„Продължавам да питам в България с какви тестове се тестваме, при положение, че след като отправих официално запитване до Министерство на здравеопазването, документацията, която ми е изпратена, не коментира нито вируса Sars-Cov-2, нито в брошурите, сертификатите и документацията на тези медицински изделия има достатъчна надеждност и годност с какво биват тествани българските граждани.“ Това каза в предаването "Преди всички" адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право. Тя бе член на Медицинския съвет към премиера, сформиран в началото на пандемията и саморазпуснал се, но който де юре все още съществува.

Когато всяка сутрин слушаме едни цифри, никой не излиза да каже какво точно и как се тества, подчерта Петрова пред БНР. Според нея голяма част от предприетите действия не са "нито мотивирани, нито целесъобразни, нито оправдани" и това се наблюдава още от март насам.

„Когато се задават въпроси, на които не се дава базиран на медицински или други доказателства отговор, а се търси просто стабилност, просто всяване на страх, няма как като експерт да подкрепя подобно поведение. Най-малкото, защото то по никакъв начин не се обединява с научните доказателства и данни, които имаме“, коментира Мария Петрова.

Петрова анализира още какъв ще бъде ефектът за малките населени места от законовите промени, които ограничават ръководителите на държавни и общински болници да могат да работят само като управители и преподаватели. Тя поясни, че ограничението може да бъде разгледано двояко - от една страна по думите й управлението не е дейност, която може да се извършва по съвместителство или в свободното време, а от друга страна има недостиг на специалисти.

На везните бяха поставени две неща, които не трябва да се сравняват – доброто управление на лечебните заведения, и пациентската безопасност и достъпът до медицинска помощ. Не можем да направим компромис нито с едното, нито с другото, подчерта Мария Петрова.

До момента компромисът е бил в полето на пациентската безопасност, защото след няколкочасова административна работа шефовете на болници са оперирали, а а сега везната се накланя в посока по-добро управление и съответно лишаване на достъп на пациентите до медицинска помощ, изтъкна специалистът по медицинско право.

Трябваше да помислим какво ще се получи в малките населени места, където управителят е единственият специалист, който може да извършва дадени медицински дейности, допълни адвокат Петрова. НЗОК трябва да сключи договор със специалист със съответната квалификация - ако това не може да се случи, се стига до ограничения за пациентите, обясни тя.

Извън трудовите договори и договорите за управление и контрол има юридически опции, които могат да бъдат използвани, категорична е Мария Петрова.