Програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР честват 50-годишен юбилей, който ще бъде отбелязан с подкаст и дигитална фотоизложба.

„Хоризонт“ посреща годишнината си с нови сигнали, а „Христо Ботев“ планира за нея поредица от празнични предавания.

„Хоризонт“ е емблематична програма, отбеляза композиторът Марио Балтаджиев, който е автор на новата музикална линия на сигналите на програмата.

„Аз от детството си спомням онзи сигнал, който ни будеше всяка сутрин, кукуригаше петелът“, спомня си той.

„Сбъдна се моя мечта – моя музика да се изпълнява от толкова голям оркестър“, отбеляза композиторът по повод работата му със Симфоничния оркестър на БНР върху новата музикална визия.

Вече пет десетилетия програма „Хоризонт“ е безспорен лидер в българския радиоефир - с новините на всеки кръгъл час, актуалните коментарни блокови предавания и богатата си музикална фонотека.

Половинвековна неизчерпаема история на визионерството и професионализма - история започнала в 6 часа сутринта на 4 януари 1971 година, когато говорителят Богомил Алексиев обявява началото на новата информационно-музикална програма.

Носещата конструкция на "Хоризонт" остават новините на всеки кръгъл час, с репортерите и кореспондентите в цялата страна и в различни части на света.

Променящите се новинарски сигнали се превръщат в звукови емблеми на „Хоризонт“.

Завинаги в радиопаметта ще останат емблематичните предавания "Разговор с вас", "Хоризонт за вас", "Неделя 150".

Най-дългогодишното музикално предаване остава "Пулсиращи ноти" и споменът за емблемата Тома Спространов.

"Хоризонт" звучи денонощно, като има и друга емблема - предаването "Нощен Хоризонт", което съществува и до днес благодарение на автора на идеята професор Веселин Димитров.

От началото на 90-те години на XX век "глухите" следобедните часове на програма „Хоризонт“ се превръщат в едно от най-слушаното радиовреме с предаването "12+3".

През тези 5 десетилетия програмата преминава през различни етапи на развитие, но едно нещо е постоянно - новините на кръгъл час. Информационните емисии, като гръбнак на програмата, също са се променяли звуково и съдържателно. Някои моменти от историята им, започвайки с времето на социализма, събра Константин Мравов. А гласовете в този осведомителен бюлетин са на емблематични новинари - Едуард Емирян, Чавдар Стефанов, Величко Конакчиев и Диана Иванова.

„Хоризонт“ става на половин век, а трима от верните слушатели на програмата днес също са рожденици. „Най-добрата информационно-музикална програма за мен“, казва Стоянка Чардакова от Панагюрище, която обича да слуша радио от малка.

„Много хубави неща съм чувал и много поучителни от това радио. В делник и празник помага на мен и на моето семейство, винаги сме били информирани за новостите около нас“, отбелязва Георги Начов и пожелава на БНР здраве и здрав екип.

Счетоводителят Петър Георгиев споделя, че слуша „Хоризонт“ всеки ден между 5 и 7 часа. Той определя „Хоризонт“ като най-стойностната радиостанция. На фона на всестранната дигитализация Петър не вярва популярността на радиото като медия да намалее и подчертава, че то все още е живо.

За 50 години от своето създаване информационната програма „Хоризонт“ на Националното радио изминава дълъг технологичен път в развиването и подобряването на звукозаписа, за да предостави както най-бързата информация, така и звукова картина на събитията с най-добро качество. Десетки хиляди са лентите, съхранили гласовете, разказващи историята на България в Архивния фонд на БНР. Какъв е пътят на записите от магнетофонната лента до цифровизацията.

За своите 85 години радиото винаги се е стремяло да използва най-новите технологии звукозаписа. А когато става въпрос за информационната програма на БНР – „Хоризонт“ -технологиите гарантират и бързината за предаване на важните събития, каза инж. Стоян Стоянов, ръководител на дирекция „Цифровизация“ в БНР.

Днес репортерските диктофони се събират в шепата на ръката, а записът и монтажът могат изцяло да се извършват и чрез мобилен телефон. Когато в началото на 70-те години на миналия век обаче тръгва програма „Хоризонт“, да си репортер в радиото изисква и известна физическа подготовка, тъй като техниката, с която се правят записите на магнетофонни ленти тежи няколко килограма.

Години наред преди да се премине към дигитален запис, монтажът става на магнетофони. Работи се прав, без компютър и екран, на който звукорежисьорът да следи графиката на записа. Монтира се изцяло по слух, а компромис с качеството не се допуска, разказа Ваня Василева, дългогодишен звукорежисьор в „Хоризонт“. При някои определени записи обаче, нямаш право на грешка в монтажа, разказа още Василева и даде пример с 40 минутната реч на Тодор Живков за откриването на НДК и 12-тия конгрес на БКП през 1981 г. Монтажът трае повече от 2 часа и се прави от трима души.

Лентите със записите от подобни събития се съхраняват в Архивния фонд на БНР, а броят им е десетки хиляди. Всички те се намират в лентохранилището на Радиото в Боровец. Силвия Емирян е бивш директор на Архивния фонд, част от който е Златният фонд на БНР, който събира звуковата памет на България. Броят на лентите, съхранявани в Златния фонд е около 11 000, а магнетофонната лента си остава най-качественият носител за съхранение на ценните записи.

Един по един лентовите записи преминават в цифров вид, обясни инж. Стоян Стоянов, а целта е богатството на архивите да бъде съхранено за поколенията.