АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

МИРОТВОРЧЕСКАТА ОПЕРАЦИЯ В КАЗАХСТАН ПРОВАЛИ ПЛАНОВЕТЕ НА САЩ, АНГЛИЯ И ТУРЦИЯ

О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
12.01.2022 / 10:08

За събитията около Казахстан са ясни само два факта – недоволство на хората от високата цена на газа и опита то да се използва за осъществяване на държавен преврат. Отговорите на всички останали по-важни въпроси, като кой се опита да свали властта, откога се извършва подготовка за това, как е организиран опитът и какви сили са замесени, все още не са напълно изяснени.

Миротворческата операция в Казахстан провали плановете на САЩ, Англия и Турция

Казахстан се ръководи от Нурсултан Назърбаев от 1990-1991 г. като Съветска социалистическа република, а от 1991 до 2019 г. е президент на Република Казахстан, която от 1995 г. е с президентска форма на управление. През 2019 г. Н. Назърбаев се оттегля от президентския пост и става ръководител на Съвета за сигурност, на който са подчинени всички силови ведомства. На политиката и икономиката на страната той влияе чрез родственици и свои привърженици, поставени на възлови държавни постове.

На 2 януари 2022 г. недоволството от новата висока цена на газа, нарочно или установена без умисъл, предизвика спонтанни демонстрации, които скоро прераснаха в погроми и палежи – те започнаха в западната част на страната и много бързо се разпространиха в повечето голями градове. Полицията и малобройният спецназ не успяха да овладият безредиците, преминали към 4 януари във въоръжени сблъсъци с органите на реда.

При посоченото разпределение на властовите позиции възможностите на новия президент Касъм-Жомарт Токаев са силно ограничени, което ясно пролича в началото на възникналите безредици. За да се справи със задълженията си на президент, той отстрани Н. Назърбаев от поста ръководител на Съвета за сигурност, пое ръководството на силовите ведомства и, както е по закон, на въоръжените сили като техен главнокомандващ.

Показателно е, че една от първите заповеди на президента Токаев след поемането на Съвета за сигурност, бе арестуването на ръководителя на Комитета за национална сигурност Карим Масимов, един от най-приближените до експрезидента Назърбаев, и неговия първи заместник Самат Абиш, племенник на Н. Назърбаев и негово доверено лице. След арестите Н. Назърбаев призова страната да се сплоти около президента Токаев – предполага се, че това е опит да се отклони вниманието на обществеността от причастността на неговия клан към възникналите безредици. Снемането на Нурсултан Назърбаев от ръководството на Съвета за сигурност означава край на господството на неговия клан.

При възникналите безредици президентът Токаев, разбирайки, че с наличните сили не може да се справи с насилието, се обърна с искане към председателя на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), арменският премиер Н. Пашинян, за активиране на чл. 4 от договора и оказване на помощ от миротворческите сили на Организацията за предотвратяване на опита за държавен преврат.

По-късно искането на президента за помощ бе подкрепено от Китай, който „решително отхвърля всякакви опити на външни сили да предизвикат безредици и (...) да навредят на дружбата с Казахстан и на сътрудничеството между двете страни”. Готовност за подкрепа при необходимост изрази и антитерористичната структура на Шанхайската организация за сътрудничество, в която Китай е значим фактор.

Поисканата помощ започна веднага – буквално минути след постигнатото съгласие руски спецназ от Въздушно-десантните войски вече бе във въздуха. През следващите три-четири дни над 70 самолета Ил-76 от руската военно-транспортната авиация и пет самолета Ан-124 превозиха миротворческите контингенти не само от Русия, но и от останалите страни-членки - Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан - към 8 януари само руският контингет контролираше 15 важни стратегически обекта в страната, включително международните летища в Алмати и столицата.

