинското правителство в случай на „инвазия“, както и за евакуация на канадски дипломати.
В същото време руските части започнаха да пристигат в съседна Беларус – на 10 февруари там започват ученията „Съюзническа решимост“. Интересното е, че през февруари в Беларус ще се проведе референдум за нова конституция. Следователно е възможно ученията да бъдат фон на това вътрешно събитие.
Но има и външен контекст: Александър Лукашенко каза, че броят на украинските военни близо до границите на страната му нараства и повечето от тях са националисти. "Украйна продължава да натрупва силите си, съсредоточавайки части на националната гвардия от "радикални националисти". Това е дори по-лошо от военните на НАТО. И всичко това е в непосредствена близост до държавната граница на страната ни", каза беларуският президент.
В същото време в Донбас се активизираха разговорите за подготовка на химическа атака – като провокация за война. Такава вероятност се обявява както в Киев, така и в "републиките". Вярно е, че ОССЕ отрече данните на военното разузнаване на Украйна за изтичане на амоняк в завода "Стирол" в Горловка - според украинското разузнаване това "изтичане" е щяло да бъде използвано за да бъде обвинена Украйна. Всичко това, разбира се, не означава подготовка за „инвазия в Украйна“. Очевидно е обаче, че ситуацията се нажежава в навечерието на финала на руско-американските преговори.
"Русия евакуира дипломати"
Друг типичен пример за това как ескалира ситуацията е статия в The New York Times, че Москва е започнала да евакуира своите дипломати и семействата им от Украйна. Изданието пише, че седмица преди да започнат преговорите за ситуацията на границата с Украйна, Русия е започнала евакуация на служители на своето посолство в Киев и консулства в други украински градове. На 5 януари 18 души - предимно деца и съпруги на руски дипломати, които работят в Украйна, са се качили на автобуси за 15-часовото пътуване до вкъщи до Москва. Според източник от СБУ в следващите дни се очаква 30 души да напуснат Украйна от Киев и консулството в Лвов. Съобщава се, че официален Вашингтон е бил наясно с предстоящата евакуация. Но веднага след тази публикация излязоха две опровержения.
Първият е от руското външно министерство. Неговият официален представител Мария Захарова каза, че всички дипломатически представителства на Русия в Украйна работят както обикновено. И тя упрекна The New York Times, че по някаква причина неговите постоянни кореспонденти в Москва не са се свързали с нея за коментар. От което Захарова заключи, че целта на публикацията „подхвърляне“, а не установяване на точни факти. Освен това, според Захарова, това може да е дело на украинските служби.
Тогава украинското външно министерство заяви, че не е получавало информация от Русия за евакуацията на служители. Както и от посолствата на други държави. И няма планове за изтегляне на украински дипломати от Руската федерация. Тоест информацията на американското издание наистина прилича повече на „подхвърляне“. И тук трябва да припомним, че The New York Times (изданието се смята за близко до сегашната американска администрация на демократите) е един от най-активните вестоносци на „руската инвазия“ в Украйна.
Дипломатически жестове
В навечерието на обявеното „нашествие“ се увеличават и дипломатическите пътувания. Зеленски се срещна с група американски сенатори и дори им каза, че причината за инвазията може да бъде защитата на руски граждани в непризнатите републики в Донабас. Въпреки че като цяло украинското правителство отрича подготовката на такова нахлуване и очевидно е решило просто да каже „нещо приятно" за задграничните гости.
Също стана известно, че на 12 януари директорът на американското ЦРУ Уилям Бърнс е направил тайно посещение в Киев. Той се срещна със Зеленски и разговаря с ръководството на украинското военно разузнаване. Посещението на Бърнс не беше рекламирано, но беше съобщено едва сега, позовавайки се на източници от CNN. Те са обсъдили възможността за „руска инвазия в Украйна.“ А държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пристигна в Киев на 19 януари. Официалната версия е да се подкрепи Киев пред лицето на нарастващата ескалация.
Източник от украинските дипломатически кръгове обаче каза за „Страна“, че Зеленски има съвсем други очаквания от посещението на Блинкен. И там, в действията на американците, както се казва, „намирисва на зло“. А именно, че американците ще се опитат да принудят Украйна да изпълни политическата част от Минските споразумения, което Москва отдавна изисква.
"Основният дневен ред, който администрацията на Байдън се опитва да наложи на украинските власти, е да приемат политическата част от Минските споразумения и да направят редица отстъпки на Русия във вътрешната политика под предлог за необходимостта от деескалация – това е част от споразумението между САЩ и Путин. По този начин американците искат да ни принудят да предприемем стъпките, описани по-горе, за да изпълним условията на някои от техните големи споразумения с Кремъл.
Повтаря се ситуацията от февруари 2015 г., когато Западът принуди Порошенко да се съгласи на вторите Мински споразумения, въпреки че президентът не искаше. И той го направи не само заради изнудване със заем от МВФ, а защото гривната падна и нямаше друг изход да спре колапса. Зеленски също не иска да прави това И икономическата ситуация сега, макар и сложна, не е толкова лоша, както през февруари 2015 г.
В момента няма такава критична зависимост от заемите на МВФ. Но благодарение на публикациите в западните медии за предстоящата война ситуацията бързо се влошава. Чужденците масово теглят пари, изхвърлят нашите държавни облигации и еврооблигации, гривната пада. Затова в президентството е все по-популярна версията, че всички тези публикации в западните медии имат за цел икономически да довършат Украйна и да я принудят да прави това, което искат американците. Зеленски казва, че са шокирани от подобен цинизъм и двуличие от страна на Байдън и неговата администрация.
Що се отнася до войната с Русия, украинските власти не вярват във вероятността от мащабна инвазия, а възможната ескалация в Донбас не се счита за толкова голям проблем, че да си струва да се правят отстъпки на Русия. Друго нещо е, че ако сривът на гривната се наслагва върху това, тогава ще стане наистина сложно. Така че ситуацията не е лесна и все още не е много ясно какво окончателно решение ще вземе политическото ръководство на Украйна", казва източникът.
Доколко са верни предположенията, че американците наистина се опитват да окажат натиск върху украинските власти за изпълнение на Минските споразумения в рамките на някои глобални споразумения с Русия, ще стане ясно в близко бъдеще. Засега само трябва да се отбележи, че цялата тази ситуация (ескалацията на темата за „бъдещото нахлуване на Русия“, икономическите проблеми на Украйна, историята на „Минск-2“) създава много сериозно политическо напрежение в Украйна.
Наслоено върху ескалацията, конфронтацията между властите и различни опозиционни сили, това може да доведе до експлозивна ситуация в страната без външна военна намеса.
Решението с изпълнението на Минските споразумения наистина може да бъде изход. На първо място, от гледна точка на прекратяването на войната в Донбас и общата деескалация на ситуацията около (и вътре) в Украйна. Но засега нищо не показва, че сегашното украинско правителство е готово да го направи.