Православната църква чества паметта на св. Наум Охридски Чудотворец - най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни.

Има предположения, че е българин от Мизия от благороден произход. Той израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник.

След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий, Сава и Горазд. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа.

Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 - 900 г.)

Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум

Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.

Св. Наум Охридски