ДА ПРЕЦАКАМЕ УЧИТЕЛЯ, ДА НАСЪРЧИМ ТАРИКАТА... ТЕСТВАНЕТО ТРЪГНА

Прословутото тестване в училище е факт. Цял ден възторжени медии предават как всичко е наред: децата - щастливи, родители помагат, любимият на мейнстрийма Николай Денков раздава мъдри интервюта... Само че медийният интерес бързо ще стихне и в следващите дни грозната действителност ще остана сама в класните стаи. А тя наистина е грозна. Простотии, като например е ли е плюнката лична данна, изместиха големият проблем. А той е, че за пореден път държавата насърчи всеобщата безотговорност и тарикатщина, хвърляйки тояги на гърба, който ще се превие мълчаливо. При това – с опасност за здравето насред уж голямата превенция. С други думи, мръсната работа да се свърши от този, който ще възроптае най-малко.

Това е учителят. Но преди да продължим по същество, само едно сравнение:

Как, мислите, биха реагирали търговци, кръчмари, журналисти, депутати, инфлуенсъри.., ако два пъти седмично в продължение на месеци бъдат карани да държат, разклащат и сипват епруветки с храчките на десетки други хора? И да чистят после около потенциално оплютите места? Насред епидемия – стотици пъти всеки месец?

Никой не би си помислил дори, че може да се пръкне такава идея за тези съсловия, защото на мига всеобщ гняв ще запрати съответния министър в пенсия. Но, при учителите, протестирали за последен път преди 15 години, смачкани допълнително от бюрокрация, родителски и властови капризи, това може да се случи. И, ето на, стана – помръкнаха малко синдикатите им и вкупом после тръгнаха към колбите.

А сега по същество. Тестването, ако приемем въобще, че тестовете са годни и че като метод носят големи ползи (в детските градини няма тестване), трябваше да се извършва вкъщи. Нищо сложно няма – вади родителят пакетчето, разкъсва го, подава частите, питомникът плюе, той взема обратно, разклаща, капва... Чрез телефон или системата за онлайн уроци праща снимка с резултата. Ако всичко е наред, детето отива на училище, а родителят – на работа. Ако има проблем, изолира малкия със съответните последващи действия.

Всички потенциални неприятности - кога е яло детето, ще се стресира ли, къде да го оставим при лош резултат, как да организираме другарчетата му, кой да чисти, къде да се хвърлят отпадъците, евентуално излизане на родителите от работа и прибиране на детето... – отпадат.

Просто ги няма. Това е все едно тест вкъщи, купен от аптеката. Никой не е задължен да предприема каквото и да е организация, с ангажимент към други хора. Най-важното с оглед на превенцията – никой не е каран да се занимава със стотици чужди секрети, гледаш си само твоето дете.

Да уточним – учителите са с ръкавици. Децата, би трябвало да плюят директно в епруветката. Теоретично няма проблем. Но практически има. 30 деца заедно не слушат, забавляват се, най-малките не могат... Създава се възможност за досег със секретите им.

Възможността носи риск, който държавата насила отвори.

Дори учителят да е ваксиниран, може да се разболее, а и в болница да влезе (имунизирани също биват хоспитализирани). Или пък може вирусът просто да се препредаде. Реалността е: Ръкавици, епруветки, чистене, риск от стотици плюнки месечно - сваляш ръкавиците и вечер прегръщаш детето си или възрастния родител. Редно ли е? Виждаме ли гора от ръце? Единствено учителите, след медиците, биват заставени на подобни издевателства. На фронта първи са лекарите, после се оказаха учителите.

Още нещо трябва да се поясни – работата на учителите не е нито да дундуркат, нито да веселят децата (иновации му викат), нито да ги лекуват или пазят от вируси. Работата им е да учат децата. И колкото повече се занимават с други неща, толкова повече не остава време за учене.

В тази връзка, на учителя му е точно толкова работа да тества лично децата, колкото на Денков и Кацаров – служителите в министерствата им. Защо ли не го правят два пъти седмично?

Работещите при тях са точно колкото учениците в две столични училища – би имало превантивен ефект.

Факт е, че тестването вкъщи има недостатъци. Но също така е факт, че недостатъци има и тестването в училище. И в двата случая се повличат неприятности, отговорности, ангажименти... И ето тук е най-същественият момент - кой точно да поеме отговорностите, на кого да се стоварят.

На родителят, за да се справи с едно дете? Не, той не може с едно, действителността го показва. Пък и родителите са милиони, ще роптаят в мрежите и вземат да не гласуват както трябва на 14 ноември. Затова ще натоварим учителя с по 30 деца.

И той не се справя, но когото и да питаш – виновен е, за разлика от родителя. Тъй че ще му метнем и тези отговорности, няма къде да бяга. Евентуалната щета е значително по-малка - пряко замесените в тестването преподаватели ще са примерно десетина хиляди. Нито ще протестират, нито им остава време от работа за мрежите, нито, ако на 14 ноември се разсеят, ще е голям проблем. Тъй че – те ще са. Общественото мнение – като факт и нужда, изисква това.

Общественото мнение – именно това е пътеводната светлина в борбата с пандемията на настоящото правителство. При ГЕРБ нещата бяха сравнително балансирани – популистът Борисов понякога успяваше, но друг път не, да поправи по-твърдия подход на Мутафчийски и Кунчев. Сега всичко се прави заради обществения кеф – без мерки в началото, после със сертификати, които никой не следи, сега и сертификати с антитела – каквото искат хората, това се предлага, нищо друго.

Хората много искат и децата им да са на училище, въпреки безспорния факт, че училищата разпространяват вируса. Учителите и да искат нещо, не могат да го отстояват. Пък и всеки счита, че е редно учителите да правят това, с което родителите се провалят – възпитанието, например. Затова и с тестването ще ги натоварим, безопасно и удобно е. Каквото и да ви разправят, именно удобството е истинската причината тестването да заобиколи дома и да влезе в училище. А е ясно какво точно ще ви разправят – че всичко се прави заради здравето. Много, ама изключително много е важно то!

1 учител срещу 30 деца и 1 родител срещу 1 дете, което и без това целува – ясни са здравните рискове при двете алтернативи.

Но нищо, важното е да говорим глупости. Че, току виж, при истината животът би станал непоносим.

Автор: Искрен Вълчев

glasove.com