НАДМЕННАТА „ЕВРОПЕЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“

„Аз направих своя цивилизационен избор“, „ България направи своя цивилизационен избор“ – изрази на мастити политици и хората, които редовно присъстват на телевизионния екран. Очевидно, те са направили своя избор от многото цивилизации на цивилизационния пазар.

Ако попитате търсачките Google, Яндекс , енциклопедичните речници и др. що е то „цивилизация“ ще намерите разни определения, но всички те се свеждат до:

Основни характеристики: съществуване на град (уседналост на населението); специализация на трудовата дейност; концентрация на излишък от произведени блага; класова структура; държавна организация.

Второстепенни характеристики: огромни култови сгради; търговия с далечни земи; монументални произведения на изкуството; писменост (счетоводство, регистри); научно познание (математика, геометрия, астрономия).

Горните характеристики еднозначно поставят извън съвременната цивилизация обитателите на джунглите на Амазония и Африка, обитателите на някои острови в Тихия океан и други кътчета на планетата, забравени от бога.

Преди хилядолетия са съществували други цивилизации – на шумерите, на Египет, на древна Гърция и Рим, на маите и инките, които по една или друга причина са изчезнали, като са оставили огромно наследство, което се е вписало в съвременната цивилизация, но изборът на която и да е от тези цивилизации от съвременния политик е очевидно невъзможен.

Ако приемем горните характеристики за верни, справедливо е да попитаме: Коя цивилизация сме избрали и какви са нейните отличия от другите хипотетични?

Вечните подозрителни погледи са насочени към Китай. Всеки средно образован човек може да посочи огромният принос на Китай в човешката цивилизация: книгопечатането, книжните пари, металолеенето, компаса, корабостроенито и корабоплаването, барута, манифактурата и какво ли още не. В същото време в съвременен Китай са вписани и развити всички по-горе изредени характеристики на съвременното цивилизовано общество. Възниква резонният въпрос: С какво Китай е в друга цивилизация, отлична от нашата, Европейската.

Друг също така подозрителен поглед е насочен към Руската федерация. Няма нужда да повтарям изложените по-горе доводи за абсурдността на тази подозрителност.

Въпреки тези аргументи европейските политици и нашите приспешници редовно отграничават Европа и Америка от Китай и Русия като нещо различно от тях, от друга цивилизационна група. От само себе си се разбира, че Европейската е с по-висока степен на развитие. Пренебрегва се очевидният факт, че цивилизацията на съвременното човечество се изгражда по общ модел и има общи характеристики в регионите на света. При съвременната глобална обвързаност на икономиките, финансите, културния обмен между народите и континентите, многократно ускорени от неограничения информационен поток и информационните технологии цивилизацията се развива като единен процес.

Не може да се игнорира и другото: във всеки регион на планетата, във всяка страна този процес се развива с много различия, продиктувани от конкретното историческо наследство. Това често внася объркване на понятието цивилизация с културните, политическите и битовите различия между народите от различните континенти и страни. Това, че китайците пишат и водят своите счетоводни книги с йероглифи и живеят в различен от нас конституционен ред, не ги преселва в друга цивилизация. Както и това, че в ислямския свят отношението към жените е различно от това в християнския свят, не е основание да ги числим към друга цивилизация.

Истински цивилизованият подход

е да ги приемем такива каквито са

Защото различия има в градоустройството, класовата структура, изкуството. Едва ли е възможно унифицирането на всичко, което съставлява цивилизацията, но законотворците на т.н. Европейска цивилизация провеждат именно такава пропагандна и законодателна политика. При това не е трудно да се забележи, че образците, които се предлагат и налагат на държавите и народите, произлизат от богоизбраните страни на Европа и Америка. Тази измислена Европейска цивилизация се предлага не само за вътрешна употреба, но и като единствен образец за човечеството.

Средностатистическият европеец и особено нашите комплексирани политици приемат за цивилизовано общество и цивилизация средата, в която живеят те и северноамериканците. Няма съмнение, че в тези райони елементите, характеризиращи съвременното понятие за цивилизация, са най-пълно развити. Това мотивира чувството за превъзходство, което е опиянило голяма част от европейския и северноамериканския свят. Силно то се подхранва и от особеностите на политическата и правовата системи, които са изградени в тази част на света и се определят като единствено демократични и с право на съществуване. Във всички случаи те са „Най“ и образец, който не може да бъде заобиколен, ако искате да бъдете приети в семейството на тази „Европейска цивилизация“.

Настървеното желание да се разделя съвременна общочовешка цивилизация на парчета,

неприемането на Китай, Русия и други страни

като равноправни членове на цивилизацията

на съвременното човечество и на отделните народи (поне на по-голямата част от тях) има друг произход. Отговорът трябва да се търси не в неизбежните цивилизационни различия между народите, а в различните апетити за богатство и свързаното с него желание за доминиране.

По една или друга причина Западна Европа и САЩ са икономически по-добре развити от останалия свят. Тяхната икономическата сила подхранва хипертрофираното самочувствие и непреодолимото желание на европееца и европейските политици (в тази група най-важните членове са от другата страна на Атлантика) да налагат своите икономически интереси, правни норми и политическо устройство на всички, които са извън тази измислена цивилизация. На американеца от САЩ по конституция е отредено задължението да защитава свободата и демокрацията навсякъде по света. И това задължение оправдава стотиците военни бази по света около Китай и Русия, там където „свободата е застрашена“, бруталната военна намеса в живота на страни и народи, които с нищо не застрашават свободата и независимостта на Щатите, но имат апетитни богатства и територии. Санкционната политика стана мощно средство за ограничаване развитието и деформирането на икономиките на всички страни, които по един или друг начин противоречат на интересите на САЩ и Европейския съюз. В този кръг попадат Китай, Русия , Ирак, Северна Корея, Куба и др.

Изразът „Ние направихме своя цивилизационен избор“

няма нищо общо с цивилизацията

Това е избор за принадлежност към една икономическа структура – Европейския съюз и военната структура НАТО. Те има своите икономически и военно-стратегически интереси, които са насочени както към страните членки, така и далеч извън границите на съюза. Но във всички случаи са в интерес на САЩ и на „началниците“ от ЕС, както казва Б.Б.

Ако говорим за нашата страна, тя стана жертва на въпросните „стратегически интереси“ със загубата на нефтопровода „Бургас – Александрополис“, газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“.

Заслужава си да отбележим, че за осъществяването на военно-стратегическите цели на „цивилизацията“, към която ние с ентусиазъм се прикачихме, споменатите по-горе „началници“ предвиждат и средства, различни от политическите, икономическите, културните и пр. Тези средства са достатъчно мощни, за да разрушат световната цивилизация, включително и тази, към която имаме претенции, че принадлежим, и да обезсмислят всичко, което човечеството е съградило в милионите години на своето развитие.

Румен Попов

http://24may.bg/2020/10/05/%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%86%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/