СИТИТЕ БУНТОВЕ СРЕЩУ РАСИЗМА ИЛИ ЗА КАКВО СЕ БОРЯТ В ЕВРОПА

След Америка, в столиците и големите градове на водещите европейски държави избухнаха мирни протести, плавно прерастващи в жестоки сблъсъци с полицията, а понякога и в погроми и грабежи на магазини. Германия, Франция, Великобритания, Белгия, Испания, Италия, Швеция, Дания - списъкът не е пълен. Страните са различни, снимките са еднакви. Всичко, което се случва в Европа сега, е обичайният за западната демокрация сит бунт, когато хората протестират не от глад и безнадеждност, а от неудотвлетворение, скука и често от усещане за обща безцелност на съществуването си. Това е предпазен клапан, който позволява освобождаване на парата на безсилието на долните слоеве на обществото.

Критично настроените към САЩ и Европа коментатори вече говорят едва ли не за връщане на Запад на бумеранга на “цветните революции”. От своя страна, много големи западни или прозападни медии успяват почти да не забележат тези протестни акции, скривайки материалите за тях в кратки истории на трета страница. Какво всъщност става?

Америка и расизмът

На пръв поглед протестите в Европа възникнаха почти от нулата. В САЩ всичко е по-просто - протестите там бяха предизвикани от смъртта на чернокож мъж по време на груб полицейски арест и те наистина са насочени срещу произвола на силовите структури и расизма. В този случай борбата срещу расизма се тълкува изключително като защита на чернокожите.

Жестокостта на полицията в САЩ наистина е печално известно и признато явление. Друг е въпросът доколко това може да се обясни с огромното количество оръжие сред населението и общото ниво на престъпността, но това е напълно различна тема. Расизмът е “роден” проблем за САЩ, той преминава под различни форми през цялата история на тази страна от колониалните времена до днес. Събитията, които се случват сега в САЩ, не са характерни само за Америка.

Да, те наистина имат голям размах, но това може да се обясни с допълнителни фактори: тежкото икономическо положение, бързият растеж на безработицата и влошаването на социалните перспективи вследствие на пандемията. При тези условия е разбираем и мащабът на погромите - мародерите се опитват да се възползват от ситуацията, за да подобрят финансовото си състояние. Освен това, в началния етап на карантината много американци купуваха оръжие, готвейки се сериозно да защитават домовете и провизиите си от съседите. Стресът беше силен, беше необходимо разведряване...

Но какво се случва в Европа?

Наистина ли е просто износ на насилие чрез екрана? Разбира се, че не. Безусловно телевизията и интернет изиграха роля, тласкайки хората към действие, но това далеч не е единствената и основна причина. Снимките с горящо полицейско управление, разбити автомобили и магазини, както и снимките на протестиращи, ранени от гумени полицейски куршуми в САЩ, станаха катализатор на събитията в Европа, но не са основната им причина.

Расизъм в европейска версия

В Западна Европа съществува цяла култура на уличните протести, или по-скоро две напълно независими една от друга култури. Първата е пряко свързана както с расизма, така и с полицейското насилие. Тя се наблюдава в мигрантските квартали - формиралите се от 60-те г. насам градски райони, компактно населени с имигранти от бившите колонии - араби, имигранти от Африка, Южна Азия, Турция, Афганистан. Всяка страна има свой миграционен колорит. Във Великобритания това са главно граждани на страните от Общността, пакистанци, индийци. Те обаче дори не се смятат за мигранти, а за свои. Във Франция това са имигранти от Северна Африка, главно алжирци, тунизийци. В Германия - турци, в Белгия - мароканци, турци и имигранти от Конго (бивша белгийска колония).

В черните гета в европейските градове редовно има сблъсъци с полицията, незначителни сблъсъци - няколко пъти месечно, но резултатите от тях са леки наранявания и няколко административни протокола. Тези инциденти на практика не попадат в медиите. Но когато се провеждат големи протести, младежта от тези квартали на драго сърце се присъединява към протестиращите.

