ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ В УКРАЙНА: РАВНОСМЕТКАТА

Визитата в Украйна в очите на Православния Свят потвърди и утвърди дневния ред, който Фенер натрапва на този Свят. Състои се от три точки: признаване на върховенството на Константинополския патриарх, признаване на ПЦУ, уния с католиците. Всички тези три елемента отчетливо се проявиха в хода на посещението и на всички бе дадено да разберат, че тези елементи не съществуват отделно един от друг, но всички те са съставни, както сега се казва, на един и същи казус. Не може да признаеш ПЦУ, без да се съгласиш с върховенството на Фенер, а след като признаеш, не можеш да се разграничиш от унията с католиците.

Посещението на патриарх Вартоломей в Украйна: равносметката

- Защо главата на Фенер пристигна в Украйна, кой получи най-голяма изгода от визитата и как ще се развива ситуацията в църковната сфера по-нататък?

- Малък спойлер (б. пр. преждевременно разкриване на основната идея). Най-главната равносметката от визитата на главата е на илюстративната снимка към статията. Там патриарх Вартоломей е на трибуната за вип гостите по време на празнуването на Деня на независимостта на Украйна. На снимката е редом до главата на СНБО Данилов, говорителят на Парламента Разумков, високи чуждестранни гости – президентите на Латвия и Естония, и изглежда напълно щастлив. А отчитайки как беше планирал и проведе времето си в Украйна главата на Фенер, може да констатираме – не наставленията на Божия народ в християнската вяра, не пастирската проповед, не миротворчеството, а укрепването на своите позиции сред политическия и светски елит беше главната цел на неговото пътуване в нашата страна. Беше ли достигната тази цел? Да започнем подред.

Главата на Фенер долетя в Киев под покрова на нощта и отлята под покрова на нощта. Някой ще забележи в това тъмен символизъм, друг не, и всеки ще бъде прав по своему. Визитата на „негово божествено всесвятейшество“ завърши, и е време за равносметка.

- Равносметката за Фенер

- Патриарх Вартоломей беше приет на най-високо ниво: от президента, премиер-министъра и говорителя на парламента. Те изрекоха много красиви думи, но дотам (до думите) всичко се ограничи. Целесъобразно е да обърнем внимание не само на това, което беше по време на посещението, но и на това, което не беше.

На първо място, на Фенер не бяха предадени никакви обекти в качеството им на ставропигии. Да припомним, че преди повече от две години, когато мнозина вярваха, че проектът ПЦУ (б. пр. разколническата структура наречена „Православна църква на Украйна“) ще бъде успешен, тогавашният говорител на парламента Андрей Парубий заявяваше за възможността на Фенер да му бъдат предадени около 20 от най-древните манастири, в чието число бяха назовавани Киево-Печерската лавра, Успенското братство в Львов, Межигорският Преображенски манастир, Киевското Богоявленско братство, Манявският манастир и други. Сега за това дори не се споменава. Вероятно позицията на украинските власти по този въпрос се свежда до: „кажете благодаря за Андреевската църква“.

На второ място, президентът на Украйна не връчи на патриарх Вартоломей никаква държавна награда. Имаше думи на благодарност за „безусловната лична поддръжка на суверенитета, териториалната цялост на Украйна и нейната независимост“, за „постоянните молитви за мир в нашата страна“, чуха се дори думи за това, че визитата преминава „в 30-годишнината от Вашето избиране за Вселенски патриарх“ (цитатите са от сайта на президента) и при това никаква награда или поне подарък. На дипломатически език това разбира се не е заплюване в лицето, но нещо близко по смисъл. Да повторим, по всички правила на международния дипломатически етикет В. Зеленски просто беше длъжен да награди патриарх Вартоломей, но не го направи. И това не е немарливост от страна на службата по протокола и не разсеяност. Буквално ден след Деня на независимостта В. Зеленски връчи високи държавни награди на всички президенти и премиер-министри, които дойдоха на мероприятието „Кримската платформа“. Ненаграждаването на патриарх Вартоломей – беше знак, който беше изпратен и приет. Но с това неприятностите за главата на Фенер не приключиха.

