В 45-ото Народно събрание влизат шест партии. Това сочат прогнозните данни на фирмата "Информационно обслужване" след вота в неделя на база 100% обработени протоколи на Секционните избирателни комисии в Районните избирателни комисии към 14.30 часа днес.

ГЕРБ/СДС - 26,18%

"Има такъв народ" - 17,66%

БСП за България – 15,01%

ДПС - 10,49%

Демократична България - 9,45%

"Изправи се! Мутри вън!" - 4,72%

Под чертата от 4% остава ВМРО с резултат от 3,64%.

БНО, с която на вота се яви Васил Божков – 2,95%.

Партия "Възраждане" е с 2,45% , Воля - НФСБ - 2,37%, "Републиканци за България" - 1,31%", Движение на непартийните кандидати - 0,53%, "Атака" - 0,49%. Партия АБВ - 0,46%.

55 237 души са заявили, че не подкрепят никого.

Сравнение на получените гласове спрямо вота преди 4 години

Данните спрямо парламентарните избори през 2017 г. показват, че ГЕРБ губи електорат от 310 хиляди души и сега постига подкрепата само на 837 хиляди.

Драстичен обаче е сривът при БСП – наполовина, като гласувалите за партията са с 475 хиляди по-малко в сравнение с преди 4 години, и сега подкрепата е от 480 хиляди гласоподаватели.

При ДПС обаче има ръст в електоралната подкрепа – движението добавя близо 20 хиляди гласа към резултата си от 2017 г. и сега получава подкрепата от близо 335 хиляди души. Но през 2017 г. 100 хиляди гласа са отишли при ДОСТ – основен конкурент тогава на ДПС, който сега не участва в изборите.

Избирателната активност сега е около 48% при 54% през 2017-а.

От вота в чужбина най-много гласове печелят "Има такъв народ" (30,75%) и ДБ (17,56%), следвани от ДПС (13,17%). ГЕРБ и БСП получават съответно 8,7 и 7 процента.

На предишните парламентарни избори лидер във вота в странство беше ГЕРБ с 24,6 на сто, следвана от ДОСТ, БСП и ДПС.

Данните от протоколите на 35-те секции в Турция в неделя показват, че там са гласували близо 26 000 души - с около 5000 по-малко от изборите през 2017 година.

ЦИК обявява разпределението на мандатите в четвъртък

Централната избирателна комисия (ЦИК) ще оповести в четвъртък разпределението на мандатите между 6-те партии и коалиции и по избирателни райони.

Говорителят на ЦИК Димитър Димитров обяви пред БНР:

„Всеки получава такъв дял от местата, 240 са всичките, какъвто е делът от действителните гласове, които има съответната партия или коалиция в рамките на гласовете, които са подадени за партии и коалиции и са преминали 4-те процента“.

„Ако каквото и да е условна партия Х или коалиция Х е спечелила 25% от гласовете, подадени за листи над 4%, тя ще получи една четвърт от местата – т.е. 240 делено на 4 – това ще е 60 места“, каза Димитров.

Също в четвъртък ще се обявят преференциите, но не се очаква те да разместят значително листите, коментира още Димитър Димитров.

„Почти сигурно е, че заради преференциите няма да имат чак такива големи размествания, но мога да кажа, че действащият министър на здравеопазването със сигурност ще бъде избран и от Варна и от Търново, това са двете му регистрации. Дори във Варна да бъде изместен, както твърдят медиите, от местна активистка, той ще трябва да посочи кое място заема – във варненската листа или в търновската“.

От четвъртък до неделя избраните от два района за депутати трябва да посочат от къде ще реализират своят мандат.

Протоколите ще се проверяват повторно за грешки

От снощи районните избирателни комисии предават секционните протоколи в ЦИК. От 31 района 25 вече го направиха. Процесът ще продължи до утрешните обедни часове. Протоколите ще се проверяват повторно за грешки, но на практика е невъзможно след тяхното отстраняване да име разместване между шестте формации

Този път на сайта на ЦИК могат да се видят и сканирани данни от всяка машина за гласуване.

Очаква се също и броят на недействителните бюлетини на тези парламентарни избори да е по-малко заради използването на машините като този път се попълват и се сканират финалните протоколи от машините, които са достъпни.

След като предаде в ЦИК протоколите и фактите от машините от гласуването, председателката на РИК в Хасково Веселина Пенчева определи изборният процес като много тромав. Тя потвърди за многото грешки в секционните протоколи, посочи като причина освен обема на информацията, която се попълва, така и подмяната на членовете на секционните комисии:

„От 22-ри, когато трябва да бъдат назначени, до края на изборния ден се смениха три пъти почти основно. Ние обучаваме, дори и да е присъствено, след една седмица вече въобще това не са членовете, а съвсем други назначени. Грешките, където е гласувано с машини в протоколите са повече, не защото машините грешат, а защото протоколът е по-сложен. На всяка точка имаме един сбор от бюлетини и машини, което бърка секционните избирателни комисии. Ние имахме случай в секция, в която има машина не беше гласувал нито един избирател, а учудващо имахме комисия комисия, в която пък сто процента бяха гласували на машина, а никой не беше пуснал бюлетина“.