Между другото, кражбата или грабежът в този случай невинаги е самоцел, мнозина отиват само за да викат, други - за да чупят и палят. Във френскоговорящите социални мрежи има дори такъв мем - tout casser. Буквално - „чупя всичко“. Само в името на адреналина. В името на справедливостта (и за да се избегнат обвинения в расизъм), трябва да се отбележи, че сред уличните хулигани има доста бели европейци, а по време на различни бунтове в отделни страни в Европа през последните години се забелязват представители на златната младеж. Въпреки че те не задават тон.

Колониална карма

Европа има своя история с расизма - колониалното минало. Съвременните европейски демокрации са израснали върху основите на колониалните империи. Носейки "ползите от цивилизацията" на туземците в колонията, европейците им донесоха търговията с роби, жестоките репресии, тежката експлоатация - пряка и непряка. Приходите от богатството на колонията изтичаха в метрополията, обезпечавайки богатството, индустриалната революция и икономическия подем на Европа.

Колониалното минало на Европа е расизъм в най-чиста проба, истински и с лъскав аристократичен блясък, обоснован в научни трудове и книги на световноизвестни писатели. Това неприятно минало е вписано плътно не само в историята, но и в културата и самия облик на Европа. Много архитектурни паметници, красиви музеи, художествени галерии, театри, обществени сгради и цели градски квартали са били построени с колониални пари. Както е известно, Ръдиард Киплинг е написал не само „Книгата за джунглата“, той е бил и убеден певец на колониалния режим, възпяващ „бремето на белия човек“, носещ светлината на цивилизацията по света.

Днешните „борци срещу расизма“ разбират това и по време на протестите в Европа започнаха да свалят от пиедесталите паметниците на големи и много уважавани държавници, които са били свързани с търговията с роби. Актове на вандализъм имаше в Белгия срещу всички паметници на краля на белгийците Леополд II, кралят-строител, присъединил към Белгия африканските колонии в Конго, където белгийските колониални власти „се отличили“ с жестоки престъпления срещу местното население.

Колониалното минало днес се явява на европейците по две направления. Първо, самите мигрантски гета в съвременните европейски градове са резултат от икономически политики, насочени към привличане на работници от колониите, а след това и от бившите колонии. В същото време социалните гаранции, предоставяни на мигрантите и бежанците, и опростените възможности за получаване на документи за пребиваване и гражданство също бяха подхранвани от срама за престъпленията в колониалните времена, който е постоянно жив в съвременната европейска цивилизация.

Второто следствие от колониалното минало е самото формиране на понятието „расизъм“ в съвременния му европейски смисъл. Той има широко приложение, понякога в най-неочаквани ситуации. Авторът на този текст лично наблюдава такава сцена в един супермаркет в Брюксел. Чернокожа жена на средна възраст поиска от 30-годишен бял белгиец да я пусне по-напред на опашката в магазина. В отговор на небрежния отказ тя категорично заяви, че той е расист и без никаква съпротива премина напред.

В съвременното европейско медийно пространство по принцип не е възможно никакво пряко и открито обществено обсъждане на проблемите на мигрантите и особено на такива явления като националната престъпност, тъй като всеки участник се стреми да направи всичко, за да не каже неразумна дума и да не получи веднага етикета на латентен расист.

Защото това е много сериозно. За пост в социална мрежа, който потребителите сметнат за расистки, човек може не само да се изправи срещу тормоз в интернет, но и да загуби работата си, ако работодателят му бъде информиран за възгледите на служителя.

В много отношения това произтича от модерното отношение към колониалното минало. Предполага се, че за него ще се покаят и срамуват, въпреки че това не трябва да се прави на глас, но ако не можете да се измъкнете от темата, ще трябва да се покаете. Изглежда, че това до голяма степен е естествена реакция на престъпленията от миналото. Тя обаче в крайна сметка придоби хипертрофирани и грозни черти.

