С МОРАЛНИЯ АВТОРИТЕТ НА КАРАНТИННИТЕ ФЕТИШИСТИ Е СВЪРШЕНО

Преди шест седмици, когато хиляди души на много места в САЩ се събраха пред сградите на щатските власти, за да протестират срещу нарушенията на човешки права, причинени от принудителните заповеди хората да си стоят у дома, привържениците на карантината реагираха с лицемерно набожно възмущение. Определяйки протестиращите като "ковидиоти", които не могат да оценят полезността и необходимостта от налагани от полицията карантини, новинарските медии и защитниците на карантината в социалните медии заявиха, че протестите ще предизвикат нови епидемични огнища, а медицинските сестри заявиха, че протестите са шамар за хората, които се опитват да лекуват заболяването. Една политическа карикатура изобразява медицинска сестра от спешно отделение, която казва "ще се видим скоро" на протестиращи срещу карантинните мерки.

Сега, с далеч повече протестиращи, които се събират на далеч по-многочислени групи, не чуваме никаква нравоучителна надменност от медии или карантинни ентусиасти в социалните медии. Да, все още се правят някои опити с половин уста да се изрази безпокойство, че протестите и размириците от последните дни може да разпространят заболяването. Тонът обаче е съвсем различен. Тревогите за Covid-19 сега се формулират по модела "ако протестирате, а на нас и през ум не би ни минало да ви кажем да не протестирате, моля спазвайте тези мерките за намаляване на риска".

Всичко е много любезно и почтително към протестиращите. Политици като Камала Харис дори се включиха сред протестиращите на улицата. Тя прави това, за което настояваше другите да избягват да правят само няколко седмици по-рано. Къде са медицинските сестри, които осъждат тези протести като шамар за тях? Къде са борците срещу Ковид в социалните медии да ни кажат, че стоенето близо до друг човек без маска се равнява на извършване на убийство? В момента е трудно да ги намери човек.

Разбира се, тези, които подкрепят сегашните протести, но бяха против протестите от миналия месец, твърдят, че нещата не са равнозначни. Много от тях вероятно биха казали "Сега протестираме срещу убиването на хора по улиците!", а след това биха добавили "Ония другите протестиращи само искаха да могат да ходят на фризьор."

Действителността естествено беше доста по-различна.

Повечето от противниците на въведените заради Ковид карантини са съвсем наясно, че карантините убиват. Те водят до тежки прояви на насилие над деца, до повече самоубийства и до повече свръхдози от наркотици. Те водят до отказване на медицинска помощ, защото карантинните укази смехотворно са определили много от необходимите медицински процедури като незадължителни.

Карантините направиха десетки милиони американци безработни, като същевременно лишиха хора от социалната подкрепа, която им дават семейството и общността. Карантините увеличиха полицейското насилие и тормоз над невинни хора, чието единствено престъпление беше, че бяха излезли от домовете си или се опитваха да си изкарват хляба.

Привържениците на карантината обаче заявиха, че всички тези жертви си струват и настояха техните идеологически противници да млъкнат и "#дасистоятвкъщи".

Карантина за теб, но не и за мен

Сега обаче настоящият порой от протести и размирици ясно показват, че карантините и социалното дистанциране са съвсем пожелателни, стига протестиращите да са облагодетелствани от левичарски наратив.

Въпреки че конфликтът между привърженици и противници на карантината не може да се дефинира с ясно разделение ляво-дясно, до голяма степен остава вярно, че най-въодушевените поддръжници на карантините за Ковид се намират в лявата част на политическия спектър.

И точно затова нещата станаха толкова интересни. За левите поддръжници на карантината беше лесно да се противопоставят на протестите, когато тези протести се възприемаха като дясно явление. Сегашните протести обаче се подкрепят от левицата и вече всичко е наред, ако изключим шепа вежливо изразени тревоги, че протестите може да разпространят заболяването.

Този левичарски завой на 180 градуса по свещения характер на социалното дистанциране ще има съществено отражение върху бъдещото налагане на нарежданията да си стоим по домовете и законите за социално дистанциране.

Така де, с какво основание губернатори, кметове и служители на правоохранителните органи ще оправдават продължаващите атаки над религиозни групи, които искат да се събират както обикновено? Ако на една група хора се разрешава стотици души да се събират, за да изразят някакви вярвания, защо на други групи не се разрешава същото основно човешко право?

Политиците без съмнение скоро ще измислят нови оправдания за това несъответствие. Всъщност вече имаме един такъв случай. Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио директно си каза, че на хората, които протестират срещу расизма, е позволено да се събират. Тях Де Блазио ги харесва. Как стои обаче въпросът с религиозните събирания? Тях Де Блазио не ги харесва, така че те продължават да са забранени.

С моралния авторитет на защитниците на карантината е свършено

Сегашните размирици и протести ускориха този тип пренебрежение към принудителното социално дистанциране, макар че нещата и без това вървяха натам.

Отначало налагането на карантинните мерки срещна толкова слаба съпротива, защото традиционните медии и правителствените бюрократи успяха да убедят значителна част от обществеността, че на практика всеки е със сериозна опасност за живота или здравето си от Ковид-19. Много хора вярват на тези експерти.

През май обаче стана ясно, че прогнозираните от официалните технократи апокалиптични сценарии силно са преувеличили действителността. Определено имаше множество уязвими групи и много хора починаха от предизвикани от болестта усложнения на здравето, точно както мнозина умряха по време на пандемиите от 1958 и 1969 г. Има обаче разлика между пик в броя на смъртните случаи и застрашаваща цивилизацията чума. Експертите обещаваха второто. Ние получихме първото. И щяхме да получим него дори и без карантини. Държавите, които не наложиха пълни карантини, като Швеция, не преживяха предричания от привържениците на карантините апокалипсис. Да, смъртните им случаи се увеличиха, но болниците в Швеция в нито един момент не преминаха в извънреден режим на работа.

В САЩ щатите, които наложиха ограничени карантини за кратко време в нито един момент нямаха претоварени болници и претъпкани морги, както се твърдеше, че ще се случи.

Това може ли все пак да се случи в бъдеще от някоя друга болест или от друга вълна на сегашната? Със сигурност е възможно, но няма причина да се допуска, че Центърът за превенция и контрол на заболяванията и неговите защитници ще имат предварително представа какво се случва. Привържениците на карантината вече сгрешиха за маските, за равнищата на смъртност, за моделите и за толкова много други неща, че няма начин да знаем дали да им вярваме следващия път, когато се появят и започнат да се кълнат, че "този път вече положението наистина е бедствено!"

Все още обаче не сме се измъкнали от карантината. Наесен политиците и други поддръжници на карантината вероятно пак ще почнат да настояват да се приемат нови закони, които изискват от хората да си стоят у дома, да затворят фирмите си и другояче да замразят нормалното си ежедневие в името на спирането на Ковид-19.

Слабо вероятно е обаче обществеността да се върже на същата рутина два пъти поред. Поне не и в същата степен. Реакцията на мнозина вероятно ще е "тая песен вече сме я чували. Освен това експертите не ги беше грижа за социалното дистанциране по време на размириците. Защо да им вярваме сега?"

Това е добър въпрос.

Райън Макмакън, Институт "Мизес"

* б. ред.: Институтът "Мизес" е базиран в САЩ неправителствен мозъчен тръст, чиято цел е да насърчава преподаването и изследването на Австрийската икономическа школа и индивидуалните свободи, следвайки традицията на икономиста Лудвиг фон Мизес.

Източници: БТА, "Медиапул"