Сумата е гигантска - 750 милиарда евро за възстановяването на Европа след коронакризата. Две трети от тях ще бъдат предоставяни под формата на грантове, а една трета - като кредит. Решаващият глас при разпределянето на сумите ще е на Европейската комисия и на нейните ежегодни препоръки към финансовата и икономическата политика на страните-членки.

Според плана на ЕК гигантската сума, осигурена със заеми на международните пазари, трябва да бъде усвоена до две години. Връщането ѝ да започне през 2028 година и да приключи до 2058 година, когато Урсула фон дер Лайен би била на 99 години.

Преди това обаче европейските лидери трябва да приемат или не предложението на Урсула фон дер Лайен. Следващата среща на върха е на 18 и 19 юни, и за първи път от обявяването на пандемията лидерите ще се срещнат vis a vis. Защото вече е пределно ясно, че за пари не може да се преговаря във видеоконференция. Но във видеоконференция се постигат компромиси, както показаха германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. Тяхното предложение се превърна в съществена част от възстановителния план на ЕК, който представи Урсула фон дер Лайен.

За предстоящите поредни трудни преговори в Съвета на ЕС. Весела Владкова разговаря с Юлиян Раполд, който изследва интеграционните процеси в ЕС.

Първоначално Германия и Франция играеха в различни отбори - Берлин беше част от пестеливия север, а Франция - капитан на ощетения юг. Какво накара канцлера Меркел да склони на призивите на президента Макрон?

Германия просто осъзна, какво огромно значение за бъдещето на ЕС има възстановителният план при положение, че Европейската комисия очаква спад на брутния вътрешен продукт с осем процента. Нещо повече - в интерес на Германия е, страните от ЕС да са в стабилно икономическо състояние. Защото Германия е шампион в износа на стоки и услуги, и е зависима от доставките на части за собственото си производство, а те се произвеждат в Евросъюза.

В отговор на френско-германското предложение т.нар. „пестелива четворка“ първо се обяви категорично против раздаването на помощи, а след това представи и свое контрапредложение, възприето много остро в Берлин. Председателят на външната комисия в Бундестага Норберт Рьотген го нарече „провокация“. По думите му проблемите на най-засегнатите от коронавируса държави Италия и Испания, които и без това са задлъжнели, няма да се решат, като им се предложи поемането на нов дълг. Нидерландският премиер Марк Рюте пък попита индиректно държавите, изпаднали в затруднение, какво смятат да направят, така че следващият път да си помогнат сами. Не е ли обаче логично, помощта да се обвърже с реформи, както искат Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция?

Подходът, помощта да се обвърже с реформи, е правилен. И мисля, че ако френско-германското предложение се прочете внимателно, това обвързване ще се открие и там. Така че според мен, този подход не само ще остане, но и ще бъде водещ при разпределянето на средствата. На практика това ще бъде същността на преговорите, които предстоят в Съвета на ЕС.

Контрапредложението на „пестеливата четворка“ по мое мнение не е равностойно на френско-германския компромис. Защото по-скоро представя червените линии на четирите държави по време на предстоящите преговори. За тях водещо ще бъде да си запазят предимствата при разпределянето на фондовете, които са договорили с Брюксел. А иначе, възстановителният план, който представи Урсула фон дер Лайен, не се различава особено от контрапредложението на „пестеливата четворка“.

В такъв случай чие предложение възприе председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - на Макрон и Меркел, или на Курц, Рюте, Фредериксен и Льовен?

Заради това, че и двете предложения бяха предварително публикувани, Урсула фон дер Лайен имаше възможност да комбинира двата текста - на Франция и Германия от една страна, и на Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция - от друга. Така се стигна до комбинацията между грантове и кредити. И въпреки това мисля, че предложението на ЕК е по-скоро в духа на Меркел и Макрон, отколкото на Курц, Рюте, Фредериксен и Льовен.

Сега топката е в полето на европейските лидери, а преговорите между тях наистина няма да са лесни.

Европейската централна банка предупреди за увеличен риск, страни членки на еврозоната да се откажат от единната валута. Колко определящ за предложението на Еврокомисията е страхът за целостта на еврозоната, г-н Раполд?

Мисля, че говорим не само за страх от разпад на еврозоната, но и за страх от разместване на пластовете на вътрешния пазар. Защото коронакризата удари много силно пазарите. Ако се върна на въпроса Ви, защо Германия промени позицията си, мисля, че това също изигра важна роля. Коронакризата може и да е симетрична, т.е. да засегна всички страни членки, но ги засегна асиметрично, по различен начин. Освен това финансовият отговор на държавите в Евросъюза не може да бъде еднакво адекватен поради икономическите им различия.

А какво значение имаше страхът от възраждане на крайната десница и на евроскептиците?

Рискът е голям, разбира се, защото управляващите могат лесно да изпаднат в немилост, ако икономическата криза удари хората силно. Това обаче се отнася както до проевропеските правителства, така и за евроскептичните, които са на власт в момента.

Колкото по-лошо се отрази икономическата криза върху живота на хората, толкова по-критични ще са те спрямо правителството си, независимо, дали то е проевропейско или евроскептично. И ако погледнем конкретни държави - естествено е, че нидерландският премиер Марк Рюте ще страхува да прави отстъпки, защото това ще налее вода в мелниците на крайната десница. В същото време първо френско-германското предложение, а след това и предложението на Еврокомисията отне много от вятъра в платната на италианските „Лига“ и „Братя на Италия“.

Подводните камъни при предстоящите преговори за възстановителния план на ЕС са много и различни. От една страна ЕК разчита на нови приходи, с чиято помощ да връща заемите. Например въвеждането на дигитален данък и разгръщане на търговията с вредни емисии, в която да се включат морския и въздушния транспорт. Тази идея се подкрепя от „пестеливата четворка“. Дигиталният данък със сигурност ще изостри и без това обтегнатите отношения със Съединените щати, тъй като той ще засегне основно американските технологични гиганти. Друга разделителна линия се очертава между Източна Европа и Северна Европа заради увеличаването на националната вноска в европейския бюджет. И не на последно място ще се сблъскат традиционалистите, които не искат да се отказват от аграрните субсидии, и модернистите, които смятат, че бъдещето на ЕС е в дигитализацията и опазването на климата. Като „ирония на съдбата“ определя Юлиян Раполд факта, че в такъв ключов момент за бъдещето на ЕС европредседателството се поема именно от Германия.

И без криза, преговорите за многогодишната финансова рамка винаги са много трудни. А сега към бюджета се добавя и интегрирания в него възстановителен план. Така че още сега е ясно, че споровете около разпределението на финансовите средства ще са кървави. Предложението на Европейската комисия е добра основа, но както винаги, дяволът се крие в детайлите.

Двата лагера се очертават около „пестеливата четворка“ и около Полша и Унгария, които се надяват на голямо парче от общата торта, особено от кохезионния фонд. Да не забравяме, че преди кризата се заговори за обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона, което не е загубило своята актуалност. Така че според мен европейските лидери трябва да се видят на живо, за да дискутират и да успеят да постигнат общо политическо решение.

Или с други думи - предстои дълъг и мъчителен процес под сериозен времеви натиск, защото решение трябва да се постигне до края на годината, ако искаме ЕС да има бюджет за следващите седем години, без да се застрашават европейските програми.