Колониалният срам и произтичащото от него разбиране за расизма се превърнаха в болно място за европейците, особено за политиците и обществениците, с чието правилно натискане можете ефективно да ги манипулирате, което много добре се научиха да правят НПО, защитаващи правата на мигрантите. Между другото, именно поради това властите на европейските градове безропотно разрешиха провеждането на масови протести срещу расизма, дори когато карантинните правила, забраняващи масовите събирания, все още бяха в сила. Да не се разреши акция срещу расизма - страшно е дори човек да си го помисли, тъй като това ще бъде краят на политическата кариера на длъжностно лице, взело такова решение.

Европроизвол?

В повечето европейски страни полицията като цяло действа много по-меко, отколкото в Съединените щати, особено при незначителни улични сблъсъци или обикновени задържания, а не големи градски сблъсъци, като акциите на "жълтите жилетки" или разпръскването на привържениците на каталунската независимост след референдума в испанската провинция. За разлика от тях, от страна на жителите на гетото и местните улични банди полицията често е изправена пред много сериозно ниво на агресия и пряко насилие.

В Брюксел например има няколко квартала, в които полицията патрулира изключително неохотно, тъй като там без никакво предупреждение могат да влетят павета в полицейската кола. А опитът за задържане на заподозрян може да доведе до побой на служители на реда от местните жители. Комисариатите в някои райони на белгийската столица страдат от хроничен недостиг на персонал, тъй като всички знаят, че службата там е много по-опасна. Разбира се, ситуацията се променя в условията на мащабни градски сблъсъци, когато дори и най-толерантната полиция подивява и на градушката от камъни отговаря с палки, зашеметителни гранати и водни оръдия.

Културата на уличните шествия

Освен в мигрантските гета, в Европа има и втора култура на улични протести. Тази култура на коренните европейци е част от собствената им история. Културата на уличните шествия и карнавали води началото си от Средновековието. Карнавалът в Европа не е просто забавно шествие, танц и пиршество. Това е традиционен празник на ексцесии. Много различни. Време, в което в продължение на един или няколко дни се отменят социалните забрани и ограничения, които през останалата част от годината са изключително строги в традиционното католическо общество. По време на карнавала през Средновековието буйното веселие, танци, лакомия и пиянство са били норма. Сбиванията и сексуалните ексцесии не са били насърчавани, но и не са били осъждани толкова строго, както във всеки друг период от годината. Това е било времето на психологическо и физическо освобождаване на фона на труден живот с много лишения и сериозни социални ограничения.

Религиозните процесии са били най-важният елемент не само на религиозния, но и на социалния живот. Това е била форма на обръщане към Бога, често за решаване на чисто земни проблеми. Например, процесиите често са били организирани през годините на чумни епидемии, като актове на колективно покаяние.

Тези традиции не са изчезнали от подсъзнанието на европейците, въпреки упадъка на религията в съвременна Европа. Просто сега исканията на гражданите са адресирани не към Господ, а към властите, но формата на изразяването им остава същата. С формирането на европейските демокрации през ХХ век не само мирните улични демонстрации, но и силовите акции на протест, придружени от сблъсъци с полицията и насилие, станаха напълно нормален и неотменим елемент на демократичната система. Това е предпазен клапан, който позволява освобождаване на парата на безсилието на долните слоеве на обществото.

Само през последните две години Европа преживя поредица от такива протести, по-специално „детските маршове за климата“, които многократно бяха придружени от съвсем недетски безредици, и движението на „жълтите жилетки“. Между другото, тези две движения бяха напълно противоположни по своята идеологическа ориентация: първото се бори срещу въглеродните емисии, в частност автомобилите, второто - срещу екологичните данъци върху горивата, които трябваше да гарантират намаляване на тези емисии в дългосрочен план. В същото време, според оценките на полицията, едни и същи хора често са участвали в безредиците, съпътстващи тези движения.

