Правителството прие Плана за възстановяване и устойчивост, съобщи пред журналисти в Министерския съвет премиерът Стефан Янев. Страната ни е последната в Европа, заедно с Нидерландия, която все още не е внесла своя план, въпреки че първоначално крайните срокове бяха за средата на тази година.

Актуализираната версия на Плана за възстановяване беше приета от Министерския съвет и утре ще бъде изпратена към европейските институции. Това обявиха премиерът Стефан Янев и ресорният вицепремиер Атанас Пеканов пред журналисти.

Той включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи, като спрямо версията от април има 13 нови проекта и нови реформи в здравеопазването, социалната сфера, върховенството на закона и енергетиката.

Те са за общо 12,9 млрд. лева, но се очакват още допълнителни инвестиции в рамките на 8,1 млрд. лева. Това прави ресурс от общо 21 млрд. лева за 6-годишен период.

Страната ни е последната в Европа, заедно с Нидерландия, която все още не е внесла своя план, въпреки че първоначално крайните срокове бяха за средата на тази година.

Пеканов определи плана като „програма за повишаване на благосъстоянието на гражданите, за да отговорят на предизвикателствата на XXI век“. Той подчерта, че екипът му се е наложило да се пребори с „тежко наследство“ и целта на забавянето е било „средствата да бъдат използвани по най-добрия начин“.

Спрямо юлската версия на плана има повече промени по линия на върховенството на закона, като предложенията са дошли от Министерството на правосъдието: „От ВСС и от прокуратурата не чухме предложения как може да се подобрят тези параметри“. Буквално за седмица е била наваксана и липсата на стратегия за декарбонизация.

В отговор на критиките, правителството е променило баланса във финансовите инструменти за бизнеса в полза на грантовете, а също така и са осигурени 100 млн. лева за общините, които искат да осъвременят уличното си осветление.

С гласуването на плана се посочва и индикативна дата за окончателна раздяла с въглищната енергетика. Премиерът Стефан Янев подчерта, че е заложена 2038 г. с цел да може да се борим за 2040 г. или по-късно спрямо техническия анализ, след който следват решения на парламента и Европейската комисия