„Има различни класации, които ни поставят на първо място по брой на плагиатствани научни трудове. В България функционират цели „фабрики“ за създаване на научни трудове, които се правят на конвейер, преписват се и това беше лоша практика в много университети. Тя се ограничи в последните години благодарение на промените в Закона за развитието на научния състав.“ Това каза в интервю за БНР доц. Петър Николов, политолог и бивш заместник-министър на образованието с ресор „Висше образование“.

Николов е сред от политиците, чиято заслуга е законовото регламентиране на академични санкции срещу плагиатството и създаването на Комисията по академична етика. Преди промяната на Закона за развитие на академичния състав от 2018 г., такъв механизъм практически не съществуваше.

Дълго време в България практически не беше регламентиран начинът, по който академичната общност да наказва плагиатството, отбеляза Петър Николов. Той си спомня, че при въвеждането на регламента през 2018 г. е имало „много тежка съпротива“ именно защото „България е на едно от челните места по плагиатство в целия свят“.

Има много случаи, в които комисията оневинява проверявани за плагиатство, уточни доц. Николов. Наказания са налагани в случаите на фрапантно преписване.

„Никога не е ставало въпрос за лов на вещици. Напротив – винаги, когато нещата са били на кантар, е вземано решение в полза на атакуваната страна.“

„Има много варианти да плагиатствате, без засегнатата страна да подаде жалба срещу вас. Може да плагиатствате от човек, който не е в България, въобще няма достъп до вашите текстове, не чете на български език. Може да плагиатствате от човек, който е незаинтересован да повдигне въпроса, може да плагиатствате от зависим от вас човек. Може да плагиатствате от човек, който е починал преди 1000 години, може от Аристотел и Платон да плагиатствате“, коментира Петър Николов в предаването „Преди всички“.

В случай на плагиатство е засегната цялата научна общност, категоричен е доц. Николов. Той поясни, че законът е въвел точно регламент, по който представител на академичната общност да може да сезира Комисията по академична етика.

Колкото и неприятни да са случаи като този на Даниела Везиева и Петър Илиев, те са част от процеса на изчистване на образа на България, смята Николов. По думите му когато има наказани, ще има все по-малко подобни случаи.

„Моят опит показва, че досега не е имало човек, упрекнат в плагиатство, който да излезе и да каже, че е виновен и това не е поръчково“, подчерта доц. Петър Николов.