Да не отпада „славянската писменост“ от формулировката за празника 24 май. Това поискаха по-голямата част от учените, участвали в обществено обсъждане по темата в парламентарната комисия по образование.

Депутатите вече приеха на първо четене 24 май да стане празник на "българската" писменост.

Преподаватели от университети припомниха, че дебатът се води със закъснение - след първото гласуване в парламента, а не преди това. Учени казаха, че признатото дори от папата дело на Кирил и Методий е допринесло за християнизирането на Европа, а предложението създава опасност Сърбия и Русия да се определят като център на славянството. Несъгласните посочиха, че по-тясната формулировка за българския празник също ще наблегне на ролята на България.

От името на вносителите депутатът от "Обединените патриоти" Милен Михов каза, че с предложението са искали да сложат именно българския принос в центъра и се застрахова, че:

"Нито искаме да влизаме в конфронтация на Изток, нито искаме да услужим на Запад".

Председателят на Комисията по образование Милена Дамянова обеща:

"Да се опитаме да намерим компромисен вариант. Нека да се опитаме максимално широко да обсъдим предложението".

На първо четене предложението мина с промени в Кодекса на труда.