"Има опити отново да бъде наложена една гледна точка към датата 9-и септември 1944-а година", коментира пред БНР проф. Искра Баева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Според нея още след 1989-а година се е появило това желание у всеки, които е идвал на власт, да наложи своето виждане за историята, "както е било наложено през десетилетията преди 89-а".

"Това мислене започна да се възражда в последните години, защото бяха поутихнали страстите, плуралистичността на демокрацията се беше приела от обществото. ... Силно се надявам тези опити да бъдат неуспешни", подчерта историкът.

Според нея има тенденция, която се наблюдава след 89-а, една част от тези, които не позволяват да има друга гледна точка към историята, имат произход от идеологическите институции и партията-държава преди 1989-а година:

"Претърпелите историческо поражение търсят причина в себе си и се опитват да се променят, а тези, които отново са на върха на вълната, смятат, че няма нужда да се променят и че това е новата истина".

Проф. Искра Баева изложи тезата, че след 9-и септември 1944-а България попада в една друга сфера - на Съветския съюз:

"Всеизвестно е, че това решение не е само по волята на Сталин и на Червената армия, а това е международна договореност с Антихитлеристката коалиция. Всеизвестно е, че промените в България започват с една демократична вълна с възстановяване на действията на Търновската конституция... По-късно, с началото на Студената война, България като част от Съветската сфера попада в изострянето на отношенията с желанието на Сталин да дисциплинира държавите от Съветската сфера, така, че да не позволи да я напуснат".

По думите на професор Баева е безспорно, че налагането на режима след 9-и септември е съпроводено с политически репресии, но уточни, че първо те са били срещу политическите противници - предишните управляващи, които са вкарали страната в съюз с Третия райх, но и срещу демократичните сили, на които не им харесва тази тенденция, а накрая тези репресии опират и до самата управляваща комунистическа партия:

"Това, по което се спори, са детайлите - колко са жертвите на репресии, кога и по какъв начин. И тук вече въображението се развихря и какви числа се използват", коментира тя.

Като не общопризнат факт в България проф. Баева изтъкна, че в периода след 1944-а година в България е извършена модернизацията в почти всички сфери на обществото:

"Статистическите данни от международната статистика показват едно високо икономическо развитие на страната. Това би трябвало да се признае".