- По всички правила на международния дипломатически етикет В. Зеленски просто беше длъжен да награди патриарх Вартоломей, но не го направи

- На трето място, патриарх Вартоломей не беше поканен на традиционното мероприятие „Благословение за Украйна“, което ежегодно се провежда на територията на храм „Св. София“ в Киев в деня на независимостта. Отново, по правилата на дипломатическата етика бяха просто длъжни да го поканят. Патриарх Вартоломей посети Украйна по покана на президента, това мероприятие носи религиозен характер, там присъстваше Сергей (Епифаний) Думенко, пристигането на главата на Фенер беше наречено знаково събитие за страната. Всичко това са аргументи, налагащи поканата на „негово божествено всесвятейшество“, но него го оставиха в хотела (в специално заделени апартаменти). Но най-неприятното за главата на Фенер не беше дори отсъствието на покана, а фактът, че това беше направено по искане на Украинската Православна Църква (УПЦ). Управляващият делата на Украинската Православна Църква Борисполски и Броварски митрополит Антоний (Паканич) заяви: „Това беше позицията и условието на нашата Църква, за което говорех по-рано в предишните коментари. А именно, че Украинската Православна Църква няма да участва в мероприятието в „Св. София“, ако там присъства патриарх Вартоломей“. Това изискване е единствената причина за неучастието на патриарх Вартоломей в даденото мероприятие. И той прекрасно разбра това. И въпреки че говорителят на ПЦУ Иван (Евстратий Зоря) се опита да убеди всички, че мероприятието е организирано не от службата на президента, а от Всеукраинския съвет на Църквите и религиозните организации (а в ВСЦиРО изглежда и въобще не се е канел да кани патриарх Вартоломей на мероприятието), тези аргументи, като минимум, са комични.

На четвърто място, в речта на Президента по случай 30-годишнината от независимостта не беше споменат нито Константинопол, нито ПЦУ. В епохата на Порошенко подобно игнориране беше немислимо. Да си спомним неговите речи, в тях ПЦУ винаги се споменаваше като основа на държавността. А сега П. Порошенко не беше споменат в числото на президентите на Украйна заедно с В. Янукович.

На четвърто място, като изключим службата в двора на „Св. София“ в Киев, за патриарх Вартоломей не бяха организирани никакви мероприятия с участието на народа. По-точно едно такова мероприятие организира Общественият съюз „Миряни“, когато за среща с патриарх Вартоломей пред Върховната Рада (парламента) се бяха събрали повече от 10 хиляди души, но той отказа да участва в него.

Към всичко това може да добавим и далеч не благополучното състояние на проекта ПЦУ, на който в началото възлагаха толкова големи надежди. Вече няма никакви разговори, че в ПЦУ ще премине някой от архиереите на УПЦ, вече е ясно, че не се получава да бъде прехвърлена каквато и да е значителна част от енориите, а самата тази организация я преследва поредица от скандали. Тук е и новият филаретовски разкол с повторното създаване на УПЦ КП, и подялбата между двамата харковски „йерарси“ на ПЦУ с заграбването на енории един от друг, и хомосексуалният скандал с „митрополит“ Александър Драбинко и прочие „интересности“. Всичко това е известно на патриарх Вартоломей, както и това, че тази година ПЦУ реши да не провежда пълноценно литийно шествие в Деня на Кръщението на Русия, за да не се опозори с неговата малочисленост на фона на 350-хилядния Велик кръстен ход на УПЦ.

По този начин, равносметката от визитата за самия патриарх Вартоломей не е особено радостна, което се отрази и на лицето му по време на кратките прощални преговори с Д. Шмигал.

- Равносметката за украинската власт

- Тук е уместно да поразсъждаваме какво не направи патриарх Вартоломей за Украйна. Главното – не успя да обезпечи признанието на ПЦУ от страна на Поместните Православни Църкви. Може да се предполага, че по време на преговорите преди създаването на ПЦУ Фенер е уверил П. Порошенко, че ще съумее да осигури такова признание, а украинските власти, вероятно, са уверявали, че ще съумеят да вкарат в ПЦУ голяма част от епископата, духовенството и енориите на УПЦ. Нищо от това не стана и едва ли ще стане. Еладската, Александрийската и Кипърската Църкви, признали ПЦУ след жестока дипломатическа обработка от страна на чиновниците на американския държавен департамент, се натъкнаха на сериозно противодействие срещу това признание на част от своите йерарси. И да се сдобие с подобен разкол никой засега не желае.

Също така патриарх Вартоломей не успя да убеди Православния свят, че той е „пръв без равни“. Ако това бе станало, то главата на Фенер би получил сериозна политическа тежест и би бил в очите на украинските власти подобие на римския папа, чрез когото могат да бъдат решавани сериозни политически въпроси. А така реалната значимост на главата на Фенер е достатъчно ниска и неговата поддръжка не носи никакви особени дивиденти. Украинската власт се убеди в това, като го изпита, както се казва, на собствен гръб.

