За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, звезди на подкаста „Switched on Pop“, продуциран съвместно с Нюйоркската филхармония, Петата симфония олицетворява всичко, което не им харесва в класическата музика и западната култура. Те обвиняват музиката на Бетовен за това, което те смятат за задушаваща елитарна класическа култура, която укрепва управлението на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и LGBTQ общността.

Мислите ли, че някои неща са толкова обичани и важни за западната цивилизация, че не могат да бъдат отменени? Помислете отново. Ако има нещо, което би трябвало да научим от месеци на „предимно мирни“ улични протести на Black Lives Matter, сваляне на статуи и онлайн тълпи, които се опитват да заглушат всеки, който се противопоставя на левите разкази за „расизма“, това е, че никой, жив или мъртъв, не е в безопасност от вниманието на събудени фашисти. Дори Лудвиг ван Бетовен.

Творчеството на Бетовен е не само в основата на стандартния репертоар на класическата музика; някои от най-знаменитите му творби също са станали част от популярната култура, техните мелодии са разпознаваеми дори за онези, които никога не са чували оркестрален концерт.

През последните 200 години композициите на Бетовен също са символи на борбата за свобода срещу тиранията. „Одата за радостта“ от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото братство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто ритмичен модел дублира нотацията на Морзовата азбука за буквата „V“, както в „V за победа“ – са били използвани от Би Би Си за предавания в окупирана Европа по време на Втората световна война .

Но, за събудените критици музиката на Бетовен придоби ново, по-тъмно значение. За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, звезди на подкаста „Switched on Pop“, продуциран съвместно с Нюйоркската филхармония, Петата симфония олицетворява всичко, което не им харесва в класическата музика и западната култура. Що се отнася до тях, време е да се отмени Лудвиг.

Във Vox.com двойката обвинява музиката на Бетовен за това, което те смятат за задушаваща елитарна класическа култура, която укрепва управлението на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и LGBTQ общността. Музиката на Бетовен беше толкова дълбока и различна, че отдавна е утвърден стила на дълги аплодисменти до края. Но идеята, че такава музика е „саундтракът“ за „белите привилегии“ и потисничеството, налага съвременен “събуден” разказ на Бетовен, който няма нищо общо с неговата музика или начина, по който се изпълнява. Това не е първата подобна атака срещу Бетовен. През 80-те години музикологът на име Сюзън Маклари предизвика раздвижване със странно твърдение, което анализира Деветата симфония на „яростта“ на импотентен изнасилвач. Но докато сериозните мислители отхвърлиха Макклари, този вид заблудено ляво мислене се превърна в основна тенденция през 2020 г.