„В абсолютно никакъв случай не ни е виновна природата, нито дъждът като част от нея. Даваме си сметка от колко милиона години по нашите земи вали дъжд, топи се сняг, разливат се реки и т.н. Но поне 90% от свлачищата в съвременния свят имат антропогенен произход - дължат се на недобре преценена човешка дейност.“ Това заяви в предаването „Преди всички“ на БНР проф. Чавдар Колев, преподавател във Висшето транспортно училище „Т. Каблешков” и експерт по геозащита.

За свлачищата по пътищата предпоставките са три - непълни проекти при нови участъци, лошо изпълнение на откосите и липса на поддържане по време на експлоатацията, подчерта проф. Чавдар Колев.

Срутването на скални маси и търкалящи се камъни по пътища и жп линии е абсолютно недопустимо явление например в Австралия, позова се експертът на своя статия по темата. По думите му в Австралия правят високи откоси от по 25-30 метра с идеално гладки повърхнини. „В резултат на което в скалата не остават никакви предпоставки за концентрация на напрежение. /…/ Има ли ръбове, има ускорено разрушаване.“

„В Австралия мрежи няма. Дават малко повече пари при строителството. Прецизно гърмят, майсторски гърмят, каквито майстори има и у нас. След това престъргват и няма мрежи. Имаш малко по-високи строителни разходи, след това за 100 години имаш нула експлоатационни разходи“, поясни проф. Чавдар Колев.

Мрежата сама по себе си не е укрепително, а предпазно съоръжение, изтъкна той.

Теорията и практиката са напреднали много, а родният опит изостава от добрите примери, посочи преподавателят.

Преди няколко години е била изготвена програма за приоритетни свлачища и укрепването им. „Започнаха няколко обекта, оттук нататък работим след причината“, коментира Чавдар Колев.

Свлачището в Елисейна, потенциалът за него, са известни много отдавна, заяви той. „Чакахме да падне и сега излезе приоритетно.“

Проф. Колев оспори и обявената цена от 10 милиона лева за разчистването на терена на свлачището край Елисейна.

„Оставам с впечатлението, че първо се измисля числото, след това обекта, подписва се договор и накрая се търси с какви дейности да бъде този договор подплатен. Инвестиционният процес у нас в това отношение е порочен.“ Надзорните фирми са се превърнали в селски кметове, „както и в придворни, услужливи“, заяви още проф. Чавдар Колев.