Обезопасени бяха и руските военни обекти, съществуващи на територията на Казахстан на договорна основа – 5-ти Държавен космодрум, част от „Байконур”, базата на транспортния полк в гр. Костанае, отделния радиотехнически възел в гр. Приозерск, Измервателния комплекс на Държавния изпитателен полигон на ПВО/ПРО и военното летище „Камбала” на полигона Сари-Шаган, 10-ти отделен радиотехнически пост (РЛС) на брега на езерото „Балхаш”, който е част от руската система за ранно предупреждаване за изстреляни ракети от страна на Пакистан, Индия, Иран, Централен и Западен Китай. Само на около 30 км от казахстанската граница са шахтните пускови установки на ракетния полк, въоръжен с новия хиперзвуков стратегическия ракетен комплекс „Авангард”.

Само тези обекти са достатъчни, без да се имат предвид икономическите интереси и вложените руски инвестиции в Казахстан, за да стане ясно, каква би била загубата на Русия при успех на опита за държавен преврат и защо Русия не може да остане безучастна към случващото се в страната.

Предполага се, че външни сили, имащи отношение към организацията, подготовката и осигуряването на въоръжената групировка, са разчитали на сигурна руска намеса. Вероятните цели са Русия да въведе войски в Казахстан, да оттегли част от войските си от западната граница, да отвлече вниманието си от Украйна, а намесата ѝ да стане повод за срив на планираните срещи със САЩ и НАТО – те приемат предложението на Русия за обсъждане на проблемите по сигурността, а само седмица преди срещите започва дестабилизацията на Казахстан.

Русия обаче постъпи не така, както се е предвиждало. Участието ѝ в поисканата помощ от ОДКС е законна, не е директна руска намеса и затова реакцията на Запада е твърде мека. От западната граница не е снета нито една воинска част, а за миротворческата операция е използван войсковият резерв на Върховния главнокомандващ.

САЩ декларират, че нямат нищо общо със ставащото в Казахстан, без дори някой да ги обвинява – руското МнВР само оповести, че има външна намеса, без да уточнява от кого идва тя. Помощта от ОДКС озадачи единствено американския държавен секретар, който недоумява защо е станало така, дали тази помощ е съвсем законна и защо не е поискана помощ от САЩ. Нещо подобно се чу и от Турция, според която би трябвало да се поиска помощ от Организацията на тюркските държави.

Кой всъщност подготви и даде ход на събитията в Казахстан?

Не е възможно да се даде ясен отговор на този въпрос само според общодостъпната информация, но могат да се анализират известните факти в два аспекта – първо, противоборството между отделните кланове на казахстанското общество и, второ, отношенията на Казахстан със страни, имащи в една или друга степен интерес към него в политическо, икономическо и военно отношение.

Сега вече е известно, че продължително време са формирани многобройни групи, основно от привърженици на назърбаевия клан, които са съсредоточени в многобройни бази. В тях се извършва продължителна подготовка, по време на която те преминават обучение и изучават предстоящите за превземане обекти. Тази мащабна дейност не може да бъде скрита от полицията и контраразузнаването, но може да бъде прикривана от ръководството на същите тези органи. Именно с така подготвените групи започна използването на гражданския протест за извършване на държавен преврат.

Скоростта, с която се разпространиха безредиците, показва техния организиран характер, контролиран от един център. Участници в тях са формираните местни групи и прехвърлените на казахстанска територия терористи от Афганистан през киргизката, таджикската и узбекската граници – може с увереност да се преположи, че прехвърлянето им е станало с помощта на сериозна външна сила във взаимодействие с вътрешна такава.

Отначало указания за действие на групите са дават чрез интернет платформата Телеграм, поради което спецслужбите периодично изключват интернета, т.е. нарушават координацията и външните им връзки. Това противодействие е очаквано от организаторите и затова те разработват методи и средства за координиране на действията и без интернет. За противодействие на мобилната им свръзка в руския миротворчески контингент са включени и средства за радиоелектронна борба, които не само че я заглушават, но определят и координатите на излъчваните сигнали, достатчно точни за последващото им неутрализиране.

