Днес Църквата отбелязва последния ден от Страстната седмица – Велика събота. Това е денят, в който Църквата възпоменава телесното погребение на Иисус Христос и слизането му в ада. След кръстната смърт на Христос неговият таен ученик Йосиф от Ариматея отива при Пилат Понтийски, за да поиска тялото на Иисус. След това Спасителят бил положен в гроб по юдейски обичай – обвили го в чиста плащаница с благовония и го положили в нов гроб, който Йосиф изсякъл в скала близо до Голгота.

Знаейки, че Иисус Христос е предрекъл възкресението си, първосвещениците и фарисеите отишли при Пилат, за да измолят от него да постави военна стража на гроба, тъй като не вярвали на предсказаното и се страхували, че учениците на Иисус ще откраднат тялото му. „Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.” (Мат. 27:65-66)

На Велика събота Синът Божий лежи в гроба като мъртъв човек. Положен в гроба, Той спасява света и отваря гробовете, разкъсвайки оковите на ада. В църковните песнопения се пее:

„Христе, Ти беше в гроба с тялото Си, в ада - с душата Си, в рая – с разбойника, и на престола – с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем”.

„Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.

Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.

Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,

като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите”.

"Ад" е място, лишено от светлина. Адът е онова състояние на човешките души, в което те са лишени от общуване с Бога, т.е. лишени от светлина, от радост, от мир и блаженство. На Велика събота Иисус Христос слиза в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и над дявола и да изведе оттам в царството небесно душите, които очаквали с вяра Неговото идване.

На Велика събота се служи утреня, която се прави привечер на предния ден – Разпети петък. Тогава храмът се осветява, а свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, символизираща повивките, в които е било обвито тялото Христово, обикаля заедно с вярващите със запалени свещи около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.

Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Тя принадлежи вече към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите... Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те представляват не просто драматично разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и ритуално изобразяване на евангелски сцени, те са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.