През първата година на своето президентство В. Зеленски заемаше повече или по-малко неутрална позиция по отношение на религиозните конфесии на Украйна. Освен това, той прекрасно видя как намесата в църковните дела не увеличи, а напротив намали шансовете на П. Порошенко да спечели президентските избори през 2019 г. И изведнъж през 2020 В. Зеленски започва да копира политиката на своя предшественик и активно да взаимодейства с Фенер. Единственото обяснение на тази драматична промяна е желанието да угоди на новата демократична администрация на САЩ, с която Фенер има отколешни и много здрави връзки. Освен това, Байден и Вартоломей ги свързват дори приятелски отношения. Обаче украинската власт очевидно очакваше, че американската администрация по някакъв начин ще възнагради усилията за подкрепа на патриарх Вартоломей, но вместо това получи „зрада“ (на укр. „измяна, предателство“). Тук можем да спомним и постоянните премествания от страна на американците на посещението на В. Зеленски в САЩ, и понижаването в последния момент на тяхното представителство на „Кримската платформа“. Но най-главното – администрацията на САЩ показателно, зад гърба на Украйна, реши с Германия всички въпроси относно тръбопровода „Северен поток-2“. За това, че не трябва да изпълняват желанията на САЩ „просто така“ и още по-малко в собствена вреда, в украинската власт сериозно се замислят. Без това не би го имало заявлението за дружба с Китай, главния официален враг на САЩ, и уволнението на главата на НАК (Националната акционерна компания) „Нафтогаз“ А. Коболев.

Също така украинските власти още веднъж се убедиха в това, че УПЦ може да събира огромни маси от хора на своите мероприятия, а ПЦУ в това отношение има огромни проблеми. Без администраторския ресурс или поддръжката на националистическите организации ПЦУ не може самостоятелно да събере поне що-годе значителен брой хора. Всичко това е отчетлив сигнал към властта кого в действителност поддържат украинците.

- Украинските власти още веднъж се убедиха в това, че УПЦ може да събира огромни маси от хора на своите мероприятия, а ПЦУ в това отношение има огромни проблеми

- Освен това, властта, разбира се, отбеляза, че УПЦ е станала значително по-активна в обществен план. Тук можем да отнесем и 350-хилядното литийно шествие на 27.07.2021 г. и молитвеното бдение пред Върховната Рада на 21.08.2021 г., и създаването на ОС „Миряни“ с разкриването в кратък срок на подразделения по цяла Украйна, и активното отстояване в съда на правата на енориите, от които насилствено бяха отнети храмовете или които незаконно бяха пререгистрирани в ПЦУ. В ракурса на електоралната поддръжка много по-изгодно е УПЦ да бъде оставена на мира, отколкото да бъдат усилвани гоненията срещу нея.

Трябва да споменем и още едно събитие, което не се случи, но до което силно се домогваше украинската власт – идването на римския папа Франциск на празненството за 30-годишнината от независимостта. В. Зеленски два пъти лично моли понтифекса да дойде, единия път даже с думите, че главата на Ватикана „го очаква преди всичко народът на Украйна“ и това ще бъде „кислород, който е толкова необходим“. А на 25.03.2021 г. премиерът Д. Шмигал посети Ватикана и предаде поканата от В. Зеленски именно за Деня на независимостта. Идването в Украйна едновременно и на папа Франциск, и на патриарх Вартоломей, щеше да бъде обявено за огромно „превъзмогване“ (на укр. „перемога“ – победа) от украинската власт, обаче това не се случи. При това и папата, и „негово божествено всесвятейшество“ щяха да получат прекрасна възможност да бутнат по-напред идеята за бързото обединение на Ватикана с Фенер, за което двамата нееднократно са заявявали. Бившият глава на Департамента по религиозните дела А. Юраш открито заяви за това през май 2021 г.: „Това би дало много мощен импулс на междурелигиозните икуменически връзки…“. Но папата предпочете да не се възползва от този шанс.

- Равносметката за ПЦУ

- Повече от всичко визитата на патриарх Вартоломей донесе бонуси за главата на ПЦУ Сергей Думенко. Константинополският патриарх даде ясен сигнал, че Фенер залага на сегашния глава на ПЦУ и не разглежда вариант, при който той би могъл да бъде заменен с някой друг. Сергей беше наречен „ефективен ръководител, комуто Фенер има доверие“, а по време на пребиваването си в Михайловския Златовръх манастир, патриарха Вартоломей въобще заяви, че след много десетилетия потомците ще славят името и примера на Сергей Думенко. Разбира се, ако си спомним случая, когато „богословът“ Думенко[1] обърка евангелските думи с поговорка, тези заявления звучат комично, но каквото е казано е казано.

Главата на ПЦУ може да си запише в активите и това, че властта не покани Филарет на нито едно тържествено мероприятие. Това също е ясен сигнал, особено ако вземем предвид, че Денисенко е кавалер на най-високата награда „Герой на Украйна“.

Да се порадва може и главният спонсор на ПЦУ, „пивоварният крал“ Андрей Мацола – той получи от ръцете на патриарх Вартоломей титлата архонт на Константинополската патриаршия. Орденът „Архонти на Вселенската патриаршия“ (другото му име е „Орден на свети апостол Андрей“) е регистриран през 1966 г. в САЩ. Създаден е към Американската архиепископия на Константинополската патриаршия във формата на обществена организация с нестопанска цел. А през 1991 г. Синодът на Константинополската патриаршия учреди отделен орден за архонти, живеещи извън пределите на Америка. Всяка година Константинополският патриарх присъжда титлата архонт на около 20 лица, предоставили „… своето време, талант и финанси…“ (от изискванията към кандидатите) за придвижването на интересите на Константинополската патриаршия. Едва ли А. Мацол би получи титлата за „своето време“ или „талант“. Остават „финансите“. А това вече противоречи на твърдението, че Фенер е предоставил на ПЦУ томоса за „автокефалия“ безвъзмездно.

Още един резултат от празнуването на 30-годишнината от независимостта стана обявлението на В. Зеленски за установяването на нов празник: Ден на държавността, който ще се отбелязва в Деня на Кръщението на Русия, 28 юли. Това ще има като последствие обстоятелството, че ПЦУ ще може открито да използва административния ресурс, за да организира свое литийно шествие. Разбира се, да докарат 350 хиляди чиновници или учители на това мероприятие, едва ли ще се получи, но при все това може и да посъперничи с Великия кръстен ход на УПЦ.

В поредния гьол се насади бившият митрополит Александър Драбинко. На 22 август 2021 г. Константинополският патриарх Вартоломей по време на съвместната служба с Сергей Думенко на територията на „Св. София“ в Киев надяна две панагии и кръст, изготвени в УПЦ през 2010 г. в ограничен тираж за 75-годишнината на Негово блаженство покойния митрополит Владимир (Сабодан). Тези вещи митрополит Владимир ги е дарявал лично на тържеството по случай своя юбилей, а следователно, да ги подари на патриарх Вартоломей, който идва в Украйна две години по-рано, не би могъл. Вероятността, че са били предадени на главата на Фенер от името на митрополит Владимир чрез трети лица е нищожна. Остава само едно – подаръкът е от Александър Драбинко, който вече бе забелязан при присвояването на Пересопницкото Евангелие, панагия, жезли, облачение и други вещи на покойния митрополит Владимир. Освен това, именно А. Драбинко във Фейсбук обърна внимание на това, че патриарх Вартоломей е надянал панагии и кръст на Негово блаженство Владимир.

- Равносметката за цялото Православие

Визитата в Украйна в очите на Православния Свят потвърди и утвърди дневния ред, който Фенер натрапва на този Свят. Състои се от три точки: признаване на върховенството на Константинополския патриарх, признаване на ПЦУ, уния с католиците. Всички тези три елемента отчетливо се проявиха в хода на посещението и на всички бе дадено да разберат, че тези елементи не съществуват отделно един от друг, но всички те са съставни, както сега се казва, на един и същи казус. Не може да признаеш ПЦУ, без да се съгласиш с върховенството на Фенер, а след като признаеш, не можеш да се разграничиш от унията с католиците.

Не може да признаеш ПЦУ, без да се съгласиш с върховенството на Фенер, а след като признаеш, не можеш да се разграничиш от унията с католиците.

Патриарх Вартоломей за пореден път съслужи Божествената Литургия с лица, нямащи свещен сан. Обяснението на това в очите на Поместните Православни Църкви е просто: свещеният сан на С. Думенко и останалите „йерарси“ на ПЦУ съществува по силата на това, че е декларирано от Константинополската патриаршия. А Поместните Църкви вече решават: ще признаят ли такава декларация или не. Ако я признаят, чрез това ще признаят и наличието на особени изключителни пълномощия на главата на Фенер или с други думи ще го признаят за глава на Православието. Собствено за това спомена самият патриарх Вартоломей по време на приема в Киево-Могилянската академия, като заяви, че Поместните Църкви имат един път към единството – признаването на ПЦУ: „Само признаването на украинската автокефалия от всички Православни Църкви и никоя друга позиция… ще способства за всеправославното единство“.

На 23 август 2021 г. главата на Фенер се срещна с Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации. Срещата се състоя по инициатива на самия патриарх Вартоломей, а това означава, че там по начало не са го викали. На тази среща патриарх Вартоломей заяви, че православните и католиците се стремят да възстановят единството в съвместното причастяване, а също така подари на главата на украинската гръко-католическа църква (УГКЦ) Святослав Шевчук панагия със своя подпис. В отговор този нарече Константинопол своя „църква-майка“ и подари на главата на Фенер комплект с патриаршески отличия: кръст, енголпие и пангия.

Всичко това увеличи вероятността за това, че зараждащата се уния между Фенер и Ватикана отначало ще я „отиграят“ в Украйна между ПЦУ и УГКЦ. А ако в Украйна беше дошъл и папа Франциск, то тази вероятност би била практически стопроцентова.

При всички положения посещението на патриарх Вартоломей в Киев, неговите действия и заявления потвърдиха: признаването на главенството на Фенер, признаването на ПЦУ и сближаването с Рим се подават в един пакет. А това означава, че Поместните Православни Църкви трябва да мислят не само над въпроса за признаването на ПЦУ, но и над останалите два въпроса на този казус. Според нашето виждане, това силно намалява вероятността, че признаването на ПЦУ от страна на Поместните Църкви ще продължи.

- Равносметката за Украинската Православна Църква

- УПЦ показа на всички, в това число и на самата себе си, своята твърдост в отстояването на чистотата на Православието и своята сплотеност около Негово блаженство митрополит Онуфрий. Заслужава внимание и това, че ОС „Миряни“ успя да организира 10-хилядно молитвено бдение пред Върховната Рада на 21 август 2021 г. Показателно е и това, че мероприятието беше съгласувано с властите. Полицията позволи то да бъде проведено в пълен обем: да се монтира сцена, високоговорители, да бъдат донесени плакати и транспаранти, на които на гръцки език бяха написани съвсем нелицеприятни за „негово божествено всесвятейшество“ думи, включително анатема. Да, имаше случаи, когато полицията отнемаше подобни плакати, но те съвсем не бяха повсеместни. Вярно е, не се мина и без досадни гафове. Протойерей Виктор Земляной от сцената прочете съзнателно фалшифициран превод на речта на пратриарх Вартоломей, където той уж говори, че руският и дори църковнославянският език са непонятни за украинците, а ето новогръцкият е понятен за всички и именно него трябва да използват. В действителност главата на Фенер не е казал това, но на фейка се вързаха мнозина. Надяваме се, в бъдеще хората да преповеряват подобни съобщения. При все това, напълно обяснимо е че повярваха на фейка. Патриарх Вартоломей е натворил вече много неща, в които никой по-рано не вярваше. Към тях се отнася и признаването на „ръкоположението“ на С. Думенко, и „премахването“ на УПЦ с Митрополит Онуфрий, и „връщането“ на Киевската Митрополия в Константинополската патриаршия, и още много друго. Никой не можеше да предположи, че Фенер ще се реши на подобни безумни и беззаконни постъпки, но все пак това се случи.

Ще си позволим риска да предположим, че усилване, най-малко значително, на гоненията срещу УПЦ не ще има в близкото бъдеще. Обаче не можем напълно да изключим такава вероятност. Няма да има и рязко обръщане на властта с лице към УПЦ. Въпреки всички трудности, превземането на храмовете и пр., УПЦ се намира в твърде благоприятно положение: властите нямат върху нея никакво влияние; тя се очисти от такива нееднозначни (меко казано) личности, като бившия митрополит Александър Драбинко или бившия протойерей Георги Коваленко; общините на УПЦ и самата тя като цяло станаха по-сплотени; усили се църковното съзнание на вярващите и т.н. Това, че държавата оказва натискт върху УПЦ, е, разбира се, лошо, но още по-лошо ще бъде, ако властите в Украйна (както сегашните, така и следващите) внезапно започнат да облагодетелстват УПЦ и именно нея назначат за опора на украинската държавност вместо ПЦУ. Рано или късно за такова „благоприятно“ отношение държвата ще поиска разплата, за това свидетелства църковната история. Изкушението на богатството е много по-силно в духовен план, отколкото изкушението на бедността; изкушението на славата – много по-страшно от изкушението на забвението; изкушението на близостта към властта е много по-опасно от изкушението на гоненията. А Църквата трябва да бъде готова за борба с всякакви изкушения.

Такава е равносметката по горещи следи от визитата на „негово божествено всесвятейшество“ в Украйна. Доколко тя ще се окаже вярна – времето ще покаже.

[1] Коментирайки пред БиБиСи решението на Фенер да възобнови епископския статут на Филарет, Думенко си послужва с цитат от Евангелието от Йоана, който нарича поговорка.

Автор: Кирил Александров, spzh.news