Съгласно разработените указания, почти едновременно започва завземане на държавните органи, на силовите структури, радиото и телевизията, летищата, изграждане на барикади за блокиране на транспортни магистрали, завземане на оръжейни магазини и запасяване с оржие и боеприпаси.

Особено мащабни са разрушенията в бившата столица Алмати – в нея добре организирана групировка, наброяваща според президента Токаев около 20 хил. участници, разполагаща с отлична система за свръзка и следователно за координиране на действията, показва истинското си лице. Пример за това са отрязаните глави на двамата войника, разграбените магазини, подпалените обществени и административни сгради, блокирани ж.п. и автомобилни пътища, завзети летища и нападнати воински поделения.

Едно от указанията е завземане на международното летище в Алмати, което е осъществено от около 800 души, без охраната да окаже дори минимална съпротива. Това налага първата приземила се руска рота от около 100 десантчика за час и половина да очисти летището и прилежащата местност – така се осигурява кацането на идващите военно-транспортни самолети. Според китайското издание Sohu през следващите два дни пристигналите миротворци освобождават по-голямата част от града от завзелите я терористи.

След овладяване на посочените обекти е трябвало да се обяви създаване на структура, способна да поеме властта в страната – по-късно в излъчено видеообръщение действително е обявено създаване на Фронт за освобождаване на Казахстан. На видеото, направено в стила на ИДИЛ (четирима маскирани мъже с автомати стоят на фона на казахстанския флаг) зад кадър се чува глас с украински акцент, който призовава към борба с ОДКС и президента Токаев. Това е първото политическо искане, като до този момент безчинстващите групи в страната нямат нито лидер, нито политическа платформа. Затова излъченото видеобръщение, вероятно от Киев, не е сериозна стъпка и показва объркване, предизвикано от намесата на ОДКС.

Възможна ли е външна намеса при организиране и иницииране на възникналите събития?

Принципно да, но реални факти за това не са известни, с изключение на съобщението на властите, че страната е нападната от терористичната групировка „Джамаат Таблиги”, свързана с ИДИЛ и „Ал Кайда”, чийто действия се координирали от Пакистан.

За евентуална намеса на Запада, основно на САЩ и Англия, разбира се не явна, а по линията на специалните служби, може да се съди по интереса им не само към Казахстан, но към целия регион на Средна Азия, включително и във връзка с противоборството с Русия.

От казахстанските природни богатства се възползват редица крупни западни компании. Например, почти 30% от богатите залежи на нефт принадлежат на американски (само ”Chevron” притежава 50% от огромното нефтено находище „Тенгиз”), около 17 % на европейски и 18% на китайски компании, а чужди фирми притежават 11 от 13-те уранови рудници и фабрики, като една от тях е канадската „Cameco”.

Една от първите страни, проявили интерес към новата самостоятелна държава, са САЩ. С тях повече от две десетилетия Казахстан последователно изгражда и задълбочава съюзнически отношения, включително и във военната област. Значителна част от елита на страната е „отгледан” от САЩ и Англия, там се учат внуци и племенници на самия Н. Назърбаев, а връзката му с тези две страни е поверена на ръководителя на Комитета за национална сигурност Карим Масимов.

През тази година завършва изпълнението на четвъртия план за военно сътрудничество между двете страни, започнал през 2018 г. В него са заложени подготовка на военни кадри и създаване на флот за действие в Каспийско море. Бригадата „Казбриг” от състава на Миротворческите сили на ОДКС е подготвена и сертифицирана по стандартите на НАТО, офицерският ѝ състав е преминал обучение в САЩ, а сержантският е обучен от американски инструктури в Казахстан.

