Страната ни се люшка между двете крайности - от "България има най-бързият интернет в Европа" до "за електронно управление се дадоха 1,5 милиарда лева и още е в началото". Това се посочва в анализ по проблемите на дигитализацията, разработен от Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в БСК.

Според Илиев посланията на Европейската комисия за дигитализация на всички сфери на социално-икономическия живот се чуват добре и у нас, най-вече в частта на планираните суми. В доклада се посочва, че особено впечатление прави широката употреба на термина "дигитален хъб", без обаче да се знае какво е това.

В анализа се прави преглед на най-важните индикатори и мястото на България в ЕС и съпоставими новоприети държави-членки (след 2004 г.). Обръща се внимание най-вече на дигитализацията на публичното управление (държавно, общинско) и на бизнеса.

По този индикатор страната ни е над средното за ЕС ниво, заемайки на 8-мо място в ЕС (2019 г.). Принос за челните позиции има наличието на услуги и на английски език.

Относно свързването на различни бази данни (на различни ведомства) предпоставките за последващо електронно управление са обединени в 5 индикатора, като причината е-управлението да не се случва в България е скрит именно в слабото ни представяне по тези 5 индикатора, сочи анализът.

Родният бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския.

Усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. В действителност България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Когато обаче става дума за скорости над 100 Mbps, страната ни значително изостава.

COVID-кризата показала, че чиновниците ни не се справят с компютрите

Критична слабост е липсата на подготвени кадри в държавната администрация

В анализа се посочва, че цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет, като това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина - на второ място сме по липсата им.

По отношение на финансирането на ИКТ сектора се посочва, че то е основно частно, публично почти няма, а "усвояването" на европейски фондове е на изключително ниско ниво.

"Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма - с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни", пояснява се в доклада.

Томислав Дончев призна: към е-управление вървим бавно.

Посочва се и, че много фирми считат наличието на интернет страница и/или Фейсбук за достатъчна дигитализация. Проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно, а то е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 - съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката.

"Изключително рядко са случаите, в които България може да се похвали със достижения около или над средните за ЕС. Нещо повече, динамиката във времето показва, че ножицата между нас и страните от Централна и Източна Европа се разтваря все повече", завършва анализът.