„Пандемичната умора е чувство на изтощение като резултат от въздействието на Covid-19 върху живота ни. От една страна страх да не се разболеем, от друга страна – страхът да не загубим работното място. Реакциите на хората са различни – от едната крайност до другата. Някои хора пренебрегват новините, други непрекъснато ги слушат. Трябва да се намери един баланс между информацията и нашето възприемане и обработване на тази информация.“ Това каза пред БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.

„Има усещане, че хората са много по-изнервени, много по-несигурни, някои реагират депресивно, други – с повече тревожност, нарушения в съня и едно увеличаване на употребата на алкохол и психоактивни вещества. Това нещо се усеща както при деца, така и при по-възрастни хора, в различни групи, които се нуждаят от помощ“, коментира проф. Миланова в предаването „Хоризонт до обед".

Още май имаше предупреждение за криза с психичното здраве. Световната здравна организация предупреди, че се задава такава криза. Сега все по-често се сблъскваме с последиците на тази продължителна пандемична криза, която доведе до т.нар. пандемична умора, отбеляза специалистът. Тя определи данните на СЗО като „стряскащи" и посочи, че в почти всички страни се установява срив на психично-здравните услуги и проблем в обслужването на хората с такива проблеми.

„Тоест не само е нараснала нуждата от помощ, но има и проблем в получаването на тази помощ.“

При нас в началото строгите ограниченията са пречели на хората да стигнат до лекар, уточни Вихра Миланова. „По-нататък обаче се натрупа такава умора – след повече от 200 дни изолация и натиск, че трябва да спазваме определени мерки. Има действително едно усещане, чувство за „изпепеленост“.

Според проф. Миланова това засяга не само хората, които са преживели тази инфекция, но и всички останали. „Уморени от мерките, които трябва да се спазват, от страха да не се разболеят, загубата на работни места…“

„Трябва да се адаптираме към тази среда. Както ми хареса едно сравнение - вирусът действа не като промяна във времето – дали е дъждовно днес или горещо, а по-скоро може да го сравним с промяна в климата. Ако ние не се стремим активно да контролираме тази инфекция, тя няма да може да си отиде. Трябва да сме адекватни на това, което се случва. Да спазваме правилата. Всичко това да бъде в едни разумни граници“, подчерта проф. Вихра Миланова.

Доброто психично здраве е състояние на благополучие, категорична е тя. "Това са хората, които притежават умения да се справят с ежедневния стрес. Хората трябва да могат да запазят този баланс, комфорт и да усещат удовлетворение от себе си и това, което вършат."