Интересите на Англия към Казахстан са предимно политически, макар че английски компании имат отношение и към добива на уран в южната част на страната. След излизането от ЕС Англия последователно се стреми да придобие геополитическа тежест и то противопоставяйки се на Русия. Тя активно се намесва в Украйна, включително и във военно-технически аспект, и е една от страните, активирали войната в Нагорни Карабах. През 2015-2017 г. Англия участва в организирано прехвърляне на бойци от ИДИЛ в Афганистан, като основно се подбираха жители на Средна Азия, които трябваше да пренесат „огъня на джихада” в Русия. Важна цел е изваждане на Казахстан от Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) и ОДКБ и поставянето му под опеката на Турция, а следователно и на НАТО, т.е. според руски източници целта е „създаване на джихадистско-пантюркистки фронт по 7.5-хилядната граница на Казахстан с Русия с перспектива дестабилизация на Урал, Поволжието и Западен Сибир”. Това е от изток, а от запад напрежението на границата с Украйна не само, че не трябва да се намали, а напротив като минимум трябва да се поддържа. Накратко, както винаги, Англия се стреми да реши важни за себе си проблеми с чужди ръце и за чужда сметка.

Турската мека сила отдавна заема значително място в обществения живот на Казахстан. Тя влага значителен ресурс в подготовка на казахстанския елит чрез редица безплатни образователни и съвместни научно-изследователски програми с надеждата, че Казахстан ще стане важен член на Съвета на тюркските държави. Признак за сближаване е и преминаването от кирилица на латиница и постепенното изтласкване на руския език чрез закриване на руските училища.

Значително е и военното сътрудничество между двете страни. Казахстан все повече купува турско оръжие и бойна техника, поне 200 офицери са получили подготовка в Турция, а в казахстанските военни учебни заведения преподават десетки турски офицери.

Значително е икономическото сътрудничество между двете страни. В това отношение е показателно споразумението, подписано през 2021 г., за опростяване на митническите процедури, което на практика означава създаване на митнически съюз между двете страни. Това е нежелателно за ЕАИС, защото създава условия за нерегламентирано нахлуване на турски стоки в неговото икономическо пространство.

За увеличаване на своето влияние Турция разчита преди всичко на националистически настроената част от казахстанското общество, а при смяна на управлението на страната и на кадрите, преминали обучението си турските университети.

За това, че Турция е правила опит да влияе върху вътрешните процеси в Казахстан преди началото на опита за преврат, говори дейността на Арман Джумагелдиев, чийто контакти с турските ислямисти и английското разузнаване Ми-6 са добре известни на казахстанското контраразузнаване, поради което в началото на размириците той е арестуван.

Твърде вероятно е, при забавена реакция на ОДКС/Русия в Казахстан да се настанят турски военни части, още повече, че има кой да им окаже помощ вътре в страната.

С въвеждането на миротворческите сили на ОДКС се поставя бариера пред турските амбициозни планове не само за Казахстан, но и за Средна Азия като цяло. Точно това е причината за открито изразяваното отрицателно отношение на турските медии за действията на миротворческия контингент, който според тях спасява президента Токаев. Те прогнозират, че ще има отрицателно отношение на част от казахстанските жители спрямо Русия, в частност и спрямо трите милиона казахстански граждани от руски произход. Това навярно е сигнал, че турските НПО ще активизират дейността си по компроментиране на силите, борещи се за стабилизиране на страната и преди всичко за формиране на отрицателен образ на Русия.

Седмица след намесата на ОДКС обстановката в страната постепенно се стабилизира, дори вече се говори за извеждане на миротворческия контингент. Важен резултат от миротворческата операция е това, че САЩ, при съществуващия днес баланс на силите в Казахстан, няма да могат да се закрепят във военно отношение, Англия търпи неуспех в създаването на джихадистко-ислямистки фронт срещу Русия, Турция губи важно звено от плана за формиране на Велик Туран, Китай няма да се опасява за сигурността на транспортните си коридори през Казахстан, важни за проекта „Един пояс, един път”, а Русия укрепва военното си присъствие в тази страна, авторитета си в Средна Азия и отива на преговори със САЩ и НАТО със силна позиция.

Всичко това е резултат само от един ефективен руски ход на „евразийската шахматна дъска”.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

https://glasove.com/

 
 

Copyright © 2008-2022 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев