Социалните партньори не постигнаха съгласие на днешното онлайн заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество по предложението на правителството минималната работна заплата да стане 650 лева от 1 януари, вместо досегашните 610 лева.

КНСБ и Конфедерация на труда "Подкрепа" подкрепиха предвиденото увеличение и дори настояха то да е по-голямо от заложеното с 6,6 на сто.

Работодателските организации обаче се обявиха против административното налагане на минимална работна заплата в днешните икономически условия.

Директорът "Идустриални политики" в Асоциацията на индустриалния капитал в България Теодор Дечев коментира за "Хоризонт":

"Този начин на "консултиране" е формален. Той е само за да се изпълнят императивни изисквания на закона, които изискват несъгласие на партньорите, но изискват те да бъдат консултирани и затова ние го наричаме това нещо ритуални танци около кола на мъчения".

От Асоциацията на индустриалния капитал в България излязоха с остра позиция, в която предлагат на правителството и на социалните партньори в случай, че кабинетът реши да наложи размер на минималната заплата от 650 лева, считано от първи януари 2021 година, да бъде отложено въвеждането ѝ за застрашените икономически дейности, където тази предложена минимална заплата надхвърля средния осигурителен доход. От АИКБ настояват за редица икономически дейности догодина да продължи да важи досегашният размер от 610 лева.

Социалните партньори не постигнаха единодушна подкрепа и по проекта на правителството за отпускане на новата помощ от 24 лева на ден за работници в неплатен отпуск в затворени със заповед на здравния министър или друг държавен орган обекти, като например нощните заведения.

Бизнесът и синдикатите настояват да бъде уреден законодателно въпросът с т.нар. "временна" или техническа безработица, вместо да се търсят моментни решения. Така ще бъде ясно за кои фирми ще се прилагат мерки за подкрепа при икономически кризи.