АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

РАСТЕ РАЗЛИКАТА В ДОХОДИТЕ НА РАБОТЕЩИ И ПЕНСИОНЕРИ

Пари
05.07.2021 / 14:53

Растящата разлика между доходите на заетите и всички останали (безработни, пенсионери и др.) е сред ключовите причини за повишаването на индикаторите за подоходно неравенство през последните години. По-нататъшно свиване на бедността изглежда трудно постижимо единствено чрез активно включване на пазара на труда.

Това е един от изводите на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които представиха първите резултати от проекта „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги“.

Затова мерките за борбата с бедността трябва да са в посока подобряване на ефективността на трансферите и социалните услуги.

Основен фактор за задълбочаването на неравенството е неефективността на социалните плащания, смятат икономистите. Получаването на такива - пенсии и социални помощи, влияят позитивно върху качеството на живот на най-маргиналните групи с най-ниски доходи, но не и в общ план.

"През последните няколко години забелязваме изместване на доходите на домакинствата над линията на бедност", отчете Адриан Николов от ИПИ. Най-ниска положителна динамика по този фактор има при пенсионерите.

"Социалните трансфери имат много малък ефект. Фокусът, който поставяме именно върху социалните плащания, бе подкрепен именно от пандемията. Реторичен бе отговорът дали в ситуация на криза социалните плащания имат ефект, каза Петър Ганев от ИПИ.

Социалната система на България не е реагирала на кризата, причинена от коронавируса. Единствено при еднократната помощ в размер до 375 лева при извънредни обстоятелства, вкл. и бедствия, има по-осезаем ръст, защото това е подкрепа, която се получава сравнително лесно.

За миналата година ръстът на социалните плащания е 7%, като по пера рекорд с 19% бележат целевите помощи за отопление. Почти не бележат промяна разходите за лечение и диагностика например, и то по време на пандемия и безпрецедентната ситуация в икономически и здравен план.

"Така са направени социалните програми, че дори и в такава криза те не реагират - не се увеличават нито разходите, нито получателите. При този стрес тест видяхме, че тези системи са неадекватни. Много хора останаха рязко без доход, без да могат да се възползват от тях", отчете Лъчезар Богданов.

Дълбока неефективност има и в сферата на социалните услуги - има огромен брой чакащи за базисни услуги, най-вече в сферата на грижата за стари хора и хора с увреждания, въпреки, че 19,5 хиляди места са вакантни във всички институции, а чакащите са около 11 хиляди.

28 милиона лева са социалните помощи, базиращи се на доходите на домакинствата, а не по общо основание, а средномесечният им размер варира основно около 20-30 лева, което е абсурдно ниско на фона на 50 милиарда публични разходи, отчетоха още от ИПИ.

"Новият закон за социалните услуги дава възможност за оптимизиране на този модел, но трябва да има адекватни законови текстове и създаване на адекватна карта на социалните услуги", смята Петър Ганев.

https://www.pariteni.bg/novini/osigurjavane/raste-razlikata-v-dohodite-na-raboteshti-i-pensioneri-239504

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев