Българската икономика се сви през второто тримесечие с рекордните 9,8% спрямо първите три месеца на годината и отбеляза най-драматичен спад на годишна база с 8,2% от 1997 г. насам на фона на строгите противоепидемични карантинни мерки, предприети през периода март - април, целящи ограничаване разпространението на коронавируса, показва експресна оценка на Националния статистически институт (НСИ).

Брутният вътрешен продукт на България се понижи през второто тримесечие на 2020 година с цели 9,8% спрямо първите три месеца, когато нарасна слабо с 0,3 на сто, отбелязвайки по този начин най-драматичен икономически спад от най-малко четвърт век насам.

Спрямо второто тримесечие на 2019 г. българският БВП се сви с цели 8,2% след растеж с 2,4% през първите три месеца на настоящата година. Това е най-големият икономически спад в нашата страна от първото тримесечие на 1997 година.

Според експресната оценка на НСИ за второто тримесечие на 2020 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 27,0584 млрд. лева, а реализираната добавена стойност е в размер на 23,5104 млрд. лева.

Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (78,9% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 21,3465 млрд. лева. През второто тримесечие бруто капиталообразуването е за 5,1148 млрд. лева и заема 18,95% от БВП на страната.

Експресните данни НСИ показват, че сред основните причини за регистрирания драматичен икономически спад спрямо първото тримесечие са силното намаление на износа на стоки и услуги, както и на крайното потребление и пониженото брутообразуване на основен капитал.

Крайното потребление, което по принцип е важен двигател за растежа на икономиката, се свива през второто тримесечие с 2,1% след понижение с 0,1% през първите три месеца, като в същото време неговият растеж на годишна база се забавя рязко до едва 0,4% от 4,1% в началото на годината.

Бруто образуването на основен капитал се понижава с цели 4,3% спрямо предишните три месеца, когато се сви с 1,5% и отбелязва спад на годишна база с 3,8% след повишение с 1,2% през първото тримесечие.

Износа на стоки и услуги на годишна база се срива през второто тримесечие с 23,4% спрямо предходните три месеца и с 20,3% спрямо година по-рано, достигайки 13,9054 млрд. лева (51,4% от БВП), като в същото време вносът се свива на тримесечна база с 21,3% и с 20,0% спрямо второто тримесечие на 2019 г. и е в размер на 13,3074 млрд. лева (или 49,2% от БВП).

От данни се вижда, че в крайна сметка външнотърговското салдо на нашата страна е положително през второто тримесечие и в размер на 598 млн. лева, което не позволи още по-силен икономически спад.

НСИ представи и данни за нарастване на безработицата и за намаляване на заетостта в нашата страна през второто тримесечие на 2020 година.

През трите месеца до края на юни общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години се понижава спрямо година по-рано с 5,6% до 3,0796 милиона, от които 1,642 милиона са мъже и 1,4376 милиона са жени.

Общо 1,9367 милиона от заетите работят в сектора на услугите (или 62,9% от всички заети лица), в индустрията са заети 938,5 хиляди (или 30,5% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 204,5 хиляди (или 6,6%).

Броят на безработните през второто тримесечие на 2020 г. е 192,2 хиляди спрямо 142,0 хиляди година по-рано, докато коефициентът на безработица се повишава до 5,9% от 4,2% през същото тримесечие на 2019 година.

НСИ отчита, че най-малък процент безработни през второто тримесечие на настоящата година са тези с висше образование (17,3% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (27,2% от всички безработни) и лицата със средно образование (55,5% от всички безработни).

Коефициентът на безработица сред висшистите е 3,1%, като нараства с 2,2 пункта спрямо второто тримесечие на предходната година, сред лицата със средно образование е 5,9% (повишение с 10,4 пункта), а сред хората с основно и по-ниско образование коефициентът на безработица достига 13,4 на сто.