И преди това в Европа редовно се провеждаха мащабни протести с бунтове и погроми. По-рядко, отколкото в САЩ, и то не във всички страни едновременно, но все пак постоянно. Важно е да се подчертае, че двете култури на протест в Европа - както спазващата закона "европейска" кутура, така и агресивната "мигрантска" - взаимно се допълват. Най-голям размах имат безредиците, които започват като мирни протести, а след това придобиват динамиката на движение, характерно за етническите гета.

„Цветна революция“?

Наблюдаваме ли сега нещо като „цветна революция“? Не. Това е технология, създадена от Запада за провеждане на съвременна неоколониална политики в отношенията му със страни от третия свят или тези, които Вашингтон и Брюксел смятат за такива.

„Цветната революция“ по своята същност предполага обичайния преврат, вдъхновен отвън и реализиран без кръв или малко кръв, използвайки реални претенции за власт, натрупана в обществото. Без участието на военните, а само със силите на гражданските протести, за да се придаде легитимност на това действие. Най-важните инструменти за осъществяване на такъв сценарий са лидерът, който е кандидат за власт, както и наличието на протестиращи или техните спонсори, които контролират значителна част от медиите в тази страна.

За такъв сценарий в Европа няма никакви предпоставки, освен самите протести. Както в известната шега: в САЩ цветна революция е невъзможна, защото там няма американско посолство. Основната причина обаче е, че зад протестиращите няма реални вътрешнополитически сили, които биха могли да претендират за власт. Плюс никакво влияние в медиите и никаква подкрепа от външни спонсори. С течение на времето те просто ще избледнеят, когато участниците в тях се уморят.

Житейска работа

След двумесечна изолация заради пандемията, в обществото се натрупа значителен потенциал от психологическо неудовлетворение, изострено от безпокойството за бъдещето и неясните икономически перспективи. Темата за антирасизма се оказа идеалният претекст отново да излязат на улицата и да участват в процесии. Някои просто да покрещят, други - да разбият витрина или стъкло на кола, трети - да разграбят магазин.

Прекият резултат от тези протести в Европа ще бъде рязък спад в готовността на европейците да спазват останалите и вече отегчителни карантинни ограничения. Като се вземе предвид рискът, че в резултат на самите масови протести разпространението на коронавируса може отново да се засили, всичко това може да предизвика нова вълна на пандемията в Европа с нова карантина и още по-големи икономически проблеми в бъдеще.

Колкото и парадоксално да звучи, но антирасистките акции, придружени от насилие в Европа, могат лесно да доведат до по-нататъшно увеличаване на популярността на националистите като сила, противопоставяща се на миграцията и обявяваща се „за реда“, тоест срещу участниците в сегашните вълнения и техните методи. Във всеки случай процесът на радикализация на Европа вляво и вдясно, в резултат на тези събития, само ще се засили.

Ситият бунт

Всичко, което се случва в Европа сега, е обичайният за западната демокрация сит бунт, когато хората протестират не от глад и безнадеждност, а от неудотвлетворение, скука и често от усещането за обща безцелност на съществуването си, а заявените лозунги нямат много общо с възможните резултати от протестите.

Подобни представления изобщо не са опасни за западната демокрация като система, напротив, тя се нуждае от тях като средство за контрол на емоциите в обществото. Те обаче засилват тенденциите, които могат да подкопаят политическата стабилност на страните от ЕС. Това е радикализация на обществото и саботаж на усилията за борба с пандемия, което може да струва скъпо на икономиката.

И ако не е възможно да се запази икономиката след пандемия, когато целият свят очаква безпрецедентен икономически спад, тогава ситите бунтове могат да станат гладни (надяваме се, че не в буквалния смисъл), което наистина може да доведе до промяна на цялата политическа карта на Европа. Но това ще бъде съвсем различна история.

Денис Дубровин, е кореспондент на ТАСС в Брюксел

https://glasove.com/categories/komentari/news/sitite-buntove-sreshtu-rasizma-za-kakvo-se-boryat-v-evropa

Със съкращения

Превод: "Гласове"