АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ДЕМОНТАЖ: ИНФОРМАЦИОННАТА ВОЙНА СРЕЩУ ВЕЛИКАТА ПОБЕДА

Проф. Дарина Григорова. Снимка: Ваня Филипова
07.05.2021 / 10:23

9 май е символична мишена на информационната война, чиято стратегическа цел е идеологическият демонтаж на Великата Победа. Победителят от Студената война, чиято “победа” е с изтекъл срок на годност (до Крим’2014), не може да приеме “победената” Русия да представлява Великата Победа от 9 май, която е безсрочна, извън историческото, и отдавна в митичното време.

Идеологическият демонтаж отвън подменя смисли чрез размиването на границата между победители и победени. Приравняват се нацизмът и сталинизмът (справка Европейски парламент) с идеологическа фиксация върху пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г., и с идеологическо игнориране/премълчаване на Мюнхен‘1938. Криминализирането на свастиката със съветската символика де факто поставя под запрет знамето на Победата (справка Райхстагът’1945).

Образът на “съветско-германската война”, наложен от Солженицин, е приемник на идеологическия реваншизъм на белите февралисти от руската емиграция, сред коrто не само провалени либерални политици като Керенски, но и изтънчени философи като Георги Федотов определят СССР, или “сталинска Русия”, “като страна с националсоциалистически социализъм ...сред фашистките държави в Европа”.

Оттук следва и интерпретацията на Победата като “победа на режима”. Юрий Мамлеев, който е част от дисидентската култура и трудно може да бъде обвинен в съветски конформизъм, оспорва тези внушения: “той [Хитлер] не разбира, че народът се съедини с властта, защото се решаваше съдбата на Русия, а не просто съдбата на някакъв режим”.

Идеологическо игнориране/недовиждани има и за беларуската гледна точка за 17 септември 1939 г., празнуван като ден на съединението на Източна и Западна Беларус. Съвременна Украйна услужливо забравя, че до 1940 г. Червената армия връща Галиция и Буковина, а след Победата не само са запазени тези територии, но към Украйна е добавена и Закарпатската област – от победена Унгария. Съветският съюз е обявен за зло, но съветските граници на бившите съветски републики не се подлагат на съмнение.

Идеологическият демонтаж отвътре е по-шумен от страна на постсъветските либерали с реабилитацията на Власов [о. Георгий Митрофанов, Дмитрий Биков]; с налагането на термина “победобесие”; с проповядването на псевдопацифизъм – примирение в името на хуманизма; пак от хуманни съображения с внушение чрез анкета, че Ленинград е трябвало да се предаде, а не да устои на блокадата, “за да се спасяли хиляди човешки животи” (справка тв “Дождь”); с отбелязването на деня на Победата като “ден на скръбта”, скърбят победените.

Идеологически демонтаж отвътре се наблюдава и от страна на властта с игнорирането на безсмъртния генералисимус от Безсмъртния полк; с неглижирането на славянския вектор – 9 май е и велика славянска победа над нарцистичен расистки проект. Славянският елемент не е разработен в публичната интерпретация на Великата отечествена война. Тук обикновено опонират, че славяни има и от двете страни на барикадата, но Холокостът е бил и за славяни – факт. За следвоенно време плановете на преселване – пак на славяни, плюс третирането им като второсортни народи, готвени за обслужващ персонал на арийците, не е факт именно заради 9 май.

Зад всяка идеологическа цел обаче стои реал-политическа такава, зад идеологическият демонтаж на 9 май стои геополитически прагматизъм:

- с регионална цел: Евразия. Скъсването на единствената връзка със сакрален характер в постсъветското пространство – пъпна връв между РФ и СССР, но и между РФ и останалите постсъветски републики. Демонтираш ли Победата – демонтираш постсъветското пространство. Войната с паметниците на Червена армия, на победителката от войната, не е хаотичен варварски импулс, а систематична и методична политика.

- с глобална цел: демонтаж на системата на международната сигурност, чийто основен гарант – ООН, е на прицел, успоредна с делегитимацията на международния правов ред след Ялта-Потсдам (1945).

Геополитическият демонтаж почва отвътре – от Малта (1989), когато съветското/горбачовското отстъпление е доброволно. Началото е обединението на Германия, следва авторазпадът на СССР, но пък и присъединяването на Крим (2014) е част от този пост-ялтенско-потсдамски процес на преформатиране.

Идеологическият демонтаж на 9 май се цели в ООН, която въпреки недостатъците си, е фундаментален фактор на международна сигурност, предпазващ от глобален конфликт. ООН не допуска преформатиране заради правото на вето на победителите.

Единствената международна престижна организация, където не може да се оспорва присъствието на Русия по правото й на победител от Втората световна война (като приемник на СССР), е Съветът за сигурност на ООН. А ако няма Победа, защо да има Съвет за сигурност на победители?

Чрез санкции може да се изолира Русия от всякакви международни структури, но не и от ООН. На руското присъствие в ООН, плод на съветската победа от 9 май, се дължи все по-крехкото равновесие в съвременния свят.

Великата победа не е идеологическа реалност, а историческа такава. Външно може и да съществува идеологическа асиметрия между Русия и т.нар. колективен Запад, като последният изисква “духовна капитулация” (терминът е на Александър Панарин) след идеологическата капитулация на СССР от Студената война. Само че идеологиите са нетраен продукт, химери, нуждаещи се от нов софтуер през поколение.

Великата победа на 9 май и руската памет за нея се дължи и на запазеното в Русия, и изгубено в Европа, отношение към войната като към “свято дело”. Владимир Соловьов описва в началото на ХХ век тенденцията за лишаването на военното дело от “нравственно-религиозна санкция” (вж. Три разговора). Нравствено-религиозната санкция на Великата победа е православният фактор, довел до 9 май поради благоразумието на Сталин да върне патриарха на РПЦ, да смени химна от Интернационала на троцкистите, бленуващи за световна революция и диктатура на пролетариата, с химн, възпяващ Святата Рус. “Армията победителка беше православна армия”, пише в спомените си митрополит Питирим (Нечаев).

Съветски руснаци – има такива, даже има теория за две нации: руска и съветска (Дмитрий Лабаури), но може би съветски руснаци е по-точното. Те, разбира се, виждат червената идеология в основата на Победата и не забелязват пасхалното червено на 6 май 1945 година, когато Великден съвпада със св. Георги Победоносец. Но и православните, и съветските руснаци са войници по душа: “В руския народ има особено отношение към войника и всеки руснак в душата си е войник” (митрополит Питирим, Русь уходящая). Докато владика Николай Велимирович – бъдещият св. Николай Сръбски, описва “през затворническия прозорец” на нацисткия лагер в Дахау как “в Европа се връща дохристиянското варварство”. Постхристиянство – постистина – духовна капитулация.

Варвари по душа, как да се радват на 9 май.

Автор: Дарина Григорова

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/ideologicheski-demontazh-informatsionnata-voyna-sreshchu-velikata-pobeda

 
 

Copyright © 2008-2021 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев