На 23 ноември Православната църква почита паметта на Свети благоверен княз Александър Невски, който се отказва от титлата си, за да приеме монашеството.

Житие на светеца

Той е роден през 1220 г, в Русия живял по времето когато руските земи били под татарско владичество и бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска тръгнал на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си. Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева. Новгородският княз удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”.

По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Александър бил истински воин както на бойното поле, така и в молитвата във вярата си в Бога. Оттам идва и значението на името Александър – защитник на мъжете, защитник на вярата, воин на вярата. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа.

В края на живота си пожелал да приеме монашество. Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Катедралата св. Ал. Невски е вторият по големина православен храм на Балканите.

Храмът е завършен през 1912-та. Осветен е през 1924 г., когато е обявен и за паметник на културата.

Сградата се простира върху повече от 3100 кв. м и побира 5 хиляди души. Храмът е изграден по предложение на българския политик и общественик Петко Каравелов. Първоначално е било решено той да бъде издигнат в Търново, но българският княз Батенберг настоява да е в София. Една част от средствата за построяването на храма се отпускат от държавния бюджет, друга от дарения на видни граждани, включително и от княз Батенберг, който дарява сумата от 6000 златни лева.

На 19.02.1882 г. се полага основният камък, но строежът започва по-късно - през 1904 г. Храмът е завършен едва през 1912 г.

Осветен е със специална церемония от 12 до 14 септември 1924 г. Същата година е обявен за паметник на културата, а през 1951 г. - за Патриаршеска катедрала. Всяка година традиционните празници на храма се отбелязват на 30 август - деня, в който през 1724 г. мощите на княз Александър Невски са пренесени и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра в Санкт Петербург, и на 23 ноември - денят на неговото успение.