Пресищането с медицинска информация в медиите дава обратния ефект. Това заяви пред БНР политологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“. Присъствието в медиите от сутрин до вечер на медицинските власти, санитарните власти, медицински статистици, математици или просто хора, които са много уплашени от вируса, води до контраефект, коментира той в предаването „Преди всички“.

„Пресищането води до обратния ефект. Обратният ефект е абсолютен обществен ступор. Може да погледнете всеки един опит за публикация в социалните медии на тази тема – той среща по дефиниция решително много повече смях. Обществото категорично вместо да се информира повече от това пресищане, престава да ги слуша и се обърква повече. Аз като изследовател наблюдавам данните на тема ваксиниране. Наистина има симптоми за спад в желанието за ваксиниране. И как няма да има такъв спад, след като от сутрин до вечер все ваксините се обсъждат. Вместо да ни призовават да се ваксинираме, ние обсъждаме – коя ваксина не ставала за над 60, коя закъсняла, коя въобще не дошла, новият щам щял ли да влияе, експериментална ли била. Започвам да се притеснявам, че всичко това има отношение към изборите. Единствените, които печелят от това да няма други теми в обществото преди изборите, са управляващите. Те печелят и при висок, и при нисък коронавирус.“

Час по-скоро трябва да се разсее усещането за политическо кампаниране през коронавируса, смята Симеонов.

Повечето малки партии се регистрираха самостоятелно да участват в изборите и вероятно голяма част от тях правят сметка, че няма да минат 4%-та бариера, затова гледат да си запазят субсидията, ако минат 1%, отбеляза Първан Симеонов. Според него не са малко и малките формации, които смятат, че този мандат няма да е много дълъг и искат да се преброят, за да са готови да се коалират при следващото раздаване.

„Друг е въпросът, че тези сметки, че мандатът няма да е много дълъг, може да се окажат грешни.“

Има търсене от обществото за чисти жестове. Това се оказа главното послание на протеста от лятото, подчерта Симеонов и допълни, че най-страшен е гневът на търпеливия. „Тези чисти жестове са неща, което обществото поръча през лятото.“

Основният въпрос е ще понесе ли българското общество „Борисов 4“ или той ще трябва да направи крачка встрани. От този въпрос идва и опитът за проветряване на листи, смята политологът. Преди 4 години БСП постъпи по същия начин – с включването на Елена Йончева, проф. Иво Христов, Тома Томов, припомни той. „В случая с БСП това сработи.“

Като парадокс Първан Симеонов определи това, че когато се очертае шанс да победи, БСП всъщност губи шанса си да победи, защото започвайки да плаши, тя мобилизира контравот. Сега, независимо че стои на второ място, БСП не излъчва предишната агресия - когато не плаши, а излъчва позитивни послания, има вероятност да победи, посочи той.