Неприятна тенденция е очакването на чужд благодетел да ни реши проблема - европейски комисар, институция или чуждо посолство. Възприема се като естествено да сме обекти на чужда политика под лозунга “Мутри вън!” и “Системата ни убива!”

- Правите ли паралели между протестите в София и в Минск, проф. Григорова? Повече са приликите или разликите в избухналото недоволство?

- Ако може да се определи общото, извън видимо близката естетика на протестиращите, то е протестът като симптом и като инструмент на пълзящата дестабилизация, катализирана и ковидизирана през тази странна година. Конкретното в София и Минск обаче е различно.

- Какъв е Вашият прочит на случващото се в Беларус? В последните два месеца вниманието е фокусирано към Минск и има стотици анализи, лансират се различни тези.

- Интересът към Беларус е оправдан, защото случващото се там е репетиция/цветна тренировка за предстоящите протестни пърформънси в Русия. До август Беларус беше пример на стабилност, на “анти-Украйна”, на постсъветска държава с успешна многовекторна политика (вече неуспешна) и с икономика, предпазена от приватизация – прагматичен постсъветски социализъм - все още успешен и уникален за постсъветското пространство пример.

Една от целите на протеста е “правилна народна приватизация” плюс предотвратяването на изграждането на беларуската атомна електроцентрала, която обаче бе въведена в експлоатация малко след изборите на Лукашенко. От икономическа гледна точка исканията са суицидални, но пък много модерни, “свободата, Санчо!”.

- Има ли геополитически интереси, които движат протеста?

- От геополитическа гледна точка минският протест цели откъсването на Беларус от орбитата на Русия, по-конкретно – развалянето на съюзния договор, каквато е целта на опозицията още преди изборите.

Действащите лица на първа линия, или пред кулисите, са съседите на Минск: Полша, Украйна и Литва, чиито министри на външните работи в навечерието на президентските избори в Беларус подписаха Люблинското споразумение (28 юли 2020), или “Люблински триъгълник”. Символичен акт, напомнящ за Люблинската уния (1569 г.), обединила Полското кралство с Великото Литовско княжество в Жеч Посполита – тънък намек за принадлежността на Беларус към Полша според Варшава. Щеше да е само символичен формат на партньорство, ако не беше хиперактивната полска намеса в протестите в Минск срещу Лукашенко. Полският Телеграм канал “Nexta” е ключовият фактор за организацията на протестите в Беларус и до днес. Оттам и наложилото се за събитията понятие “Телеграмна революция”. Полският “Nexta” координира всяка стъпка на протестърите, които получават всекидневни подробни инструкции за маршрута, необходимия реквизит, примерни лозунги, дрескод и прочее детайли, които пред външната публика изглеждат като спонтанно решение, а всъщност са плод на дисциплина. Последното у нас е трудно постижимо (да живят Балканите!).

Характерни примери от директивите на “Nexta”: “Ако вашето училище е от многото, където са фалшифицирани изборите, то време е да си върнете властта над децата си: привиквайте виновниците директори и учители и искайте отговор защо са отишли на престъпление срещу народа (...) никакви пари за ремонти, никакви олимпиади, никакви родителски срещи (...) Лепете покрай училището листовки с портретите на учителите, които са откраднали гласа на народа. Вместо учебници носете Конституцията и Трудовия кодекс. Четете стихове за работници и рисувайте плакати. Това е част от програмата ни за 1 септември (началото на учебната година), утре ще ви разкажем повече. Да направим есента на окупаторите не само гореща, но и последна!”.

След този виртуален инструктаж следва реален тормоз на учители, опит за линч – част от тактиката на “ненасилствения протест” в Минск.

Друг прийом на минските протестъри, дирижиран от полския “Nexta”, е публикуването на списъци със служители на реда, прокурори, представители на интелигенцията, защитаващи законната власт и президента си – с телефони, адреси, всякакви лични данни. Списъкът е наречен “лустратор”, подобно на сайта “миротворец” в Украйна. Целта е тормоз и издевателство над всеки, дръзнал да не скача с “мирния” протест. Наричат доносниците “кибер партизани”, а несъгласните – “национални предатели”.

Болшевишко ретро, но реално и либерално на картинка, всеки може да провери, ако си направи канал в Телеграм и се абонира за “Nexta”.

- Какви са заложените цели на противниците на Лукашенко?

- В културен план протестът цели премахването на официалния статус на руския език – беларусизация в мек украински вариант. Това не е само моментно заявление, а политика на част от съветския беларуски елит от калибъра на Станисав Шушкевич, домакинът на Елцин и Кравчук в Беловежката гора през декември 1991-а, където се подписва денонсирането на СССР. Лукашенко остава толкова дълго президент именно защото изравнява руския език и същевременно поощрява беларуската култура наравно с руската, но без да ги противопоставя.

“Русофобия лайт” има и при Лукашенко обаче – класически пример е интерпретацията на Отечествената война 1812 г. в учебниците по история в Беларус – войната не е “Отечествена”, а “руско-френска”, т.е. приета е полската версия. Обратно, Великата Отечествена война е издигната в култ, т.е. признава се съветското наследство, но не и руското от империята – косвено, лайт версия, но факт на съвестта на Александър Григориевич.

В духовен план протестите в Минск са на разлома Православие – католицизъм, Москва – Ватикана. Католиците, подобно на униатите в Украйна, застават зад протестърите. Лукашенко временно забрани на митрополит Тадеуш Кондрусевич –поляк с беларуско гражданство, да се завърне в Минск след посещение във Варшава.

В идеологически план минските протести са изцяло в матрицата на европейските ценности: феминизъм в агресивна форма, ЛГБТ и джендър права: “Жени срещу сексизма, хомофобията, Лукашенко, върви си!”; “Гранд парад на женските миротворчески сили”, на който протестират “Минските Валкирии” (полският “Nexta” ласкаво ги нарича така, докато координира “протестната локация”). Плакатът на “парада” е с летяща superwoman с вдигнат юмрук – не на метла, все пак е ХХI век.

100 години по-рано същият феминистичен феномен поразява Русия, описан от Максимилиан Волошин: “Я в сердце девушки вложу восторг убийства, и в душу детскую кровавые мечты”, “революция сразу сжигает их. ...Они (женщины) ждут ее дуновения и, когда губы мятежа прикоснутся их лбу, им больше нечего делать на земле”.*

Прозвището на минските протестъри е “невероятните” (както “умните и красивите” у нас). От “Беларуси, вие сте невероятни!” (Колесникова, част от трио “Тихановска”)

Бъди невероятен, направи приватизация, бъди невероятен, спри атомната си централа, бъди невероятен, искай посредничеството на европейска сила, за да направи страната ти невероятно независима, бъди невероятен! Бъди умен и красив!

- Да се върнем към случващото се у нас. Протестът в България не преминава към мащабна „цветна революция“, но ерозира доверието към управляващите. Какво ви харесва и какво не във формите на гражданско недоволство у нас?

- Доверието към управляващите не беше завидно и преди протеста, у нас това е константа. Протестът е инструмент за вземане на власт в неординарна ситуация, обратно на изборите, например. Неизбежно е и първата идеалистична протестърска вълна с оправдано обществено омерзение да бъде хваната от политическия сърфинг на стари функционери, тук-там също като нови, което се случи и у нас (справка 2013-а, deja vu).

Неприятно ме озадачи антиправославната линия на протеста (на Отровното трио, на някои от ораторите от хайд парк пред Президентството, призоваващи протестиращите да освиркват Светия Синод); пак протестиращи поругаха епископ Тихон при откриването на третия лъч на метрото; храмът “Св. Седмочисленици” осъмна с надписи “оставка”. Няма усет за светиня, или е притъпен – националният флаг пак с надпис “оставка” беше окачен на паметника на Шипка. Естетизацията на смъртта, наричана креатив, а всъщност кощунство, под формата на ковчези, жито за помен (на жив човек, пък било той и премиер), бесилки, обесено чучело на Орлов мост, вуду показни и прочее “инсталации”, не са безобидна символика, а антихристиянска инициация на присъстващите, на зяпащите, на арт настроените между някое метнато яйце. Впрочем същото го имаше и на протестите в Минск.

Втората неприятна тенденция е очакването на чужд благодетел да ни реши проблема, дали ще е европейски комисар, институция или чуждо посолство – възприема се като естествено да нямаме субектност, а да сме обекти на чужда политика под лозунга “Мутри вън!” и “Системата ни убива!”.

Имаше два протеста пред американското посолство, първият – на 21 юли, не беше отразен, защото основният му лозунг беше: “Против чуждата намеса в българската политика”. Вторият в края на юли, на същото място, но с друг призив: “Много Ви молим, вземете си мутрата!” и с обяснение в БСТВ, отразяваща плътно протеста: “Искаме ясно да заявим, че тези геополитически интереси… могат да бъдат защитавани и с некорумпирано правителство, за всички е ясно, че нещата се случват с подкрепата на великите сили”. Да не стане грешка, че няма протест срещу намесата на великата сила, а обратното, следва темане и селфи.

Третата тенденция за промяна на политическата система у нас, за ВНС, “конституциони промени”, а после направо за нова конституция, за съжаление е защитавана и от водачите на протеста – триото, и от властите, които прихванаха идеята, за да печелят време, но дебатът остава напълно сериозно в рамките на процедура, и от президента, чийто проект още не е оповестен, но има неговото съгласие за промени. Нова конституция означава наново открит дебат за Истанбулската конвенция.

- Брюксел е по-строг към Лукашенко, отколкото към Борисов, което може да се обясни с членството на България в ЕС и на ГЕРБ – в ЕНП. Но все пак станахме свидетели на приемането на Резолюция за състоянието на правовата държава и върховенството на закона. Според Вас прогледна ли Европа за случващото се в България по отношение на корупцията, свободата на медиите, съдебната система?

- Европа не е спяща красавица, която може прогледне след протестърска приказна галантност. Европейският съюз зае пропротестърска и анти Лукашенко позиция, защото Беларус е възможна геополитическа придобивка – стратегически ще завърши обръча около Русия, разкъсан до момента от Минск. България е в ЕС и изпълнява всички евроатлантически заръки по няколко пъти, един път с Брюксел, втори път с Вашингтон, трети с Берлин, за всеки случай. Европа вижда всичко, но и получава всичко, или почти всичко – големият проблем за нея е Истанбулската конвенция, именно затова беше включена като тема в 17 и 18 точка от Резолюцията. По-малкият, но пак проблем, са българо-македонските отношения. Останалото е лирика.

- От корупцията и срива на правоприлагането вниманието внезапно бе отклонено към Истанбулската конвенция и регистрацията на ОМО „Илинден“. Защо според Вас?

- Не беше отклонено, а беше насочено вниманието към тези две теми. ЕС се интересува от т.нар. македонското малцинство и особено настървено от джендър идеологията. Първото ще осигури териториалното разширение на Съюза върху постюгославски земи, второто – идеологическото доминиране, джендър идентичността в “зоните на човечност” (справка фонд дер Лайен).

Другите теми за корупция, свобода на медиите и прочее нямат значение за еврократите, освен като инструмент за натиск, ако се наложи. Имат значение за нас, но подписът под тази резолюция е знак на съгласие и с “македонското малцинство”, и с “дълбоката загриженост”, че сме отхвърлили Истанбулската конвенция. Незадължителният характер на резолюцията не променя факта, че тя е официален документ, подписан от български евродепутати.

- Ще повлияе ли резолюцията върху развитието на политическите процеси в България?

- Ще бъде използвана от северомакедонските ни съседи в българофобската им пропаганда, но ние сме я подписали.

- Водят ли двойните стандарти в европейската политика до евроскептицизъм и у нас?

- У нас еврооптимизъм може би имаше на 10 ноември, ако говорим за преобладаващо бленуване. Евроскептицизмът в различни степени доминира и не зависи само от последното европейско незабелязване на протеста.

- Има ли България ясни национални интереси или правителството на Борисов се върти във всички посоки, следвайки интересите на Велики сили или на ментори, от които зависи?

- Правителството на Борисов, както и правителствата на прехода, се ослушват. Ослушването не е национален интерес, а политически рефлекс в геополитическа реалност, която не е в наша полза.

- САЩ използваха случая „Навални“ за още по-силен натиск върху Русия и Германия за спиране на „Северен поток-2“. Каква ще е съдбата на тръбата през България, за която премиерът твърди, че е част от българската инфраструктура?

- Съдбата на първата тръба – Южен поток, беше решена с любезното съдействие на протеста 2013. Съдбата на втората тръба, Турски поток, наричан от премиера “Балкански”, от водачи на протеста днес – “Руски поток”, а в действителност “руско-турски” с хипотетично американско участие, ще се реши от акробатиката на ослушването. Ще разберем, тръбата винаги мирише.

- Виждате ли връзка между тръбата и поредния шпионски скандал между София и Москва?

- Тръбата си върви, “шпионите” се разменят, къде е скандалът?

* “В сърцето на девойката ще посея възторга от убийството, и в детската душа – кървави мечти (...). Революцията веднага ги изгаря (...), те (жените) чакат нейния дъх и когато устните на метежа се докоснат до челата им, повече няма какво да правят на земята“ - (превод – Дарина Григорова).

Проф. д-р Дарина Григорова е преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на списание ALMANACH VIA EVRASIA. Автор на книгите „Свобода и самодържавие. Руският либерализъм в края на ХІХ в. “, „Евразийството в Русия“, „Империя Феникс“.

http://epicenter.bg