Три правозащитни организации, които работят в сферата на защитата на правата на хората с увреждания – Българският хелзинкски комитет, Екип Лайкучка и Общност МОСТОВЕ искат среща с министъра на здравеопазването по повод специфичните потребности на хората с увреждания при въвеждането на противоепидемичните мерки. Трите организации огласиха апел, в който заявяват, че има нужда обществото, журналистите и най-вече управляващите да обърнат внимание на факта, че има лица, които не могат да носят предпазни средства. Това не е каприз, това е абсолютно невъзможно за някои хора и те имат право да бъдат чути, се казва в позицията.

Този апел не бива да се тълкува като опит да се дискредитира мярката носене на маски, подчерта пред БНР Надежда Цекулова от Българския хелзинкски комитет. „Има една, не много голяма група от хора, които не могат да го направят. Много държави са отчели този факт и тази група от хора е изрично упомената в техните документи, с които се обяснява кои са групите, които са изключени от дадена мярка.“

Така според Цекулова би било съобразено обективното състояние на хората с увреждания, някои от които, макар и пораснали, не осъзнават смисъла на мярката носене на маска и затова могат да бъдат приравнени с децата под 6 години, за които това не е задължително.

Това потвърди Цветелина Първанова от Общност МОСТОВЕ, която е майка на младеж с аутизъм. „Когато посещавам разни институции, винаги ми се отказва достъп поради причината, че синът ми не осъзнава ситуацията и не търпи маска. Аз се чувствам много зле. Като отида някъде, винаги съм връщана. Това много ме натоварва. Тази ситуация за мен е много тежка“, разказа майката и поясни, че отчитане в потребностите на хората с увреждания би й дало правото да си придвижва свободно, а не да се крие като престъпник.

Майката на младежа пита здравния министър защо няма разписана наредба, в която ясно да се упоменават категориите лица, за които носенето на маска е невъзможно по обективни причини. „За да се знае и да ни пускат навсякъде. Аз нямам на кой да го оставям да го гледа. Като го заведа в магазин, ме връщат. Търся приятелки, на които да го оставям примерно за 15 минути, за да вляза в магазин да си напазарувам.“

Надежда Цекулова посочи, че правозащитният сектор е готов да подпомогне МЗ с експертиза при оформянето на подобни изключения от правилото. „Има определен начин, по който хората, имащи право на подобно изключение, могат да го удостоверят – с определен документ“, допълни тя и даде примери от практиката на други европейски страни.

Поставянето на хората с увреждания в ситуация на извънреден и допълнителен контрол е форма на непряка дискриминация, смята Цекулова. През първите месеци на ограниченията – март и април, хората с увреждания понесоха много голяма тежест, тъй като мерките не бяха съобразени с техните специфики, изтъкна още тя. „Това, за което настояваме в момента, е да се направи максималното това да не се повтаря.“

Според Надежда Цекулова здравното министерство демонстрира неглижиране към хората с увреждания.

„Министерство на здравеопазването се среща неколкократно с представителите на рестораньорския бизнес, но от месеци насам не отговаря на запитванията на организации на хора с увреждания.“